Слово на митрополита на протестния митинг в защита на игумена на Ватопедския манастир архим. Ефрем
Истината е, че никога не съм си помислял, че ще се окажем тук, в този толкова труден, скръбен и изпълнен с голям позор час заради случилото се със старец Ефрем. Нищо от всичко това обаче не е извън Божия промисъл и любов за всички нас и естествено Бог следи всеки детайл от нашия живот и не е далеч от нито един човек. Сам Той подкрепя всеки, който е в изпитание, всеки, който е онеправдан, и е близо до всеки, който Му се уподобява. Защото всеки онеправдан човек, както казваше старец Паисий, се уподобява на онеправдания Христос - Христос влиза в сърцето на този човек, пребъдва в него и така неговото сърце действително става царство Божие на земята.
През тези Рождественски дни, братя, възпявахме Христовото Рождество: Дойдете, вижте, верни, къде се роди Христос. Чрез своя опит Църквата ни увещава да побързаме да видим къде се е родил Христос, защото това има голямо значение за всички нас. Естествено раждането на Христос не е обикновено събитие, което е станало преди 2000 години, а всекидневно събитие, което преживява всяка душа, която иска да Го следва и да срещне. Така и ние можем да кажем, че в нас чуваме това увещание на Църквата и искаме да видим Христос, да Го срещнем, да Го видим къде се ражда, къде се намира и ако в този час искаме да потърсим да видим къде е Христос, със сигурност няма да Го намерим в палатите на хората от този свят, нито в хората, които изглеждат щастливи по светски, сред светските фантазии. Христос обаче със сигурност се ражда в сърцата на смирените хора, които Го обичат, в тези сърца, които Го търсят и особено днес Христос се ражда в Коридалос (преградие в Атина, бел. прев.), където старец Ефрем е затворен, намира се в затвора, защото поиска да защити правата на своя манастир, защото чрез своето присъствие изведе Православието до големи духовни висини, защото направи Православието достояние по всички краища на света.
Жалко, че се държим по този начин. В историята на човешкия род има много такива примери. Сам Христос е казал на Своите сънародници по плът- Кой от пророците не гонеха вашите бащи? Това е пътят на светците, това е пътят на Христовите подражатели, това е пътят на всички, които искат да бъдат подобни на Него. Разбира се, когато някой сложи ръката си на ралото, знае, че трябва да извърви този път докрай, без изобщо да се обръща назад, без да се уплаши или да помисли за собствения си интерес, лична изгода или каквото и да е друго нещо, което засяга неговото себелюбие. Затова и всеки човек, който обича Бога, върви по този път с търпение, през много скърби, през много трудности, но за самия него това се превръща в извор на благодат. Признавам и съм сигурен, че за старец Ефрем това е голям дар на Божията благодат, както голям дар за целия свят беше разпъването на Христос на Кръста. Чрез Своя Кръст Христос спаси човека, но тези, които Го разпънаха, погинаха: Нерон, римският император, и всички онези императори, които напълниха рая с мъченици, с милиони мъченици, със сигурност са дали на Църквата едно безспорно богатство - множеството свети мъченици, кръвта на светите мъченици, върху която Църквата е основана и утвърдена. Тези императори обаче погинаха, защото направиха това, движени от своите страсти, от мрака на езичеството, в който се намираха.
Старец Ефрем ще излезе от това изпитание, когато Бог отсъди, че е дошло времето, със сигурност ще излезе по-силен, по-свят; там, в килията, в мрачната килия на затвора ще вкуси Христовото присъствие и ще разбере колко голяма благодат получава душата на човека сред многото скърби. Но тези, които го онеправдават и съдят, със сигурност няма да вкусят от тази радост, по-скоро вместо нея ще вкусят мрака на собственото си състояние, на своите дела.
