Светата Евхаристия във времената на корона-кризата

1. Значение на Евхаристията за църковния живот

Тайнството на Евхаристията има централно значение за живота и същността на Църквата. Ето защо не е учудващо, че светата Евхаристията се осмисля по различни начини в църковния живот. Следващите точки изясняват този аспект и посочват съответните последици, произтичащи от сегашните ограничения (от здравните власти, бел. ред.).

• Трапеза

Христос установява Евхаристията по време на последната вечеря, а след Възкресението Си я извършва отново при срещата с Лука и Клеопа в Емаус (Лука 24:13-35).

Християните от първите векове приемат Причастието, като се събират на трапеза (т. нар. агàпе). С течение на времето Евхаристията се отделя от трапезата и приема специфична литургична форма. Но значението на събиране на трапеза остава.

• Тайнство

Светата Евхаристия е централното тайнство на Църквата, което е установено непосредствено и лично от Иисус Христос (Мат. 26:26-29). То служи за „бодрост на душата, за опрощаване на греховете, за общение със Светия Дух, за наследяване на небесното царство“ (из анафората на литургията на св. Йоан Златоуст); то служи също за общение на вярващите с Бога, както и за съграждане на общението помежду им. В Евхаристията ние познаваме Христос, въ-човечилото се Слово на Отца (Лука 24:30-31), и възрастваме във вечния живот (Иоан 17:3). По този начин преживяваме Евхаристията като мистагогия, т. е. като въвеждане в тайната на вечното царство на Триединния Бог.

Латинската дума communio, от която произлиза немската дума за причастие Kommunion, означава буквално общение, съвместно участие или споделяне. Църковнославянското съществително причастие има сходно значение: то обозначава акта на единение на християните с Плътта и Кръвта на Христос, с Бога и с пълнотата на Църквата, т. е. с всички нейни членове, със светите ангели и с всички светии от всички времена и всички народи.

• Единство

Като се събират, за да празнуват Евхаристията и за да приемат скъпоценните Дарове, и като участват в нея, християните осъществяват единството на Църквата като Тяло Христово. По този начин се обновява единството на православните християни с Бога и помежду им. Не е случайно, че навсякъде в Православната църква допускането до причастие е едва след кръщението и че както единството на различните поместни източни църкви, така и възстановяването на единството между църквите и между отделните членове, които са се отделили от Църквата, неизменно се осъществява чрез съвместно причастяване.

• Благодарение

Гръцката дума за благодарение е евхаристия (εὐχαριστία). По време на Евхаристията ние се събираме, за да благодарим на Бога за Неговото творение, за живота, за нашите ближни, както и за Неговата милост и благодат. Евхаристията е най-висшият израз на нашата благодарност към Бога, която ние показваме на дело чрез вземане на Причастие.

• Спомен

След като Христос установява Евхаристията на последната вечеря с думите „Това е Моето тяло, което за вас се преломява“, Той заповядва: „Това правете за Мой спомен“ (Лука 22:19). Когато празнуваме Евхаристията, това не само е знак, че Христос е сред нас, но е и акт на припомняне на Неговата жертва, която Той принесе за нас. В Първо послание до коринтяни св. ап. Павел пише: „Защото колчем ядете от този хляб и пиете от тази чаша, възвестявате смъртта на Господ, докле Той дойде“ (11:26).

Евхаристията указва още и пасхалния празник на израилския народ, на който юдеите празнуват изхòда от Египет. За нас, християните, това празнуване съдържа преди всичко спомен за Христовото Възкресение, чрез което Той ни води към вечен живот.

2. Отговорно действие

След като разгледахме значението на Евхаристията за църковния живот, трябва да бъдат посочени и някои страни на отговорното действие от християнска гледна точка, които задават определени насоки.

• Любовта към ближния

Нашият Господ Иисус Христос ни учи, че след първата заповед да обичаме Бога с цялото си сърце и цялата си душа, с всичкия си разум и с цялата си сила, втората е да обичаме ближния си като себе си (Марк 12:30-31). От тази заповед произтича задължението на всеки християнин, на всяка енория, както и на Църквата да действат така, че духовното и душевното благосъстояние на нашия ближен да бъде защитено. Като християни ние почитаме като свят живота на всекиго от човеците.

Настоящото положение с пандемията представлява за всички нас време на изпитване и проверка, в което ние, християните, сме призвани особено интензивно да показваме любовта към ближните си, която се проявява в служение на болните, молитва за починалите, утеха на страдащите и загубилите близки, както и в грижа за здравето на всички – включително и чрез спазване на хигиенните мерки.

