Повечето от читателите на Двери ще отговорят веднага: „преставление без „д“, разбира се!“. Други пък – и църковни, и нецърковни хора – ще се чудят на този правопис, но това наистина е правилното изписване на думата. Само че колцина разбират защо е правилно? И по-важният въпрос: като е правилно, защо създава въпросителни?
Думата се използва като синоним за смъртта на св. Богородица и на други светци, както е през тези дни и успението на св. Иван Рилски. И оттук идва първото объркване. Защото тя не е синоним на успение (цслав.) или заспиване като евфемизми за смърт.
Както показва и току-що публикуваната в Двери статия за светоотеческото учение за преставлението на Пресвета Богородица (тук), това понятие носи след себе си догматически връзки за възкресение и възнесение с тяло на Божията майка на небето. Независимо дали има или няма такъв догмат в учението на Православната църква, това значение на преставлението на Пресвета Богородица все повече се вярва от православните християни, изповядва се чрез богослужебните текстове, особено около празника на Успение Богородично (включително и т. нар. опело на Пресвета Богородица). Нашата тема тук не е дали това е правилно или не е правилно учение, а за неговото название преставление. Именно защото то се използва широко – ако не с това отглаголно съществително, то с глагола преставям се в значение на умирам.
По скръбни съобщения много често ще прочетете престави се еди-кой си тогава и тогава и това означава чисто и просто, че според вярата на роднините и близките даден човек е умрял, душата му се е отделила от тялото и е отишла при Бога.
От този вид съобщения се прави отклонението представи се (с д) с пълното убеждение на пишещите го, че са граматически прави: умрелият е напуснал с душата си този свят и се представя на или пред Бог, пред Господ, пред Христос (разни варианти има) като на Началник, за да Му даде отчет за доброто или злото, което е вършил приживе. Има логика в такова разбиране и не можем да го оспорим, макар че това на практика е неологизъм или по-скоро ново значение на един обичаен глагол от новобългарския ни език.
Ново е значението, но то, на практика семантично, по значение, не е синонимно на значението на глагола преставям се, откъдето идва съществителното преставление.
Преставление е калка (от френското calque – копирна хартия, т. е. това е дума, образувана чрез буквален превод на съответната чужда дума) от гръцката дума μετάστασις (метастасис-метастазис според четенето), която означава преместване, отстраняване, заточаване; изселване, преселване; промяна, изменение, обрат на нещата и пр. Като оставим настрана стряскащото значение метастаза в медицината, думата означава преместване, преселване на небето, т. е. в една друга, надсветовна действителност, на св. Богородица с тялото ѝ, междувременно възкресено от нейния божествен Син Иисус Христос. Така преставление става синоним на възнесение на св. Богородица.
Разбирайки нещата така, ние виждаме, че не можем да използваме това понятие за всички останали човеци, които умират и чиито души напускат телата им. Това може да е успение, но не е преставление в смисъла на Богородичното преставление.
И щом не може да се използва съществителното преставление за други хора освен за св. Богородица, значи не може и не бива да се използва и глаголът преставям се в изрази като престави се еди-кой си за неговото умиране/успение/отхождане/отминаване (но само на душата му) от този свят. Граматически може и да е правилно (доколкото можем да приемем тази калка в новобългарския ни език), но значението е друго и би било непочтително да употребяваме за всекиго едно специфично понятие, създадено за св. Богородица. С уговорката, че ако Православната църква със свой догматически текст/решение/догмат заяви друго разбиране за преставлението на св. Богородица от това на (само) нейното възкресение и възнесение с преобразеното ѝ тяло, тогава ще трябва да разбираме и нейното преставление като това на останалите хора – само като успение и отиване на душата ѝ при Бога. Засега обаче по въпроса по-скоро има неяснота.
Една справка в гръцкия текст на Библията (т. е. в гръцкия превод на Стария Завет и в оригиналния текст на Новия Завет) ни показва следната употреба на глагола μεθίστημι (метистими, в среден залог μεθίσταμαι – метистаме) и съответните значения: в деятелен залог премествам, а в среден залог премествам се, преминавам, преселвам се. Подредбата е по значения в контекста, а не по книги в Библията.
