Свещената личност на св. Богородица в историята на човешкия род е уникална, тъй като в ангелския и човешкия свят няма нищо, което да е равно или по-голямо от Пресвета Богородица, тъй като тя е част от недостъпната за човешкия ум тайна на Божия промисъл. След Троичния Бог тя стана основната личност, която съществено е допринесла за осъществяването на плана за спасение на човешкия род. Отците на Църквата отбелязват, че за осъществяването на плана за спасение на човешкия род Бог е дал Своя Син и Слово, а човечеството е дало св. Дева Мария.
Тя става стълбата, по която Бог слиза на земята, за да може човекът да бъде освободен от последствията от тлението и смъртта, да осъзнае красотата си преди грехопадението и да тръгне към обòжение.
Православната църква почита Пресвета Богородица и с тази почит към нея от страна на Божия народ са свързани две важни събития от живота ѝ: успението (заспиването) ѝ и нейното преселване в плът в небесата. Този празник още през 2 в. се среща в йерусалимската традиция в различна форма и наименование. Неговото установяване, както и установяването на всички богородични празници се е осъществило около средата на 5 в., след Третия вселенски събор. Конкретно относно факта на преставлението на Пресвета Богородица от време на време възникват въпроси за това какво се има предвид, когато се говори за него.
При съвременните богослови се наблюдават два различни подхода към въпроса за преставлението. Ако говорим само за преставление, което не предполага в същото време и възкресение, тогава можем да твърдим, че тялото на св. Богородица не е изпитало промяната на отминалото време и се запазва нетленно във всесветлите небесни обители до деня на всеобщото възкресение на мъртвите. Вторият подход, който се основава на светоотеческото учение, предполага, че когато се говори за преставление на св. Богородица, се има предвид възкресението на тялото на св. Богородица от гроба, съединението му с душата ѝ и нейното възнесение с тяло.
В новата действителност на новото творение (2 Кор. 5:17), което се разкрива от Христовото Възкресение, властта на смъртта над човека се разклаща и се премахва. Смъртта, големият враг на човешкото съществуване, става заспиване и преминаване от временния към вечния живот, преход към нетление и безсмъртие. Сега отделянето на душата от тялото вече е временно, тъй като след възкресението на Господа съществува сигурността на възкресението.
Това, което човекът очаква, е всеобщото възкресение, оживяването на мъртвите тела и обличането на тленното в нетление. Това, което очакваме да се случи, когато Христос дойде при Второто Си пришествие, според преданието на нашата Църква, вече се е случило със св. Богородица. Свещеният песнописец възкликва с тези забележителни думи: „законите на природата бяха победени“ в лицето на Божията майка. Той има предвид свръхестествените събития, случили се при раждането на Иисус Христос от Приснодевата и при нейната смърт, т. е. тя, макар да е била девица, е заченала безсеменно и е родила непорочно, без да се навреди на девствеността ѝ, а в края на земния ѝ живот смъртта не е предизвикала тление и разлагане, а живот и нетление.
Пресвета Богородица, като потомка на Адам, е носела отговорността за тлението и смъртта и е претърпяла естествена смърт, както се случва с всички хора. Тъй като обаче тя е майка на Бога Слово, тя е вкусила човешката смърт, но в действителност смъртта ѝ вече не е била смърт, а успение за живот и преставление. Поради тази причина Успението на св. Богородица не се нарича смърт, а „преставление“ или „заминаване“, или „преселване“. Нарича се „заминаване“, защото тя е напуснала тялото си, а се нарича и „преселване“, защото се е преселила при Господа. Като майка на Живота тя стана съжителка на Живота.
Липсата на сведения в книгите на Новия Завет, както и отсъствието на съответни позовавания в догматичните текстове на вселенските събори по въпроса за нетленността на тялото на св. Богородица неизбежно ни кара да видим какво се е запазило в църковното съзнание в рамките на Св. Предание и по-конкретно в празничната традиция и богатата светоотеческа книжнина.
Преставлението на св. Богородица винаги е било приемано от изпълнението на Църквата. Много св. отци са написали слова и хвалебни песни за Успение Богородично. В тях те учат за преставлението и го възхваляват като факт. Църквата тържествено празнува успението и преставлението на св. Богородица и пази древното и истинно предание на Църквата за това богородично събитие.
От отците св. Епифаний Кипърски (4 в.) съвсем ясно говори за успението на св. Богородица и за нейното преставление. Този факт засвидетелстват също св. Андрей Критски (6-7 в.) и св. Йоан Дамаскин (7-8 в.), който се явява най-пламенен проповедник на преставлението. При това той обобщава догматическото учение на отците, живели преди него, като се основава, както той свидетелства, на „древно и истинно предание“.
Освен това и св. Теодор Студит, св. Герман I Константинополски, Менологият на Василий Порфирогенит, св. Григорий Паламà, св. Марк Евгеник (Ефески), св. Николай Кавàсила и мн. др. отци и църковни писатели свидетелстват в своите произведения за факта на преставлението.