Причастието в Христос на Евхаристията за нас е от такова голямо значение, че следва да направим всичко, та да отдадем дължимото както на него, така и на безопасността на нашите сестри и братя.

• Правни аспекти

В този смисъл смятаме, че наше задължение е да се запознаем с всички юридически разпоредби и да ги разясним на вярващите. При съобразяване с хода на инфекцията на дадено място е възможно литургията да се организира в съответствие с тези разпоредби, да се пригоди в рамките на църковния ред и да се отслужи според нуждите.

За да разясним на нашите вярващи правната страна на въпроса, която произтича от сегашните мерки, предприети от държавата, бихме желали тук да изложим юридическите положения, с които в момента трябва да се съобразяваме. Задължението на отделния вярващ да се придържа към тези разпоредби съответства на институционално равнище на задължението на православните епархии да действат законосъобразно; това задължение е особено важно за онези, които притежават или се стремят да придобият статут на юридически субект на публичното право.

Основополагащ за сегашната ситуация е [конституционният принцип, който гарантира; бел. прев.] „правото на необезпокоявано изповядване на религията“ (Art. 4 Abs. 2 GG),[1] което е част от фундаменталното право на вероизповедание и осигурява правна защита за провеждане на богослужения и други религиозни ритуали. Свободата на вероизповедание е едно от мъчително придобитите блага на нашето общество и веднъж загубена, няма да е никак лесно да бъде възстановена. Тя неотменно принадлежи към нашите основни ценности.

Въпреки това съгласно действащия на федерално равнище Закон за защита от заразни болести (IfSG) в случай на „инфекциозно събитие от национален мащаб“ фундаменталните права на вероизповедание могат да бъдат частично и временно ограничавани. Подобно инфекциозно събитие беше обявено от германския Бундестаг през март 2020 г. Приетите мерки във връзка с това произтичат най-вече от параграфи 28 и 32 от Закона за защита от заразни болести. При това важи принципът на съразмерността, според който ограниченията се оценяват според своята ефикасност за защита от инфекция и според своята отнесеност към поставените цели.

Дори и без тези правни ограничения, във време на криза сътрудничеството между държава и църква за защита на човешкия живот е изцяло в духа на православния етос. Православната църква е конструктивен партньор както на общинските, така и на провинциалните и федералните институции и дава своя принос към публичния и обществения живот. Като приемаме настоящите мерки с пълно разбиране за тяхното значение, ние все пак очакваме в тази ситуация мерките, засягащи църквите и религиозните общности, да се прилагат съразмерно. Ето защо очакваме, че и занапред държавните институции ще поддържат конструктивен диалог с църквите и религиозните общности, който предшества налагането на мерки.

• Публичният образ на Православната църква

Неотменната отговорност на православните епископи, но и на всеки отделен православен християнин се състои и в това, да направят нужното, щото Православната църква и нейните вярващи да дадат своя принос за благосъстоянието на обществото.

От основаването на първите църковни общности в Германия още през 18 в. та чак до бежанските вълни през 20 в. и от пристигането на първите гастарбайтери в Германия до ден днешен ние сме заемали подобаващо място в тукашното общество. Днес православните църкви и енории са незаличима част от облика на почти всички градове във Федералната република. Православните християни са интегрирани в обществото. Например в редица федерални провинции в училищата се провежда обучение по религия-православие, а много от православните диоцези междувременно станаха субекти на публичното право.

• Акривѝя и икономѝя

В своята история Православната църква рядко е използвала строги и екстремни разпоредби, а в пастирската си дейност неизменно се е стремила да се съобразява с реалността на човешкия живот и неговите нужди. При това целта е неизменна: по възможност да действа така, че да подпомага човеците по пътя на спасението, да ги окуражава да „свършат попрището“ (2 Τим. 6:7) и да им дава сила за това.

Поради това Православната църква познава два принципа на прилагане на каноничното право в рамките на пастирската си дейност. Първият принцип е този на акривѝята (гр. ἀκρίβεια, точност), според който църковното право и другите църковни разпоредби трябва да се спазват и следват стриктно. Но заради любов към човека с неговите слабости Православната църква прилага още един принцип: икономѝя (гр. οἰκονομία, снизхождение, смекчаване; буквално: управление на дом). Посредством този принцип – изхождайки от Евангелието и преданието на Църквата – могат и трябва да се прилагат изключения от правилото, когато това се налага от конкретните обстоятелства или допринася за спасението на отделния човек.

