Мобилно меню

4.8588235294118 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (85 Votes)

c27Миналата година в рамките на Шестото издание на Международната среща на православните младежи, която се проведе от 5 до 8 септември в Крайова, Румъния, беше представена книгата „Православният свещеник през 21 в. Скици от един портрет“. Изданието, включващо текстове на двадесет и седем водещи румънски интелектуалци, описва очакванията към православния свещеник в днешното секуларизирано време. Предлагаме една от тези скици – на Кристина Андрей, телевизионен режисьор и писателка. Благодарение на преводите на свещ. Кирил Синев българските читатели ще се запознаят с някои от размислите на румънските интелектуалци за служението на православния духовник днес.

Преди да напиша тези редове, които кротко се стелят върху виртуалната страница, думите, които сега съчинявам, се трупаха в мислите, които ме съпровождаха дни наред по улицата, в колата или в автобуса, в усамотение или сред хората, по шосето или на светофари, в магазини, в църквата, на работа. Оставих тяхното подреждане за последните часове преди последния срок за предаване на текста с надеждата, че така ще успея по-добре да предам търсения портрет на православния свещеник. От началото на това хилядолетие, което анализирам през призмата на своя живот, почти се чувствам оправдана да го възприема и като край. Но не в есхатологичния и етимологичен смисъл на апокалипсиса. А в оня – на чисто човешкото, конкретно възприемане. За финал на всичко, което смятах, че знам.

Мислех, че трябва да опиша един изцяло позитивен образ, един свръх-герой: съвършен богослов, безупречен служител на олтара, съпруг, баща, син, с една дума –  образец за семеен човек. Книжовник, сърдечен полемист. Един красив момък от модерното европейско пространство или от американската наскорошна митология от рода на Батман, Супермен или Робокоп, снабден с всички възможни качества и изчистен от всякакъв дефект. С идеален външен вид (като изглед, черти, поведение и т. н.) до набор от цялата палитра на това, което езикът на тялото нарича „Soft Skills“ – умения за общуване, за взаимовръзка, прецизност в подхода, убедителност във всяко действие за привличане (в нашия случай – към вярата), търпение, активно слушане, емпатия, гъвкавост, способност за водене на преговори без да отстъпиш пред светския дух. Да бъде „open minded“, с чувство за хумор, с маниери, да владее науката за сближаване без интимничене, с признати лидерски качества, добър оратор, култивиран, способен да мотивира всекиго, неуморим, вечно на разположение на всекиго, „донор“ на всичко търсено – безсребрено служение, самоотверженост, с чувство за справедливост и „приемащ“ без възражение всички обиди и оскърбления. Защото той трябва да бъде образ на любовта, превърнала се в клише, добро за употреба при всякакви обстоятелства, дефинирана подробно от св. ап. Павел в Първото му послание до коринтяни, клише-оръжие в ръката и ума на секуларните активисти, неуморни пазители на нравствеността и безпощадни съдници на всяко провинение, дори и на мнение, колкото и да е малко.

Следователно нашият герой в расо въобще не трябва да се гневи, в никакъв случай не може да мисли зло, но трябва всичко да претърпи, всичко да понесе, да страда, да вярва на всичко. А под расото винаги да носи чифт неконформистки дънки, или лекарска престилка, или учителски дрехи и за всеки случай – калугерско расо. Да бъде морален, да бъде готов да спаси и отгледа всички нежелани и изоставени младенци, да се грижи за всички стари хора, изоставени от техните деца, прекалено заети с грижата за утре и вдругиден, или изхвърлени на границата на живота и наказани от собствените им грехове. Да храни гладните и да облича голите. Да спохожда болните и да търси затворниците. Православният свещеник на третото хилядолетие, подобно на супергероите, би трябвало да преподава вярата подобно на родител, на академик, с актьорски талант, да възпитава едновременно с традиционни, но и с най-съвременни методи, да бъде всеотдаен, динамичен, внимателен към детайлите, без да му убегне от погледа цялата картина, ориентиран с цялата си същност към стоящия пред него, без да изгуби от очи Стоящия над всички.

От какъв вид пастир се нуждаят християните на третото хилядолетие? Християните, които не се изповядват, но в невероятната хипотеза, че биха го направили, биха искали да им се гарантира достъп през обедната почивка и, ако е възможно, on line. И по същия начин да получат леки епитимии. Защото свещеникът трябва да бъде разбран човек. Фин психолог, който да разсъди с професионализъм и да опрощава в името Господне. Не да наказва. Каква педагогика би била тази на санкцията? Какво послание би отправила? Да даде решения, не да замеря с приказки и духовни глоби. Той трябва да посрещне споделящите философията на времето по форуми, във виртуалната среда и да се старае да получава звезди, подобно на луксозните хотели и дестинации. От двузвезден свещеник, до петзвезден свещеник.[1]

И все пак православният свещеник на третото хилядолетие не трябва да бъде много по-различен по същество, от онзи, когото скицират правилата на вселенските събори от първото християнско хилядолетие. И не непременно от съображения, свързани с консервативно благочестие, но поради изисквания, формулирани преди четиринадесет-петнадесет века, чиято жизненост е доказана от издръжливостта на това призвание, трансформирано в професия, в служение на Бога и на хората, през цялото това време. Ако ме попитате лично мен, православният свещеник на третото хилядолетие трябва да изглежда много по-семпло отколкото описания по-горе, и който и в идеалния си вариант няма да се хареса на нашите взискателни ближни.

Би трябвало да бъде като онзи, който ми стана духовник тогава, когато един ден, заради страдание, чието споделяне не търпеше отлагане, при обикновено повикване, свещеникът дойде на бегом в храма от енорийския си дом, облечен в подрасник и черен вълнен елек. А в бързината беше дошъл с домашните си пантофи.[2]

Православният свещеник на третото хилядолетие е бърз помощник на ближния, който спешно се нуждае от духовна подкрепа. Има такива свещеници и те не са малко. Да бъде слушател в един свят, в който никой никого вече не слуша. Да има милваща бързина. Да бъде просветеният свещеник, който поставя другия преди себе си. Един свещеник от градския патерик.

Превод: свещ. Кирил Синев

[1] Чл. 125 от Устава за организация и функциониране на РумПЦ гласи: „Преминаването на изпитите за придобиване на професионалните степени (definitiv, II и I) дава право на свещениците и дяконите да се конкурират и да поискат заемане на пост в енории с по-висока категория. Курсовете и изпитите за придобиване на професионалните степени (definitiv, II и I) са задължителни като форма за непрекъснато усъвършенстване на клирическата подготовка и се извършват съгласно методологията в институциите с богословско университетско образование, които се одобряват от Св. Синод“ (бел. прев.).

[2] Чл. 48 от Устава за организация и функциониране на РумПЦ гласи, че „(1) По време на служението си в дадена енория свещениците и дяконите трябва да живеят в териториалните рамки на енорията в енорийски домове, където съществуват, или в къщи под наем. (2) За осигуряване на постоянно присъствие на свещника в енорията, където няма енорийски дом, такъв трябва да бъде построен, а ако няма условия Енорийският съвет да вземе мерки за закупуване на съществуващ дом или за заплащане наема на свещеническото жилище, докато се построи нов енорийски дом. (3) В новите енории и храмове енорийските съвети под ръководството на Епархийския център трябва да предвидят по бюджет, да инициират и подкрепят строежа на енорийски домове, предназначени за жилище на служителите на св. олтар“ (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/66kwq 

Разпространяване на статията: