Размисли на известния сръбски старец и духовник
Всичко започва с мисълта - и доброто, и злото. Нашите мисли се материализират. И днес ние виждаме, че всичко, което е създадено, всичко, което съществува на земното кълбо и във цялата вселена, е материализирана във времето и пространството Божия мисъл, а ние сме създадени по Божий образ. Това е голяма награда за човешкия род, но ние не оценяваме това и не разбираме, че нашите мисли влияят на другите. Можем да сме носители на голямо добро или голямо зло, всичко зависи от нашите желания и от нашите мисли.
Ако нашите мисли са мирни, тихи, добри и великодушни, то това влияе не само на нашето собствено състояние, но ние ставаме източник на този покой за всички около нас: и в семейството, и в страната, и навсякъде. Значи, че ние – работниците на Божията нива, създаваме небесната хармония, Божествената хармония, и тишината и покоят се разпространяват навсякъде.
Нашата отправна точка е неправилна. Вместо винаги да започваме със себе си, ние искаме да поправяме другите, а себе си оставяме за после. Нека всеки да започне със себе си – така ще се възстанови мирът навсякъде. Св. Йоан Златоуст казва: “Ако човек не си навреди сам, никой не може да му навреди”.
***
Хората повече заобичаха злото отколкото доброто. Паднала природа! По-лесно им е да мислят за злото, отколкто за доброто, но от злите помисли човек не намира покой и мир. Колко голямо е падението ни! Удивително е! Страшно! Не можем да се опомним, не можем да направим нищо за себе си, ние даже не си даваме сметка колко ни тероризират падналите духове. Мислим си, че това са наши мисли. Мъчат ни завист, злоба, омраза. Това е тирания на тираниите. Душата не иска това, но не може да се освободи. Свикнала е с това. Злото пуска дълбоки корени в душата и то трябва насила да бъде изтръгнато от нея. Трябва да се превърне в любов, да бъдем спокойни и изпълнени с мир, но това не е лесно, виждате колко страшно е падението на човека!
***
Ние не разбираме смисъла на собствения си живот и това, че всяко дело тук, на земята, и във цялата вселена, е Божие дело. А ние работим небрежно, без да влагаме душа, това никой не може да го търпи, не само Бог. Ние знаем, че вселената принадлежи на Бога, че планетата принадлежи на Бог, и независимо каква работа ни е поверена, тя Му принадлежи.
Не трябва да обръщаме внимание на това кой ни поставя дадена задача, ние трябва да знаем, че всяка работа тук на земята, във вселената, е дело от Бога, и ние трябва да я изпълняваме с цялото си сърце, без остатък. Когато работим така, ние се освобождаваме от вътрешното съпротивление.
***
Получил си благодатта и тя ще бъде с теб докато не се привържеш мислено към някоя житейска грижа. Ако това се случи, то първо преставаш да чуваш молитвата в сърцето си, а после постепенно ще загубиш покоя и радостта. Тогава отново ще започнат да те терзаят тежките мисли на този свят, които се управляват от демоничните сили. Ако искаш да запазиш тази благодат, ти трябва постоянно да се молиш, за да може с молитвата да отблъскваш тежките и скръбни мисли, и по този начин да можеш за запазиш покоя и радостта.
***
Ние страдаме, защото имаме зли мисли и зли желания. Ние сами ставаме причина за своите страдания, защото в народа няма покаяние. Няма покаяние нито сред вярващите, още по-малко сред невярващите. Нашите лоши мисли и зли желания развалиха красотата на света, те просто я прекършиха и дадоха зли и опасни подове. Но ние сами сме виновни и жънем плодовете на своите мисли и желания.
Ние трябва да се възродим чрез покаяние. Но това е не само изповедта при свещеника, защото това е необходимо на човека, за да се освободи от лошите мисли. Това е обръщане към Абсолютното Добро, т.е. обръщане към Бога, защото Бог е Абсолютното Добро. Заради нашето благо, ние трябва да пазим добрите мисли и добрите желания. Но ние не го правим и затова страдаме. Ние държим много зло в себе си, то се проявява в семейството, в работата, в цялото общество, а резултатът е страшни страдания. Виждате до къде стигнахме.... Но това е лошо не само за нас, но и за целия свят.
