В нашите дни на страшна духовна обърканост и недоверие към духовни авторитети, по-често от когато и да било следва да прибягваме към Божието слово. То трябва да бъде наш непоколебим камък, авторитет, ръководител. И е нужно да го четем с простота, доверчивост и внимание.
На какво, например, ни учи евангелското четиво за изцелението на слепия? На какви въпроси от съвременния живот Господ ни дава отговор тук?
Всички нас от време на време ни измъчва въпросът относно причините за хорските беди и нещастия. Някак се съгласяваме и можем да разберем, когато те са своеобразно средство за поправяне на грешника. Но защо понякога те се стоварват върху Божиите, добрите хора, може би дори върху праведниците?
Божието слово ни дава отговор на това. Имало човек, който се е родил сляп: защо го е застигнала тази беда? За какво е страдал този човек? Нима може да бъдеш грешник още преди раждането си? И Господ отговаря: „нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му“ (Йоан 9:3 - бел. прев.). И Господ, като плю на земята, направи кал, и като намаза с нея очите на слепия, го изцели. Значи има случаи, в които ни се изпращат страдания не заради нашите грехове или заради греховете на родителите ни, а за прослава на Бога, следователно и за просветление на нас, грешните, с Христовата светлина.
Но не само на въпроса за бедите и страданията намираме отговор в повествованието за това чудо. Нерядко си мислим: за какво са всичките тези външни форми в духовния ни живот? Не са ли те по-късно и ненужно наслояване в духовния живот на хората? Не е ли по-добре да се откажем от тях? И Божието слово отговаря на това с примера на Господа.
За какво Господ е направил кал и е помазал очите на слепия, за какво е изпратил страдалеца да се умие в Силоамската къпалня? Нима Той не е могъл да го излекува само чрез Своите думи? И ако Христос не е направил това по този начин, то очевидно е защото е проявил снизхождение към човешката немощ, към слабостта на нашата вяра и ни е дал пример за външен обред, съчетан с духовна милост.
Внимателният читател на словото Божие непрестанно ще открива в него все нови и нови бисери, които служат за украсяване и разясняване на нашия живот. Всички ние сме духовно слепи и Божието слово ни просветлява. Нека не само да го имаме, но и да го четем и да прибягваме към него като към дадено ни свише Божествено ръководство. Амин.
Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru
