Мобилно меню

4.8965517241379 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (29 Votes)

askitis1За да се срещнем с Бога, е необходимо да бъдем автентични и в молитвата. Преди време бях написал следното: Знаеш ли, пътят, по който вървим в духовния живот, за да срещнем и да познаем  Христос, не е праволинеен, а вълнообразен. С други думи ще дойдат моменти, в които ще имаш умиление, и моменти, когато духовно ще пресъхнеш, ще дойдат моменти, в които ще отиваш с радост на св. Литургия, но също и моменти, в които много ще ти тежи да ходиш. Ако попиташ свещениците, ще ти кажат същото - че имат моменти на сълзи по време на св. Литургия, на дълбоко умиление  от присъствието на Светия Дух, както и моменти, в които не чувстват това, но умора. Тези промени са естествени за човека, защото ние сме променливи: събуждаш се радостен и вечерта си тъжен. Сутрин си радостен, на обед нямаш настроение. Това е човекът. Така и в молитвата ще дойде момент, когато няма да имаш толкова голямо желание за молитва. Какво става тогава? Да я изоставим? Не. Първото, което Бог иска от нас, е да сме автентични.

Има един хубав случай със стареца Софроний. Една жена отишла в неговия манастир и му казала:

-  Ти отче, хубаво говориш в беседите, че трябва да се молим и да говорим с Бога. Аз имам обаче един грях. Имам някои разногласия с Бога и нямам желание да кажа Благодаря.

Обърнете внимание на този проблем на жената - тя казва: не мога да кажа Господи, благодаря Ти, защото в този момент вътре в себе си имам разногласие с Бога. А ето какво й отговорил отец Софроний:

-  Не се страхувайте да питате Бога, не се страхувайте да сте искрени с Бога. Кажи му това, което чувстваш: Господи, не съм съгласна с това или имам едно оплакване.

Вижте каква разлика има между светеца и онези, които така съветват хората, че ги изпълват с вини и разрушават връзката им с Бога.

Мнозина казват: Изпитвам болка и ропот. Не прéчи! Кажи  го на Бога, превърни този си проблем във връзка с Бога. Или пък майки, които са изгубили децата си, казват, че нямат желание за молитва, изпълнени са с гняв.

Гневът е основен стадий на скръбта - имам предвид всякаква скръб, включително и любовната, тоест скръб от раздялата. Затова в духовния живот човек изпитва гняв към Бога: взе ми детето! Или нещо друго. Това са пределни душевни и духовни състояния, а как реагира старецът на тях? Казва:

-  Няма проблем, кажете, изразете пред Бога вашия гняв!

Бог не е окаяно и злочестиво човече - ние сме Го превърнали в такова - което ще затаи злоба към една майка, понеже тя Му се е оплакала или не знам какво. Помня в селата в миналото, когато някоя майка  помятала и тръгвала да изрази мъката си и да каже нещо, й удряли плесница: Спри! Удряли я по устата и й казвали: Не говори! Не се ли боиш от Бога, не те ли е срам?! Ще си изпатиш! Не я оставяли да изрази своите чувства, докато това изразяване е здравословно. Ако не изразиш гнева, който чувстваш и всичко онова, което чувстваш, няма да получиш полза. За да не цитираме психолозите, които много хубаво го обясняват, нека видим какво казва преп. Порфирий: чувствата, които не се изразяват, стават болести.

Един от основните проблеми  днес е, че съпрузите не разговарят. Мъжът цял ден е на работа, прибира си късно, жена му  тръгва да го заговори, той казва: не ми говори, не мога сега! След  вечеря казва:  Ще говорим в по-късно, но ляга и заспива. Няма комуникация. Това е един огромен проблем – защото, ако жената не може да говори с теб, ще намери някой друг, с когото да говори. Това е единственото сигурно нещо, защото нужда на човека за комуникация и изразяване не може да се пресече и заглуши. 

Като намерим себе си, бъдем искрени с Бога и превърнем всичко, включително и проблемите си, във връзка с  Бога, следващата стъпка е да видим кой е Бог, към Когото се обръщаме. Вижте, не е достатъчно някой да казва, че е православен и вярва в Бога. В кой Христос вярваш? В кой Бог? Защото много пъти казваме, че вярваме в Бога на Православието, но само на практика този бог е всичко друго, но не и Бога на Православието. По-конкретно. Когато от малък си формирал една идея за Бога като бог отмъстител, където, ако не вършиш Неговата воля, Той ще ти стори зло. Ако съгрешиш, Той ще ти отвърне със зло - може да ти изпрати някоя болест, може да те убие на магистралата, може да ти подпали гумите на колата, може да даде рак на детето ти и не знам още какво. Долу-горе това вярват повечето хора. Не е ли така? Това вярват. И затова казват, Бог му прати рак, някой загинал в катастрофа - Бог направи това.  Това е едната страна. Другата, подобна на нея, е, че Бог ме обича, но кога? Когато съм добро дете. Не ни ли учат така? Ако изядеш яденето си, Богородичка ще те обича, ако не го изядеш, ще ти отреже езика! Веднъж вървях по улицата и видях една позната жена-майка, която хранеше детето си. Отидох да го погаля, а тя му каза:

- Яж, яж, защото попът ще те изяде!

Едно детенце от енорията  още не може да свикне с мене. Опитвам се да го убедя, че  не ям хора. И всеки път, когато тръгвам да му обясня, то се скрива, да не говорим последния път какви ругатни ми каза. Направих се, че не чувам...