***
Щом ни победят злите мисли и ние самите ставаме зли. Ние, християните, не трябва да допускаме злото даже в помислите си, а още по-малко в делата си, иначе това ще означава, че нямаме сили да му се противопоставим. А в същото време в нас съществува Божествена сили, Божествена енергия, Божествен живот, и когато даваме отговор на Страшния съд, ние ще трябва да отговаряме и за това как сме се разпореждали с Божествената сила и живот, които са ни били дарувани. Какво сме създавали във вселената – хармония или хаос? Нашите мисли въздействат не само върху нас, на животинския и растителен свят – те влияят на вечността. Първите хора загинали в потопа заради своите черни мисли и зли желания, ето сега и ние толкова сме се обвързали със злото, че не можем да се освободим от него, и към нас се приближава отново онова време. Единственото спасение, единственият изход, с Божия помощ, е във вътрешната промяна, в промяната на сърцето.
***
Да се обърнем към доброто, за да има около нас добро. Да запазим добрите, Божествените, мисли, да запазим душевния си мир и и той ще свети в нас и около нас – тогава ще настъпи промяна. Всеки, който не е обвързан със злото, със своите земни амбиции, които лишават човека от покой и обременяват душата, ще почувства този мир. Всеки човек, където и да се намира, може да внесе своята лепта в това. Това е особено важно за главата на семейството. Той трябва да се постарае да съсредоточи своите мисли върху тишината и мира и да възложи всичките си грижи и беди на Господа. Нали Господ е взел върху Себе Си нашите бремена и е казал, че Сам ще се погрижи за това да имаме какво да ядем и пием, и какво да облечем, а ние панически сме се вкопчили в своите грижи и създаваме смут около себе си, за семейството и околните.
Когато съм претоварен и сам поемам всичките домакински грижи за манастира, и не ги възлагам на Господа, тогава започват неразбории между мен и братята, тогава и най-лесната работа се свършва много трудно. А когато всичките грижи, и себе си, и братята предавам на Бога, и най-тежкият труд не е проблем. А когато няма угриженост, тогава и между братята има съгласие и мир. Виждате каква голяма сила имат нашите мисли – сила, която разрушава или носи мир. И като знаем за това, да се потрудим да създаваме мир в нашия дом, в семейството, в държавата, защото държавата е голямото семейство.
***
Господ е навсякъде и без Неговия промисъл, без Неговото допущение нищо на земята не става. Когато свикнем с тази мисъл, тогава всичко за нас ще е лесно; ако Господ ни позволеше да направим всичко, което искаме и както искаме, тогава щеше да настане катастрофа. В света щеше да настъпи невиждан хаос.
***
Най-важното в духовния живот е запазването на мира в сърцето. С цената на всичко не допускайте тревога в сърцето си. В него трябва да царят мир, безмълвие и тишина. Хаосът на мислите – това е състоянието на падналите духове. Нашият ум трябва да е събран, внимателен, съсредоточен. Само в такъв ум, може да се всели Бог.
Заедно с пазенето на мира в сърцето, упражнявайте се в стоене пред Господа – това означава постоянно да помним, че Господ ни гледа. С Него трябва да ставаме и да лягаме, да работим, да се храним, да ходим. Господ навсякъде и във всичко.
***
Човек, който се стреми към Царството Божие, излъчва свети мисли, Божи мисли. Ролята на християнина е в очистването на света от злото и разпространяването на Царството Божие.
Този свят може да бъде завоюван с пазене на Небето в собствената душа, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, не можем да помогнем на другите и самите ние няма да се спасим. Този, който носи Царството Божие в себе си, незабележимо го пренася и на другите. Хората ще бъдат привлечени от нашата топлина, от нашия покой, и искайки да бъдат с нас, ще попиват от атмосферата на Небето. И дори не е задължително за говорим за това – Небето ще сияе в нас, дори когато мълчим, или когато говорим за най-обикновени неща, то ще свети в нас, дори когато не съзнаваме това.
***
Царството Небесно, раят, също както и адът - е състояние на душата. Ние сме ту в ада, ту в рая. Когато сме в лошо настроение – това е ад, нямаме нито покой, нито мир, а когато имаме радост в сърцето си, ние се чувстваме в рая. Затова трябва непрестанно да се трудим върху молитвата. Малцина на земята са тези, които получават благодатта даром.
