Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

farisei 300x226Въпроси и отговори след края на беседата "Духовният живот започва, когато загубим всичко" на свещ.  Харалампи Пападопулос

Въпрос: Признаването на неуспеха в Църквата е много трудна тема. Аз съм свещеник, катехизатор, църковен човек, да признавам ли моя неуспех? Да споделя ли това публично?  Налице е голямо объркване по този въпрос -  някои са убедени, че това не бива да се прави, защото другите ще се скандализират. Но ако именно признанието на личния неуспех е онова, което ще поучи другия? Така стигаме и до темата за лицемерието...

Да, въпросът за лицемерието в църковните среди е много важен, защото днес в Църквата повсеместно се е наложил пиетизмът - тоест живеем една имагинерна реалност. В тази измислена реалност ние не сме това, което наистина сме, а това, което би трябвало да бъдем. Показваме само онова, което ни е изгодно, за да скрием своя грях, да не се види нашият провал – все с обяснението „да не скандализираме хората”. Но какво означава скандализирам? Ако ме скандализира истинността на другия, значи съм болен. Но аз се скандализирам от лицемерието на другия, не от неговата истина. Ако нещо наистина ме скандализира, то това е лицемерието, когато някой иска да ми покаже, че е нещо, което не е. В това има лукавство. Грешният е симпатичен, искреният още по-симпатичен. Защо? - защото е немощен; немощният е симпатичен. Лицемерът има сила, иска да ме властва над мен, над моите мисли, възгледи, помисъл, иска да ме измами. Докато грешният ми е много по-мил, защото е изтерзан, защото го изповядва, автентичен е. Кой няма да обича един човек, който изповядва и казва брате, не издържах, имам тази немощ... Нима такъв човек не заслужава любовта ни?!

Нека погледнем в Евангелието. Отблъскващ за Христос, Който приема съвършено всеки човек, е фарисеят. Виждате колко сурово се отнася Той към фарисеите. И се питаш: защо не ги приема Христос? Христос обаче не понасял лицемерието и го смятал за  голямо изопачение, т.е. да искаш да изглеждаш нещо, което не си. Тогава защо аз трябва да се скандализирам от падението на моя брат? Всъщност, аз се скандализирам в степента, в която искам другият да е високо, за да си въобразявам съвършенството. Тоест, искам другият да е нависоко, за да мога да вярвам, че някъде има съвършени. Всички хора носят такова желание у себе си.

Например, някои искат да вярват, че някъде съществува съвършеният брак – някъде другаде, но не и при тях. Веднъж дойде един човек, клетият, имаше жена, която много го измъчи. Накрая жената почина. Другите му поднасяха съболезнования, а той  в себе си ликуваше. Както и да е. Какво да прави човекът. Казал  си: ще се оженя за някоя друга, с която ще живея рая! И наистина намерил друга.  След известно време, след година - защото след шест месеца, след година-две започват проблемите - негов приятел го видял и го попитал:

- Какво става, Яни, как си? Как е с новата ти жена?

Той казал:

- А, какво да ти кажа, същото като покойната!

Бил разочарован, защото вярвал, че някъде съществува съвършена връзка.

Един път семейство, мои познати, отидоха в манастира  „Св. Георги” в  Крит, голям мъжки манастир. Там имало един старец, свят и мъдър човек, с опит от живота,  от пиацата, както казваме,  дълги години беше живял и в Ираклио, изповядваше много хора, с голям житейски опит. Та тези мои познати отишли и му казали:

- Ах, отче, тук сте в рая!

Той обаче им отговорил:

- Да, но и Адам и Ева бяха в рая, когато паднаха.

Щяха  да ръкополагат за презвитер един мой приятел и той подготвяше психологически бъдещата си презвитера. Веднъж  й каза:

- Сега отиваме в един манастир, но виж, искам да бъдеш изрядна. Ще влезеш вътре, тук не говорят много, всички са благоговейни. Внимавай да не говориш, че обичаш да говориш, разговаряй учтиво да не ме изложиш!

Тя казала

- Добре!

Стигнали, слезли от колата и той отново й казал:  Внимавай, влизаме в свещено място, където се подвизават!

Първото нещо, което видели, щом влезли, били двама монаси, които се дърпали за косите и се карали...

И така, при всички хора съществува таза нагласа да вярват, че някъде е съвършенството. Едни смятат, че на Света Гора всички са съвършени, други вярват, че някъде има съвършени началници, а не като техния, треди, че нечия професия е съвършена, а не е като тяхната.

