Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Възлюбени в Господа отци, братя и сестри,
Радостен трепет изпълва сърцата на православните християни в тези предпразнични дни. Незалязващото Слънце – Господ Иисус Христос , Единородният Син Божий и Слово Божие – идва на света, за да да просвети цялото творение. Всички верни се подготвят с чисти души и свети дела да посрещнат раждащия се във Витлеем Богомладенец.
Днес, в Неделя пред Рождество Христово, неизследимият и всемогъщ Божий Промисъл ме доведе в този свят и величествен храм, за да приема Божествената благодат, „немощная врачующи и оскудевающая восполняющи”, с призоваването на Светия Дух чрез ръковъзлагане от освещения Архиерейски събор на родната ни света Православна църква. Днес Вие ме удостоихте с великото апостолско служение – епископското. Приех ново отговорно послушание. Господ ме призовава да се трудя на Неговото духовно лозе. В сърцето ми са думите на Спасителя: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете да принасяте плод и плодът ви да пребъде" (Иоан 15:16).
Напълно осъзнавам, че това е тежко и отговорно
служение и че ми предстои да се изправям пред много трудности и опасности. От
този момент нататък съм длъжен с пълна себежертвеност да се старая за
изпълнението на тези Христови слова, „да
понасям тези грижи до край, с духовна твърдост, да се въоръжа за труд и
драговолно да издържам потта му” (Послание на Трети вселенски събор). Изповядвам учението на светата ни Църква, че
епископът е приемник на светите Апостоли,
благовестник на светото Евангелие, пазител на Христовата истина, символ на
единството в светата Църква, разпоредител на многоразличната Божия благодат в
нея, учител на Апостолското благочестие и чистота. Бидейки причастни на непрекъснатата
приемственост в светата Православна църква, вие, богомъдри Архипастири, сте
носители на тези особени и велики дароваия на Светия Дух, а от днес ги предадохте
и на мене, недостойния, и те стават моето най-голямо задължение. Сърцето ми се
смущава от мисълта за висотата и светостта на епископското служение и немалката
тежест на душепастирското бреме, но не забравям обещанието на Спасителя: „Аз
съм с вас през всички дни до свършека на света”(Мат. 28:20). Виждам своите
недостатъци и немощи, съзнавам своята неподготвеност и разбирам, че в новото ми
служение не трябва да се уповавам на
своите сили и дарования, но да се стремя със смирение да бъда послушно оръдие
на Бога и на Неговата света Църква. Вярвам, че великата сила на послушанието ще
ми помага да нося тежестта на това ново служение, да пазя светостта на
архиерейския сан и да надделявам над греховността и немощите на човешкото
естество. Нуждая се и от вашата подкрепа и напътствия. Умолявам ви да се
молите за мене, за да не ви посрамя, а
да оправдая голямото доверие, което ми гласувате, и да се разпалва Божият дар,
който е в мене чрез вашето ръковъзлагане (2 Тим. 1:6).
Благодаря на прославяния в Света Троица Всемилостив наш Бог за всичките Му благодеяния към мене. Прекланям се, благодаря на Пресветата наша Владичица Богородица, която милостиво ме прие от няколко години да служа в светата Роженска обител, където е нейният чудотворен образ – света Богородица – Вратарница, и не ме лиши от своите майчини грижи нито за миг. От тази света обител Господ ме призова на това ново служение, в което днес бях възведен по Неговата велика милост и по ваше решение.
Моля се Майката Божия да не ме изоставя и занапред. Вярвам, че Нейният бдителен взор ще предваря моите немощи. Уповавам се и на молитвите на моя небесен покровител - преподобни Серафим Саровски.
Благодаря на Вас, Ваше Светейшество, и на вас, Ваши Високопреосвещенства, за огромното доверие, което ми гласувате. Благодаря ви, богомъдри Архипастири на родната ни света Църква, които възложихте върху ми ръце и измолихте благодатта на Светия Дух да се излее изобилно върху мене.
На Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Натанаил изказвам синовна благодарност от все сърце и душа за всичко, което ми е дал да се изградя като православен християнин и клирик. Поемайки ме от послушник, досега с търпение ме ръководеше и щедро ми преподаваше своя духовен и административен опит. От Вас, Ваше Високопреосвещенство, приех монашеско пострижение, ръкоположение в дяконски и презвитерски сан. С Ваше благословение завърших и Богословския факултет в София. Оставам под Вашия омофор на ново послушание и ще се нуждая занапред още повече от Вашите напътствия и молитви.
С дълбока признателност и любов благодаря на моите родители за всичките им грижи за мене и особено за разбирането и подкрепата в избрания монашески път. Благодаря и на всичките ми близки сродници и приятели за подкрепата, която ми оказват. Признателен съм към всички учители от детската ми възраст, от ученическите ми години, преподавателите от Лесотехническия университет и не на последно място от Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски” за любовта и неуморните грижи, с които ме ограждаха, възпитаваха и обучаваха. Поднасям своята признателност и към всички клирици, всечестните монаси и монахини, братя и сестри, приятели и близки от нашата родна света Православна църква и от другите поместни Православни църкви, с които и доднес споделяме трудните и радостните моменти. Братски благодаря на техни Преосвещенства Браницки епископ Григорий и Драговитийски епископ Даниил, архимандрит Епифаний, с които заедно започнахме монашеския си път, и на цялото братство от Хаджидимовския манастир „Свети великомъченик Георги” за жертвеността и подкрепата през цялото време, откакто сме заедно.
