Камерен хор „Йоан Кукузел – Ангелогласният“ – една традиция във време, когато се рушаха традициите

Детайли

Иван Желев Димитров

30 Септември 2020

На следващите страници ще стане дума за създаването и дейността на Вокален квинтет[1] „Йоан Кукузел – Ангелогласният“, който от 1967 г. и до днес се стреми да възроди и да поддържа традицията на средновековната православна църковна музика.

Делото на св. Йоан Кукузел като виден средновековен композитор и изпълнител на църковна музика винаги е било живо, защото е свързано с несекващата нужда на човека от връзка с Бога по рационален и емоционален път: а) осъзнаване и изповядване на вярата в Бога и б) практикуване на тази вяра с лична молитва и обществено богослужение. А едно от изконните украшения на богослужението в източноправославната християнска традиция е тъкмо църковното акапелно пеене. Обикновено това се обяснява с мнението, че човешкият глас е най-съвършеният инструмент за прослава на Бога. Но не бива да се забравят и словата, които произнася този пеещ глас, защото те придават смисъл на музиката. Така или иначе до днес целият православен свят познава и ползва само вокалната звучност на църковната музика.[2]

Богослужение за Покров Богородичен на български език

Детайли

Свещ. Траян Горанов

30 Септември 2020

На Бог Господ, тропар, гл. 4, три пъти.

Днес благоверните люде тържествено празнуват осенявани, Бого­майко, от твоето дохождане, и като гледаме на твоя пречист образ, умил­но казваме: покрий ни с твоя почитан покров и ни избави от всяко зло, като молиш твоя Син Христос, нашия Бог, да спаси душите ни!

Малка ектения Възглас: Защото Твоя е властта, и Твое е царството…

Първи седален, гл. 3:

Обкръжена от божественото сияние на ангелските войнства, и приемаш честната служба заедно с чинове пророци и апостоли, като майка Божия, посети нас, твоите раби, като молиш Христа нашия Бог, да ни дарува велика милост.

Петима са кандидатите за нов Доростолски митрополит

Детайли

Двери

29 Септември 2020

На днешното си заседание Св. Синод определи епископите, които ще могат да участват в изборите за нов митрополит на Доростолска епархия. Като достоизбираеми са определени петима архиереи – епископите Велички Сионий, Белоградчишки Поликарп, Агатополски Йеротей, Мелнишки Герасим и Константийски Яков.

Според официалния сайт на Българската патриаршия епископите в БПЦ са общо дванадесет. По различни причини някои от тях отдавна не служат. В списъка с достоизбираемите епископи не са включени Знеполски еп. Арсений, вероятно тъй като не отговаря на условието от чл. 83 за навършена 35-годишна възраст за участие в избор за епархийски митрополит, както и Тивериополски еп. Тихон, който е повече от 70-годишен. Адрианополският епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир, преди години сам подаде отвод за участие в митрополитски избори.

Според чл. 85 от Устава на БПЦ наместникът на овдовелия Доростолски епархийски престол Западно- и Средноевропейски митр. Антоний ще изпрати с окръжно писмо листата с достоизбираемите епископи до всички епархийски избиратели.

Св. Амфилохий и вдъхновението на любовта

Детайли

Верийски митр. Пантелеймон

19 Септември 2020

На 19 септември в древния манастир на св. Йоан Богослов на о-в Патмос се чества откриването на св. мощи на преподобния отец Амфилохий (Макрис; 1889-1970), канонизиран от Вселенска патриаршия през 2018 г., и пренасянето на мощите му в този манастир. Откриването на мощите му става през 1981 г. и е съпроводено с множество чудесни знамения. Публикуваме откъс от словото на Верийския митр. Пантелеймон, посветено на новопрославения светец, включено в сборника „Преподобни съвременни отци на Църквата“, предстоящо издание на Русенска митрополия.

През изминалите десетилетия по Божия благодат се явиха много преподобни, които оставиха своята следа в църковния живот. Между тях е и св. старец Амфилохий от о-в Патмос, старецът Амфилохий (Макрис).

Божията благодат го изпраща в критично за Църквата време, но и за цялата наша страна и по Своя благ промисъл го дари с онези харизми, които бяха най-необходими за мисията, която му бе възложена.

Старецът Амфилохий живя в епоха и на място, които имаха абсолютна необходимост от него. Живя на острова на Откровението, в годините, когато Патмос беше първоначално под властта на турците, а след това на италианците. Години, трудни за православните, които страдаха от забраните на турците и религиозната пропаганда на римокатолическите завоеватели, в години, когато монашеството беше в криза, тъй като беше изоставило киновийния начин на живот и беше преминало към идиоритмичен.

Защо свещениците и психолозите не се обичат

Детайли

Владислав Головин

14 Септември 2020

Между свещеници и психолози отдавна се води необявена тиха война. Та нали и едните, и другите се смятат за познавачи на човешката душа и осъзнавайки, че са конкуренти, често подценяват отсрещната страна. „Цялата тази психология е от лукавия. Трябва повече да се молим и по-често да се изповядваме и всичко ще бъде наред“ – ето такова е горе-долу посланието на много статии, проповеди и беседи на свещеници по темата психология. Отсреща „обстрелват“ дори с по-тежки снаряди: „Бог е просто проекция на бащината фигура, която липсва на човека. А с молитвите, общуването с поповете той компенсира детските си травми. Пък и църквата възпитава у хората чувство за вина, срам – най-токсичните емоции, тя култивира страдания и лишава човека от радост“. Това е доста груб преразказ на възгледите на онези психолози, които са настроени решително против вярата и религиозността.

Има и изключения. Лично аз познавам поне трима свещеници, които се отнасят положително към нерелигиозната психология, а също и няколко вярващи (но не религиозни) психолози.