В степента, в която аз искам да вярвам, че някъде съществува безупречният и абсолютният, желая и другият да е съвършен, не понасям неговото падение - не защото го обичам, състрадавам, съкрушавам се и страдам с него, а защото ми разваля представата за съвършенството. 

Преди време едни познати идват и развълнувани ми казват:

- Отче, научили ли новините? Цял Крит се разтресе от тази вест!

- Защо?

- Еди-кое си духовно чедо на еди-кой си старец направи това и това.

Казах им:

-  Е, и? Какво от това?

-  Ама как?! Това е скандално!

-  Защо да се скандализирам?

-  От това, че точно той е направил подобно нещо! 

-  Е, направил го е. Зная го. Защо се скандализирате?

Защо те дразни страстта на другия човек? Лицемерието трябва да те дразни, неговата лъжа, фалша, който  иска да ти предаде. Де да можехме днес в Църквата публично да изповядваме нашите страсти, би било много изцелително.

Знаете ли, една от най-успелите успешните терапевтични процедури е тази, която се прилага в клуба на анонимните алкохолици, а след това се появиха и клубове на анонимните наркомани  и т.н. (Мисля да направя и един клуб на анонимните клирици). Хората отиват там, няма психолог, в смисъл на психотерапевт. И тъй, в тези събрания някой казва:

-  Остави се, днес изпих два литра...

Друг му казва:

- Сериозно ли говориш? Не прави така! И аз съм минал през това, което казваш.

Знаете ли това как помага и как изцелява?

Веднъж един младеж имал плътски помисли, отишъл при негов връстник в енорията, не знам как се заприказвали и другият му казал:

-  Познато ми е това...

-  Сериозно, и ти ли имаш такива мисли? Защото си мислех, че само аз съм толкова скверен!

Така си поел дъх и си казал: не съм само аз, ето, и моят брат познава същото.

***

Със сигурност трябва да познаваме добре Божието слово и богословието, за да сме уверени в това, което искаме да преподадем на хората. Да не си правим експерименти, а да знаем какво ще кажем. Но от друг страна, мисля, че е много важно ние също да присъстваме в това, което казваме и учим, за да не подменяме истината. Словото на човека, на катехизатора, трябва да има силата на опита, да минава през тебе, това е въплъщение на словото, което има сила, динамика, да бъде живо, стига само да не изопачава евангелската истина. Човек трябва да влага сърце в словото, вместо да е хладен и да повтаря като папагал сухи знания. Не мисля, че това може да трогне някого, а още по-малко детското или юношеското сърце, което работи повече с чувствата, отколкото с разума. Тези възрасти са по-близо до сърцето.

Говорим за „легализиране” на лицемерието. За да го избегнем, трябва да бъдем истинни. Това не означава да нямаме граници, да сме лигави, както са глезени децата, които не познават ограничения. Нека не изопачаваме нещата, а да имаме разсъдителност – тоест, едно е да имам граници, а друго да съм лицемер. 

Трябва да бъда истинен, да не играя роли; колкото по-истинен съм, толкова повече това, което казвам, може да повлияе на другия човек. Защото той усеща, че му говориш лъжи, че му казваш неща, които и ти самият не вярваш. Чувства го, преживява го вътрешно, не интелектуално, и накрая е убеден, че това, което живееш и говориш, е лъжливо. Не можеш да го измамиш. Ние само си мислим, че можем да излъжем другите, но не можем.

Много важно за живота, за изкуство на живота, е да разберем, че когато ни обвиняват, клеветят и говорят срещу нас - срещу клириците, срещу катехизаторите въобще, срещу всички, най-добрата реакция е да живея моята истина, за да покажа с моя живот, че това, което казват, е лъжливо и клевета. Животът ми ще убеди другите, моето поведение ще ги убеди дали това, което казват за мен, е истинско или лъжливо. Не гръмката апология, която ще направя. Затова словото ми трябва да бъде с житейски опит, а ако не е опит от живота, нека бъде пълно със съкрушение, а ако не е и съкрушение, то да бъде копнеж: не съм го постигна, но го копнея! А другият ще усети, че говориш с копнеж и твоята истина ще го докосне и ще се пренесе в него.

Превод: Константин Константинов

 

 

 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wyh4u 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
"Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста."
Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.