Ние се събрахме тук, не за да съдим някого, нито да осъждаме някого, нито да упражняваме насилие или друго нещо, което е характерно за хора, които се чувстват онеправдани. Събрахме се тук тази вечер, за да изразим нашия протест по мирен начин, в една демократична държава, за да кажем, че не приемаме тази мярка, да кажем, че това не ни изразява, не можем да приемем това нещо в душата си. Защото и тези, които съдят, не са непогрешими, защото и те трябва да бъдат съдени, защото в крайна сметка народът е поставил тези хора на това място, народът им плаща, народът ги държи там, за да въздават справедливост по безпристрастен начин на всички без изключение, а не намирайки най-невинния, този, който не може да защити себе си, намирайки един смирен светогорски монах и да го сложат в затвора, за да покажат, че са направили нещо. Къде са всички онези, които унищожиха Гърция, всички онези, които изядоха общественото богатство? Къде се намират сега всички онези хора? И ако са станали закононарушения, старец Ефрем сам ли ги е извършил? Всички останали къде се намират - дворците, в палатите, , като държат и черпят от своето богатство. Разбира се, оставяме това в Божиите ръце. Не сме ние тези, които ще вземем правосъдието в наши ръце, но нека не мислят, че нямаме здрав разум да разберем какво става, да разберем, че искат изкупителни жертви, да разберем, че тези, които го вкараха в затвора, го направиха, за да отклонят вниманието на гръцкия народ, да го накарат да забрави реалните си проблеми и да насочи вниманието им в друга посока. Не сме толкова наивни, разбираме много добре какво направиха, но Бог ще въздаде на всеки един според делата му. Те може и да избегнат човешкото правосъдие, може и да са защитени от различни закони, които сами са създали, за да се защитят себе, но Божието правосъдие никой не може да избегне и ще дойде час, когато ще отговарят на справедливия Съдия, всеки един от нас, за всички дела, които сме вършили.
Към Бога гледаме и само в Него е нашата надежда и старец Ефрем е човек, който знае да върви по пътя на мъченичеството, защото, слава Богу, откакто сме започнали нашия монашески живот, от юношеска възраст, не сме видели нищо друго, освен клевети, преследвания, скърби, неправди. Слава на Бога обаче за всичко това! И всички онези отци, които познавахме, в техните лица видяхме Христос и беше засвидетелствана благодатта на Светия Дух, не бяха хора, които имаха светска показност, а бяха смирени, бяха хора, които вкусиха неправдата, които вкусиха клеветите, които вкусиха гоненията, но Бог ги оправда и както Сам ни обеща – блажени плачещите, защото те ще разсмеят. Така и нашия приснопаметен старец плака през целия си живот за целия свят, но почина с усмивка на уста. Тялото му свидетелстваше за тези неопровержими думи на Христос, за това, че действително Божието слово е истинно.
Разговаряйки със старец Ефрем като негов брат, аз му казах да помни пътя на нашия старец и пътя на всички отци, които познавахме. Колко пъти видяхме трудни моменти в нашия живот, но там, където беше затруднението, там беше Бог, там, в големия час на затруднението, там Бог присъстваше.
Затова не съжаляваме старец Ефрем, не дойдохме тук, за да го съжаляваме, а себе си съжаляваме, че ни управляват тези хора, които водят нашата родина към гибел, съжаляваме за окаяното положение на Гърция, съжаляваме, защото участта на нашата родина е в ръцете на хора, които не са способни да управляват това място, но имаме надежда в елинската традиция, в присъствието на светците, в молитвите на всички онези хора, които всеки ден се молят. Гърция се крепи на нейните светци, на нейната история, на нейното присъствие през вековете.
Нека бъде чута нашата молитва към Бога на любовта да просвети управниците най-накрая да водят страната към добро, да гледат реалните си проблеми, да спрат да се правят, че не виждат и да търсят изкупителни жертви. Другаде са техните проблеми, не в о. Ефрем, той не ги застрашава, не ги застрашава един обикновен монах, никой не ги застрашава. Нас ни застрашават тези, които управляват, страната е застрашена от тях. Затова те не знаят какво да правят, не знаят кой да сложат, не намират човек, който да ги управлява, стигнахме до този хал да нямаме човек, който да управлява страната, да търсим да намерим един способен човек да застане и да дръпне страната напред.