Светоотеческото учение говори първо за Успение на Пресвета Богородица, т. е. за истинска смърт (раздяла на душата от тялото), а след това за преставление на Богородица, т. е. за нейното възкресение (съединение на душата и тялото) и възнесение при нейния Син. Според Св. Предание, след като пречистото тяло на св. Богородица е било погребано, след три дни, когато апостолите отворили гроба, за да се поклони и ап. Тома, те установили, че всесветото ѝ тяло се е пренесло при Христос, т. е. тя се е възнесла на Небето с тяло. Разбира се, нейното преставление с тяло се е случило в Христос, но не със земното ѝ и тленно тяло, а с преобразеното в Христос и станало нетленно тяло, което Богочовекът Иисус Христос е „обезсмъртил“ със Своето Възкресение. Такова тяло ще получат всички тленни хора след окончателния и велик съд при славното Второ Христово пришествие.
Господ възкръсна от мъртвите и се възнесе на небето със Своето възкресено тяло. Подобно нещо става и в случая с Пресвета Богородица, т. е. налице е възкресение на нейното тяло и нейно възнесение на Небесата. Има обаче една основна разлика, и това е, че Сам Христос е възкресил тялото Си като Бог, докато възкресението на св. Богородица е станало със силата и действието на нейния Син – Христос.
Св. Богородица като смъртно човешко същество вкусва естествена смърт, като всяко създадено човешко същество. Тя не прави изключение от „общия жребий“ на човечеството, на тленната и ограничена човешка природа, който жребий е смъртта. И тя първа от човешкия род чрез смъртта си, както и чрез своето преставление в тяло в Небесата предвкусва вечния живот. И докато за всички смъртни и тленни хора пълното нетление ще настъпи в деня на Всеобщото възкресение в края на времената, при Второто Христово пришествие, св. Богородица нетленна се е преселила в Царството Божие.
Възкресението на тялото на св. Богородица и нейното възнесение на Небето се обяснява богословски с факта, че Божието Слово е съединило божествената природа с човешката природа на Своята личност, обòжило е човешката природа и, следователно, св. Богородица е първата, която е вкусила плодовете на съединението на божествената и човешката природа, в ипостаста на Словото.
Както отбелязват отците на Църквата, щом като тялото на Христос, получено от св. Богородица, е възкресено, следва и тялото на Пресвета Дева Мария да бъде възкресено и възнесено. Следователно Църквата използва понятието Възкресение за случая на Христос и понятието преставление за случая с Пресвета Богородица, но тя е единственият човек, който вече живее пръв всеобщото възкресение на всички хора след съда.
Преставлението на св. Богородица като безспорен факт, съхранен от Св. Предание, е включено в учението на Православната църква и няма нищо общо с благочестивите вярвания на Запада за безсеменното зачатие и безсмъртния живот на св. Богородица. Нашата Църква, ръководена от Светия Дух във „всяка истина“ (Иоан 16:13), никога не е прибягвала до хипотези и благочестиви предания, за да формулира своите догмати, които не са теоретични формули и идеологии, а средства за спасение. Тя е запазила като помощни средства за духовния напредък на верните онези предания, които, макар и незасвидетелствани в официалните текстове на Църквата, не противоречат на нейните догмати.
Същото е направила и относно благочестивото предание за преставлението на св. Богородица в Небето след нейното успение и погребение, което предание не противоречи на нейното догматично учение за спасението на човека. Дори напротив, тя е сметнала факта на преставлението с тяло на св. Богородица в Небесата за ранно есхатологично събитие, което ще се случи при всички вярващи по време на възкресението на мъртвите.
По-почитаната от херувимите и по-славната от серафимите, чието всесвято тяло е било осветено от нейната божествена бременност, тя се е удостоила да не изпита тление и да бъде прославена веднага след смъртта си, а не в края на света. Преставлението на св. Богородица е уникално и неповторимо състояние, което Христос е дарил на Своята пресвята майка. Това е едно възкресение преди всеобщото възкресение.
Пресвета Богородица след успението си става майката на новата твар – Църквата Христова. Понеже тя е имала централното място в промисъла за спасението, щом като Господ, Който е глава на Църквата, се е въплътил от нея, а сега в небесната Църква тя има цялата пълнота на благодатта и на славата, и на дръзновението. Тя е станала благодетелка на цялата природа и на творението, затова е почитана от цялото творение като Господарка и Владичица, и Царица, и Божия майка.
Благодатната Пресвета Богородица, майката на Бога и на всички християни, решаващо е послужила на тайнството на въплъщението на Божието Слово и на обòжението на хората, и е станала причина за безбройните щедри Божии блага за човечеството. И така, св. Богородица, която е носила в себе си Господа на славата, се е възнесла към Него и като разумен кораб, след като е преминала плаването на живота си, тя е пристанала в своя всеславен Пристан, Който е и Ръководителят на всичко, т. е. възкръсналият Господ, Който спаси и съживи човешкия род от потопа от нечестието и греха.
Превод: Иван Димитров
Статията е публикувана в гръцкото списание „Пемптусия“ („Квинтесенция“) на 17 август 2020 г.