И тъй, ако си закърмен да вярваш в Бога по този начин -  а има  и клирици, които култивират това мислене у хората, - тогава ще си създадеш изкривена представа за Бога. Как тогава ще се срещнеш с живия и истински Бог, след като Той не е това? Все едно, че си взел погрешен адрес и номер и никога няма да стигнеш до Него, защото вярваш в един „Бог”, който  е много  далеч от реалността на живия и истинен Бог, Който те обича.

Знаете ли колко хора се терзаят от вини и казват: ама, отче, Бог обича ли ме сега, след като съм толкова грешен? Ще ми стори ли зло?Знаете ли колко хора се терзаят с такива неща? Твърде много. И това са много дълбоки наслагвания, които не изчезват лесно. След това е нужен много труд от духовника, за да може  душата отново да намери своето равновесие.

Митрополит Антоний Сурожски разказва как един човек го срещнал, поискал да се изповяда и му казал:  

-  Моля се цели 25 години и ни най-малко не почувствах Бога!

Митрополит Антоний  му отговорил:

- Кажи ми, моля те, едно място от Евангелието, което ти харесва, някой откъс.

-  Харесва ми много тази случай с блудницата,  където всички отиват, осъждат я, тръгват да  хвърлят камъни по нея и Христос казва че този, който е без грях, нека пръв хвърли камък и всички си тръгват. А след това Христос й казал „и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши”.

Митрополит Антоний казал:

- Кажи ми сега, ако ти беше там заедно с хората, на чия страна щеше да бъдеш -  с Христос, с блудницата, с хората?

А другият  отвърнал:

- Ако трябва да кажа истината и да съм искрен, аз, отче, нямаше да пусна лесно камъка. 

Знаете ли това какво означава? Че този човек  е много  далеч от Христос. Той всъщност иска един Христос, Който хвърля камъни, както повечето от нас искаме една света Богородица, която да реже ръце, да реже езици, да „вкаменява” хората, но това не би била света Богородица, а най-лошият човек. Тоест, ако света Богородица реже ръцете на този, който тръгва да краде, разбирате, че това не е добродетел. Обърнете внимание на житията на светците. Тръгнали да ограбят свети Мирон, той влязъл вътре, видял крадците и им казал: „Деца, не се уморявайте, и аз ще ви помогна!”. Това е светецът. Ако света Богородица реже ръце и ослепява хора и т.н., разбирате, че това няма да е Света Богородица. Тя е св. Богородица именно защото е този лик на светостта и чистотата, която подражава на Христос, Който на Кръста прощава на всички. 

Въпросът е, ако съм такъв, то кой бог ще срещна? Колко пъти помежду си пожелаваме Бог да накаже този, който ни нервира или наранява: „Бог ще му го върне!”.  Не казваме ли така? Първо, това е кълнене, второ,  е отмъщение. И трето, това е една психологическа проекция върху Бога на нашето аз, на нашата отмъстителност. Искаме от Него да направи на другия злото, което му желаем. Не злорадстваме ли тайно, когато свекървата или някоя съседка си изпати нещо: Ах, пада й се! Видя ли как сега си плаща?!  Смятаме, че Бог я е наказал, защото ние винаги сме прави, нямаме ни най-малкото съмнение, че може да сме виновни. Винаги другите са виновни, следователно другият ще си получи наказанието.

Третата стъпка е първо да казваме истината на Бога в молитвата. Тя е събличане на нашето аз, в нея не искам да покажа колко съм превъзходен, колко съм добър, както за съжаление правим и в изповедта. Всички са безгрешни. Аз в моя край съм създал една „школа на безгрешните” (смях).  Идват и ми казват:

- Всичко ми е наред!

- Нямаш ли някакъв грях?

- Абсолютно нищо!

Даже някои, не един, двама и трима, казват:

- Отче, като мене няма никой друг!

На което отговарям:

- Ясно .

Веднъж попитах един човек: 

-  Я ми кажи, молиш ли се изобщо?

-  Как да не се моля! Всяка сутрин, когато застана пред огледалото, си казвам: пу да не ти уроки! Такъв добър човек е изключено да има!

Това са истински случаи, не преувеличавам.

Помните случая с о. Епифаний Теодоропулос, когато една жена поискала да се изповядала и в продължение на един час от началото до края укорявала снаха си: снаха ми има остър език, снаха ми това, снаха ми онова. Накрая станала и казала:

-  Отче, сега ще ми прочетеш ли молитвата?

-  Не, разбира се!  Първо извикай  снаха си да я прочета на нея, защото не ти се изповяда, а изповяда какво снахата ти е направила!

Да не говорим, че в селото, в което живея, изповедта е болничен бюлетин. Идват хората и казват:

-  Какво да ти кажа, попе, ах, какво да правя, кокалите ме болят! Кръста ме боли. Имам разширени вени!

Да бъде благословено! Показват ми какви мехлеми ползват. Даже тези, които чакат на опашката,  си разменят хапчета. Ако някоя жена е намерила някакво добро хапче за кръвното, дава на другата.

Сега се смеете, но това е животът ни. Същото става и в молитвата. Молитвата обаче не е хвалба пред Бога, а излагане на моето безсилие, недостиг, терзание. С нея казваме: Боже мой, искам Те, имам нужда от Теб, да дойдеш в моя живот, искам Твоето присъствие, благословение, благодат, искам живо, дейно Твоето присъствие. След това излагам в молитвата моите страсти и немощи, без да търся специални и сложни изрази, но просто и искрено. 

Следва продължение.

Превод: Константин Константинов

Продължение на Молитвата е среща на две тайни


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wcr68 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
"Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога."
Св. Макарий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.