Какво правим? Всеки на своето място, в своето пространство, там, където Божият промисъл е поставил всеки един от нас да се борим, да бъдем силни, непоклатими, имайки увереността в нас, че Бог никой не изоставя, нито нашата страна, нито Църквата, нито старец Ефрем, нито монашеското братство, нито Света Гора. Ние знаем много добре, очевидци сме на светостта и истинността на отците и на Света Гора. Нямаме нужда да ни го каже някой от всички тези, които не знаят какво означава Света Гора, нито някога са видели Божий човек и не могат да разберат какво става всеки ден в тези свети места.
Моля се, братя, благодатта на Христос, Който се роди в пещерата, да ни дава кураж в нашия живот, да ни укрепи в нашата борба, да укрепи сърцата на всички хора, да поведе всички хора по мирния път и да даде Своята любов на човешките души, за да може целият свят да познае Господа и да разберем, че това ни липсва и нищо друго. От това имаме нужда, от Христос, от Христовия мир, от отмората, която Христос дава, а не лъжливи неща и лъжливи дела.
Благодаря ви, че се събрахте в тези празнични дни, за да изразите своята любов към старец Ефрем, към Света Гора, към православната вяра и към нашата Църква и се моля Божията благодат скоро да ни даде радостта старецът отново да близо до нас, за да ни зарадва със своето присъствие. Амин!”.
Старец Ефрем ще излезе от това изпитание, когато Бог отсъди, че е дошло времето, със сигурност ще излезе по-силен, по-свят; там, в килията, в мрачната килия на затвора ще вкуси Христовото присъствие и ще разбере колко голяма благодат получава душата на човека сред многото скърби. Но тези, които го онеправдават и съдят, със сигурност няма да вкусят от тази радост, по-скоро вместо нея ще вкусят мрака на собственото си състояние, на своите дела.
Ние се събрахме тук, не за да съдим някого, нито да осъждаме някого, нито да упражняваме насилие или друго нещо, което е характерно за хора, които се чувстват онеправдани. Събрахме се тук тази вечер, за да изразим нашия протест по мирен начин, в една демократична държава, за да кажем, че не приемаме тази мярка, да кажем, че това не ни изразява, не можем да приемем това нещо в душата си. Защото и тези, които съдят, не са непогрешими, защото и те трябва да бъдат съдени, защото в крайна сметка народът е поставил тези хора на това място, народът им плаща, народът ги държи там, за да въздават справедливост по безпристрастен начин на всички без изключение, а не намирайки най-невинния, този, който не може да защити себе си, намирайки един смирен светогорски монах и да го сложат в затвора, за да покажат, че са направили нещо. Къде са всички онези, които унищожиха Гърция, всички онези, които изядоха общественото богатство? Къде се намират сега всички онези хора? И ако са станали закононарушения, старец Ефрем сам ли ги е извършил? Всички останали къде се намират - дворците, в палатите, , като държат и черпят от своето богатство. Разбира се, оставяме това в Божиите ръце. Не сме ние тези, които ще вземем правосъдието в наши ръце, но нека не мислят, че нямаме здрав разум да разберем какво става, да разберем, че искат изкупителни жертви, да разберем, че тези, които го вкараха в затвора, го направиха, за да отклонят вниманието на гръцкия народ, да го накарат да забрави реалните си проблеми и да насочи вниманието им в друга посока. Не сме толкова наивни, разбираме много добре какво направиха, но Бог ще въздаде на всеки един според делата му. Те може и да избегнат човешкото правосъдие, може и да са защитени от различни закони, които сами са създали, за да се защитят себе, но Божието правосъдие никой не може да избегне и ще дойде час, когато ще отговарят на справедливия Съдия, всеки един от нас, за всички дела, които сме вършили.