- „От онова време, откак баща ми отиде при боговете, нашето желание е...“ (2 Мак. 11:23);
- „... избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син“ (Кол. 1:13);
- „(Боже,) помилуй нас, които по безумното насилие на беззаконните сме лишавани от живот като злосторници“ (3 Мак. 6:11; тук е налице идеята за умиране, както и в подобния контекст на следващия цитат);
- „... вие злоупотребявате с властта, надминахте по жестокост и тираните и се опитвате да лишите и мене от власт и живот“ (3 Мак. 6:11);
- „... а всички иудеи да се преброят като прост народ и да се запишат за роби, и които се противят, да бъдат насила довеждани и убивани“ (3 Мак. 3:20);
- „... като заповяда незабавно да ги съберат всички наедно и да ги предадат на най-позорна смърт“ (3 Мак. 3:20);
- „Той (Бог) променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост на мъдри и знание на разумни“ (Дан. 2:21);
- „Ако поискат да помогнат някому да се възцари, той царува, и когото искат, сменяват“ (1 Мак. 8:13);
- „... само оброчищата не бяха премахнати“ (4 Цар. 12:3);
- „Ако някой дадеше тоя народ в ръцете ми, аз бих изгонил Авимелеха“ (Съд. 9:29);
- „Тогава Илия Тесвитец рече на Вааловите пророци: сега се дръпнете вие, та и аз да извърша своето жертвоприношение. Те се дръпнаха и замълчаха“ (3 Цар. 18:29);
- „Като го отстрани, заповяда да доведат другия“ (Дан. 13:56);
- „... който лочи вода с езика си, както лочи куче, него туряй настрана“ (Съд. 7:5);
- „И от другите зверове биде отнета властта им“ (Дан. 7:12);
- „Като отхвърли тогова, въздигна им за цар Давида“ (Деян. 13:22);
- „... сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството“ (Лука 6:4);
- „Ионатан чу, че в Кадис, в Галилея, дошли военачалниците на Димитрия с многобройна войска, за да изпъдят него от страната“ (1 Мак. 11:63);
- „Планини ще се поместят и хълмове ще се поклатят, но Моята милост няма да отстъпи от тебе, и заветът на Моя мир няма да се поклати, казва милуващият тебе Господ“ (Ис. 54:10);
- „Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям...“ (1 Кор. 13:2);
- „И тръгнаха кравите право по пътя към Ветсамис: вървяха все по един път, вървяха и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво“ (1 Цар. 6:12);
- „Отстрани от Мене шума на твоите песни, защото звуците на твоите гусли няма да слушам“ (Ам. 5:23);
- „После ще седнат съдии и ще отнемат от него властта да погубва“ (Дан. 7:26);
- „... ще прекрати всекидневната жертва и ще постави мерзостта на запустението“ (Дан. 11:31; по превода на Теодотион);
- „... и да не умножава жените си, за да не се разврати сърцето му“ (Втор. 17:17; т. е. да се отклони от Божия нравствен закон);
- „... ако пък се отвърне сърцето ти, и не слушаш, и побъркаш, и почнеш да се покланяш на други богове и им служиш“ (Втор. 30:17);
- „... братята ми, които ходиха с мене, обезсърчиха народа“ (Нав. 14:8; в гръцкия текст: промениха сърцето на народа);
- „И отхвърлиха от себе си чуждите богове и почнаха да служат (само) на Господа“ (Съд. 10:16);
- „И изчезна истината, и който се отдалечава от злото, подлага се на оскърбление“ (Ис. 59:15);
- „Когато царят се съгласи и той получи власт, веднага начена да скланя еднородците си към елински нрави“ (2 Мак. 4:10);
- „... и дори майка си Ана лиши от званието царица“ (3 Цар. 15:13);
- „... защото свали статуята на Ваала, която бе направил баща му“ (4 Цар. 3:2);
- „... докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както бе говорил чрез всичките Си раби, пророците“ (4 Цар. 17:23);
- „Фараон Нехао го задържа в Ривла, в Ематската земя“ (4 Цар. 23:33);
- „А майка си Мааха цар Аса лиши от царско достойнство, задето бе направила истукан за дъбравата“ (2 Пар. 15:16);
- „... тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки“ (Деян. 19:26).
От цитираните тридесет и пет места от Стария и от Новия Завет се вижда, че само в първите две става дума за преселване (μετάστασις – метастасис) от тукашния свят в отвъдния, независимо от разликата в религиозните разбирания, които се имат предвид (езическо и християнско). В следващите няколко цитата идеята е за умиране, отхождане от този свят, от „света на живите“, колкото и условно да е такова понятие от християнска гледна точка. Нататък глаголът се използва в сродни значения, но отсъства идеята за преселване от земния в небесния свят.
В заключение ще посочим, че глаголът „преставям се“, заимстван от църковнославянския богослужебен речник, остава неясен за средния читател. Още повече, че поради близостта по звучене с глагола „представям се“ читателят (слушателят) е подведен да си помисли тъкмо за този глагол и за действието, означавано от него, но във всички случаи няма да стигне сам по логичен път до идеята за преселване, преминаване от земята на небето. И идва най-логичният въпрос: защо трябва да употребяваме думи, които другите не разбират (в желания от нас смисъл)? Когато пък се прибави и съображението за специфичното използване на думата „преставление“ (съответно и на глагола „преставям се“) за св. Богородица, виждаме, че говоренето на език разбран (1 Кор. 14:19) няма алтернатива.