3. Практиката на причастяване

Въпреки че посочените в началото богословски аспекти на Евхаристията са ясно изяснени в учението на Църквата, самата практика на приемане на светото причастие, съответно раздаването на причастието търпи промени, някои от които ще посочим по-долу.

• Честота на причастяване

Съгласно сегашната практика причастието се приема на всяка литургия или поне толкова често, колкото е възможно. Това е радващо, но не винаги е било така. Честотата на приемане на причастие е различна в течение на времето. От житията на мнозина свети мъже и жени научаваме, че нередовното приемане на причастие по никакъв начин не изключва възможността за участие в благодатта.

• Форма на приемане на светото Причастие

Макар че нашите вярващи днес са свикнали да приемат причастието с една причастна лъжичка, следва да напомним, че практиката на Църквата невинаги е била такава. Неоспорими свидетелства за употребата на причастни лъжички имаме едва от 11 и 12 в. Поради това не би било оправдано употребата на лъжичката да се догматизира. От друга страна тази практика се е установила в Църквата от вече почти хиляда години.

По думите на св. Игнатий Богоносец (епископ на Антиохия, пострадал мъченически ок. 110 г. сл. Хр.) светото Причастие представлява „лек за безсмъртие“ (Послание до ефесяни 20). Така практиката на причастяване може да се променя и в течение на църковната история наистина се е променяла; но същността на тайнството остава винаги една и съща и не може да се постави под съмнение.

4. Алтернативни практики на причастяване

Пандемията от коронавирус ни накара да разсъждаваме за алтернативни форми по икономѝя (κατ’ οἰκονομίαν, според принципа на икономѝята) за предаване на Тялото и Кръвта Христови на вярващите. Решението за начина на раздаване на светото Причастие, което се утвърждава с благословението на правоправещия епархийски митрополит, следва да се ръководи от традицията на съответната поместна църква, от решенията на свещените синоди на автокефалните православни църкви, но също и от предписанията на местните власти, както и от актуалната ситуация, която изисква висока грижа за спазване на санитарните и хигиенните норми.

С оглед на това във време на пандемия в православието опитваме по икономѝя с различни практически форми, съответни на ситуацията във всяко конкретно място (раздаване на причастието без докосване, дезинфекция, употреба на повече от една лъчижка, причастяване с преждеосвещени дарове и др.). При това трябва винаги да помним думите на апостола: „Но внимавайте да не би тази ваша свобода да стане по някакъв начин спънка на слабите“ (1 Кор. 8:9) и да не осъждаме никого, защото прилага различен начин от използвания в неговата енория: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1).

5. Заключение

Здравето е нещо значимо. В него включваме здравето на плътта, на душата и на духа, но и здравето на социалните и общностните отношения. Настоящата криза е особено болезнена поради това, че здравето на плътта се поставя в такова положение, че сякаш се оказва в ущърб на други важни „здравни“ аспекти като духовното и душевното здраве.

С оглед на това отправяме молба към вярващите да се молят за всички болни, за всички починали вследствие от заразата с коронавирус, но и за всички човеци, за да получим Божията закрила, Неговата мъдрост и сила в тази трудна ситуация. Времето на криза винаги дава възможност на човеците за преосмисляне на ценностите, за задълбочаване на взаимоотношенията с Бога и с ближния, за очистване и за нова посока на живота.

Да си спомним думите на св. ап. Павел в неговото Послание до римляни, в което се казва: „Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме. Защото Христос затова умря и оживя – да господствува и над мъртвите, и над живите“ (14:7-9).

И в живота, и в смъртта човекът не престава да предстои пред Христос, Нашия Господ и Повелител. Нека в тези дни да усилим любовта си към Бога и ближния, нека да оценим стойността на онези неща, които приемаме за даденост в нашия живот. Да можем всяка седмица да отиваме на света Литургия, да приемаме скъпоценните дарове и да срещаме в лице членове на нашата църква, с които съграждаме едното Тяло – всичко това винаги е било важно за нас; но едва сега, след като не можем да правим това без затруднения, осъзнаваме истинската стойност на литургията.

Благодатта на нашия Господ Иисус Христос и любовта на Бога и Отца, и общението на Светия Дух да бъдат с всички вас (2 Кор. 13:14).

Превод от немски: Смилен Марков

[1] Посланието цитира Конституцията на Федерална република Германия.