Благодаря на честното свещенство, на дяконството в Христа, на всички вас, братя и сестри в Господа, които с молитвеното си участие днес ме подкрепихте и умножихте празничната ми радост.
Духовно ме ободрява едно утешително и радостно събитие, което беше отбелязано у нас в началото на този месец - 130 годишнината от раждането на приснопаметния архиепископ Серафим Соболев. Неговият свят живот на благодатен йерарх ми е пример, който ще се старая да следвам и ще прибягвам молитвено към него за помощ при отстояване на вечните и неизменни истини на вярата.
Още веднъж благодаря на всички, които взеха молитвено участие в деня на моята огнена Петдесетница.
Изпросвам от всички и за напред молитвена подкрепа, та да ме удостоява винаги щедрият и многомилостив наш Бог със Своята благодат да изпълнявам неизменно до края на дните си обещанията, които дадох днес тук: да пазя твърдо каноните на светата ни Църква, църковния мир и послушание към Светейшия Български Патриарх и Светия Синод на БПЦ. В такова послушание, в любов и единомислие със всички братя да отдаваме „на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава во веки веков. Амин”(1 Тим. 1:17).
Благодаря на прославяния в Света Троица Всемилостив наш Бог за всичките Му благодеяния към мене. Прекланям се, благодаря на Пресветата наша Владичица Богородица, която милостиво ме прие от няколко години да служа в светата Роженска обител, където е нейният чудотворен образ – света Богородица – Вратарница, и не ме лиши от своите майчини грижи нито за миг. От тази света обител Господ ме призова на това ново служение, в което днес бях възведен по Неговата велика милост и по ваше решение.
Моля се Майката Божия да не ме изоставя и занапред. Вярвам, че Нейният бдителен взор ще предваря моите немощи. Уповавам се и на молитвите на моя небесен покровител - преподобни Серафим Саровски.
Благодаря на Вас, Ваше Светейшество, и на вас, Ваши Високопреосвещенства, за огромното доверие, което ми гласувате. Благодаря ви, богомъдри Архипастири на родната ни света Църква, които възложихте върху ми ръце и измолихте благодатта на Светия Дух да се излее изобилно върху мене.
На Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Натанаил изказвам синовна благодарност от все сърце и душа за всичко, което ми е дал да се изградя като православен християнин и клирик. Поемайки ме от послушник, досега с търпение ме ръководеше и щедро ми преподаваше своя духовен и административен опит. От Вас, Ваше Високопреосвещенство, приех монашеско пострижение, ръкоположение в дяконски и презвитерски сан. С Ваше благословение завърших и Богословския факултет в София. Оставам под Вашия омофор на ново послушание и ще се нуждая занапред още повече от Вашите напътствия и молитви.
С дълбока признателност и любов благодаря на моите родители за всичките им грижи за мене и особено за разбирането и подкрепата в избрания монашески път. Благодаря и на всичките ми близки сродници и приятели за подкрепата, която ми оказват. Признателен съм към всички учители от детската ми възраст, от ученическите ми години, преподавателите от Лесотехническия университет и не на последно място от Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски” за любовта и неуморните грижи, с които ме ограждаха, възпитаваха и обучаваха. Поднасям своята признателност и към всички клирици, всечестните монаси и монахини, братя и сестри, приятели и близки от нашата родна света Православна църква и от другите поместни Православни църкви, с които и доднес споделяме трудните и радостните моменти. Братски благодаря на техни Преосвещенства Браницки епископ Григорий и Драговитийски епископ Даниил, архимандрит Епифаний, с които заедно започнахме монашеския си път, и на цялото братство от Хаджидимовския манастир „Свети великомъченик Георги” за жертвеността и подкрепата през цялото време, откакто сме заедно.
Благодаря на честното свещенство, на дяконството в Христа, на всички вас, братя и сестри в Господа, които с молитвеното си участие днес ме подкрепихте и умножихте празничната ми радост.
Духовно ме ободрява едно утешително и радостно събитие, което беше отбелязано у нас в началото на този месец - 130 годишнината от раждането на приснопаметния архиепископ Серафим Соболев. Неговият свят живот на благодатен йерарх ми е пример, който ще се старая да следвам и ще прибягвам молитвено към него за помощ при отстояване на вечните и неизменни истини на вярата.
Още веднъж благодаря на всички, които взеха молитвено участие в деня на моята огнена Петдесетница.
Изпросвам от всички и за напред молитвена подкрепа, та да ме удостоява винаги щедрият и многомилостив наш Бог със Своята благодат да изпълнявам неизменно до края на дните си обещанията, които дадох днес тук: да пазя твърдо каноните на светата ни Църква, църковния мир и послушание към Светейшия Български Патриарх и Светия Синод на БПЦ. В такова послушание, в любов и единомислие със всички братя да отдаваме „на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава во веки веков. Амин”(1 Тим. 1:17).
