Много полезно е за нас, християните, да се събираме и да говорим за своята надежда, за живота, който Христос спечели с Кръста и Възкресението Си. За нас, християните, има само една школа и само един учител – Христос, Който ни призовава да се приближим до Него с думите: „Поучете се от Мен понеже съм кротък и смирен по сърце и ще намерите мир в душите си“. Евангелската школа на Христос е училище на смирението. Тъй като ние отпаднахме от Лицето Господне поради възгордяване, съществува само един начин да се върнем към Него – смирението. През целия си земен живот ние полагаме усилия да уловим онези смирени послания, които ще ни позволят да придобием смирени сърца и смирен дух, така че да бъдем приети при Неговото пришествие. В своята същност смирението трябва да бъде основна и естествена характеристика на човека. Защото човек не притежава нищо, което да не е получил от Бога. Цялото си съществуване е взел назаем от Бога. И само когато благодари на Бога за това, което вече е получил, той оправдава своето съществуване. Затова благодарението, Евхаристията към Бога, става начин на живот.
Св. апостол Павел казва: „За всичко благодарете“. И казва да излагаме молбите си пред Бога с благодарност, т. е. едва когато благодарим за всичко на Бога, тогава да представим своята молба за нещо ново. И колкото благодарим на Бога, толкова повече Той ни дава. Всички харизми на Бога към светците не са нищо друго, освен Негови дарове. И Той ги е разпределял според благодарността, с която те са ги приемали. И само тези дарби са ставали техни, за които те са благодарели Богу. По този начин всички неща, за които благодарим на Бога, стават наши. Затова центърът на нашия живот е божествената Литургия, Евхаристията. В Литургията ние благодарим на Бога за всичките Му благодеяния – за тези, които знаем, и за тези, които не знаем. Защото със сигурност тези, които не знаем, са повече от тези, които знаем. Същото се случва и когато се каем. Светците не се каят само за греховете, които знаят, че са извършили, но се каят и за скритите си грехове, докато ги изтрият от себе си.
Както казахме, в Литургията благодарим на Бога за всичко. Литургията е най-висша проява на благодарението ни към Бога. В центъра на Литургията – там, където е същността на нашето благодарение, е възпроизвеждането на извършеното от Единородния Син на Бога за спасението на света. И благодарим на Бога за всичко, което е направил за нас. При все че сме паднали в греха, Той направи всичко, докато ни възведе до небето и ни дари спасението. Ако обърнете внимание, в центъра на Литургията, когато св. Дарове се претворяват в Тяло и Кръв Христови, певците пеят три глагола на благодарение и само един с прошение. Защото нещата, за които трябва да благодарим, са много повече. Бог вече много неща е извършил за нас – остава само едно: възкресяването на нашите тела в деня на Неговото славно пришествие. Ето защо подобава постоянно да Му благодарим. Както вече казахме, всичко, за което благодарим на Бога, става наше. Ако благодарим на Бога за Неговите страшни страдания, претърпени заради нас, тогава благодатта, която извира от Кръста и Възкресението на Христос, става наша. Затова, когато участваме в св. Литургия, ние си тръгваме от нея утешени. С други думи, Бог, Който е Бог на утешението, докосва сърцето ни и ни предава това, което е Негово – нетварното Си утешение. Това е нетварното утешение на Новия Израил, на новия Христов народ. Благодарението, Евхаристията, е преди всичко дело на човека. Ап. Павел казва, че всичко сътворено от Бога е добро и благо, ако се приема с благодарност – защото се освещава от благодарението. Именно това е основата на литургията – словото на Христос, който казва: вземете, яжте, това е Моето Тяло, и пийте, това е Моята Кръв. Но тя се призовава и на епиклезата на народа – призоваването на Светия Дух, който да претвори Даровете в Тяло и Кръв Христови. Когато благодарим на Бога за светците и Неговата майка, ние ставаме причастни на техните дарове. Благодарим на Бога и за светците, които ни е дал и които се застъпват за нас. Затова и слушаме след освещаването на св. Дарове на Литургията слова за св. Богородица. Свещеникът благодари от името на народа за всички пророци и светци, за всяка душа, достигнала съвършенство, но най-вече за св. Богородица. Със своето послушание на волята Божия, с нейната чистота тя е привлякла да дойде на земята нашият Създател. Затова усещаме такова утешение по време на св. Литургия, защото ние, бедните, влизаме в общение с богатите и изобилни дарове на светците.
Св. апостол Павел казва, че всеки християнин, член на Христовото Тяло, има отделна харизма, отделен дар. За да бъдем живи членове на Неговото Тяло, всеки трябва да има своя собствен дар. Именно този неповторим дар ни свързва с цялото Тяло Христово и с даровете на всички останали членове. Кой е този дар, който всеки от нас принася на Бога? Това е нашата подготовка, която извършваме насаме, в ежедневието си, преди св. Литургия – покаянието ни, просвещаването с евангелското слово, молитвата. Всичко това, което вършим в тайната си стая, ние принасяме в храма като дар на Бога. Този свой духовен дар и състояние ние влагаме в честните Дарове, поставени на св. Трапеза. Когато свещеникът в олтара издигне св. Дарове и каже: „Твоите (дарове) от Твоите на Теб принасяме, за всичко и за всички“, тогава в тях се влага и нашият личен духовен труд, който сме извършили в тайната си стая, и той се издига пред Бога. И колкото повече неща е обхванала нашата скришна, лична молитва, върху толкова повече неща ще слезе Светият Дух, когато слезе върху св. Дарове. Ако по този начин принасяме своя личен духовен дар, целия си живот, то Бог, Който ще претвори чрез Светия Дух св. Дарове, ще преобрази и нашия личен дар. Така в св. Литургия се извършва едно голямо чудо – човек може да размени своя малък живот с безкрайния живот на Бога.
Откъс от беседата на архим. Захариас (Захару) в двора на храм „Св. Архангел Михаил“ във Варна, 7 септември, 2017. Архим. Захариас е един от най-известните духовници от братството на манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, Англия. Духовно чедо на стареца Софроний (Сахаров). Автор е на множество книги, някои от които преведени и на български език. Той бе гост на тазгодишната Седмица на православната книга във Варна, където изнесе две беседи в рамките на официалната програма и една неформална беседа в двора на варненския храм.
Цялата беседа на архим. Захариас „Униние и благодарност“ и въпросите след нея, може да чуете тук.