Към Бога гледаме и само в Него е нашата надежда и старец Ефрем е човек, който знае да върви по пътя на мъченичеството, защото, слава Богу, откакто сме започнали нашия монашески живот, от юношеска възраст, не сме видели нищо друго, освен клевети, преследвания, скърби, неправди. Слава на Бога обаче за всичко това! И всички онези отци, които познавахме, в техните лица видяхме Христос и беше засвидетелствана благодатта на Светия Дух, не бяха хора, които имаха светска показност, а бяха смирени, бяха хора, които вкусиха неправдата, които вкусиха клеветите, които вкусиха гоненията, но Бог ги оправда и както Сам ни обеща – блажени плачещите, защото те ще разсмеят. Така и нашия приснопаметен старец плака през целия си живот за целия свят, но почина с усмивка на уста. Тялото му свидетелстваше за тези неопровержими думи на Христос, за това, че действително Божието слово е истинно.
Разговаряйки със старец Ефрем като негов брат, аз му казах да помни пътя на нашия старец и пътя на всички отци, които познавахме. Колко пъти видяхме трудни моменти в нашия живот, но там, където беше затруднението, там беше Бог, там, в големия час на затруднението, там Бог присъстваше.
Затова не съжаляваме старец Ефрем, не дойдохме тук, за да го съжаляваме, а себе си съжаляваме, че ни управляват тези хора, които водят нашата родина към гибел, съжаляваме за окаяното положение на Гърция, съжаляваме, защото участта на нашата родина е в ръцете на хора, които не са способни да управляват това място, но имаме надежда в елинската традиция, в присъствието на светците, в молитвите на всички онези хора, които всеки ден се молят. Гърция се крепи на нейните светци, на нейната история, на нейното присъствие през вековете.
Нека бъде чута нашата молитва към Бога на любовта да просвети управниците най-накрая да водят страната към добро, да гледат реалните си проблеми, да спрат да се правят, че не виждат и да търсят изкупителни жертви. Другаде са техните проблеми, не в о. Ефрем, той не ги застрашава, не ги застрашава един обикновен монах, никой не ги застрашава. Нас ни застрашават тези, които управляват, страната е застрашена от тях. Затова те не знаят какво да правят, не знаят кой да сложат, не намират човек, който да ги управлява, стигнахме до този хал да нямаме човек, който да управлява страната, да търсим да намерим един способен човек да застане и да дръпне страната напред.
Какво правим? Всеки на своето място, в своето пространство, там, където Божият промисъл е поставил всеки един от нас да се борим, да бъдем силни, непоклатими, имайки увереността в нас, че Бог никой не изоставя, нито нашата страна, нито Църквата, нито старец Ефрем, нито монашеското братство, нито Света Гора. Ние знаем много добре, очевидци сме на светостта и истинността на отците и на Света Гора. Нямаме нужда да ни го каже някой от всички тези, които не знаят какво означава Света Гора, нито някога са видели Божий човек и не могат да разберат какво става всеки ден в тези свети места.
Моля се, братя, благодатта на Христос, Който се роди в пещерата, да ни дава кураж в нашия живот, да ни укрепи в нашата борба, да укрепи сърцата на всички хора, да поведе всички хора по мирния път и да даде Своята любов на човешките души, за да може целият свят да познае Господа и да разберем, че това ни липсва и нищо друго. От това имаме нужда, от Христос, от Христовия мир, от отмората, която Христос дава, а не лъжливи неща и лъжливи дела.
Благодаря ви, че се събрахте в тези празнични дни, за да изразите своята любов към старец Ефрем, към Света Гора, към православната вяра и към нашата Църква и се моля Божията благодат скоро да ни даде радостта старецът отново да близо до нас, за да ни зарадва със своето присъствие. Амин!”.