Душата, попаднала в кръга на обърканите мисли изпитва адски мъки. Например, четем вестник или вървим по улиците на града и след това изведнъж усещаме, че вътре в нас, в душата ни, нещо се е нарушило, чувстваме празнота, печал. Това е станало, защото, когато четем за разни неща, ние губим стройността на ума, той става разсеян, в него е проникнала атмосферата на ада.
Трябва да побеждаваме злото чрез мира и сърдечната тишина, чрез мирните и тихи мисли. Иначе с нас все ще се случват беди и нещастия. Ако ние сами не се смирим, Господ няма да престане да ни смирява. Едно и също нещастие, което ни носи много страдания и болка, ще се повтаря постоянно, докато не се научим да го побеждаваме с мир, тишина и смирение и докато не се научим да не му обръщаме внимание. Затова този, който се стреми към Бога, преминава през много изпитания. Случва се така, че и най-близките ни хора ни презират, отхвърлят, и ние трябва мирно, с разбиране да приемем това и да не осъждаме никого. Защото ние постоянно водим битки, всичките ни роднини, близки и далечни, всички сме в битка. Хайде да си представим, че ние на тяхно място щяхме да постъпваме много по-лошо, и да се смирим.
***
Когато човек се намира под властта на демон, в сърцето му може дълго време да цари лъжлив мир, демонът не го закача, и той няма изкушения. При нас мирът и тишината се редуват с битка. Това се допуска от Бога, за да станем истински Христови воини и да знаем как да побеждаваме злото. Необходимо ни е време, за да изкореним от себе си лошите качества, които от детство се закрепват в нас и често се проявяват. Необходим ни е духовен опит, за да се освободим от тях. Трябва ни помощта на опитни хора, които сами са преминали тези стъпала на духовното израстване, които да ни обяснят как можем и ние да победим лошото в себе си, как да запазим (или да си върнем) душевния мир.
Св. Исаак Сирин ни казва: “С всички сили пази душевния мир. Не го давай за нищо на света! Примири се със самия себе си. И ще се примирят с тебе и земята, и Небето.”
***
Тук трябва да се научим на Небесния живот, да бъдем послушни и напълно предани на Божията воля; каквото и да става с нас, да приемаме всичко като от Божиите ръце, да не се съмняваме. А обстоятелствата? Той знае какво можем да понесем и какво - не. Той знае какви изкушения са ни по силите, какво можем да победим мирно, така че когато по-късно същото се повтори, то вече няма да докосне сърцето ни, защото душата няма да участва в него.
***
Нашето сърце ще гори и пламъкът в него ще се разгаря толкова повече, колкото повече нашите мислени сили са съсредоточени в Бога. И след това ще видите как постепенно започват да се променят обстоятелствата, всички около нас ще започнат да се променят, защото ние започваме да излъчваме любов и покой. Променят се и мислите на тези, които са около нас. Ако някой се е изправял срещу нас, то и ние сме му отговаряли със същото, а сега спираме войната. Искаме мир. И другата страна няма с кого да воюва. Една от воюващите страни трябва да отстъпи, и това сме ние! Господ ни е заповядал да обичаме враговете си и да се молим за тях.
***
От всички страни ни се внушават помисли. Ние живеем като сред мислени радиовълни. Ако можехме да ги видим физически, то щяхме да разберем, че това е опасна мрежа. Всеки от нас носи в себе си “радиоприемник”, но човекът е много по-чувствителен “приемник” от всяка радиостанция или телевизор, но неговите (умствени) функции са повредени. Колко съвършен е човекът, колко е възвишен! Но не оценява това, не може да се включи към Източника на живота, за да почувства радостта от живота, а врагът постоянно му внушава разни помисли.
***
Да се молим на Господа от цялото си сърце. Трябва само да молим от сърце, както дете родителите си: “Помогни, Господи, на всяка душа и не ме забравяй и мен, Господи! Помогни на всички да добият покой, и помогни да Те обичаме така, както ангелите Те обичат. И ни дай сили да те обичаме така, както те обича пресвятата Ти майка. Дай и на мен такава сила, Господи”.
Защото борбата срещу любовта е безсилна, никой не може да се бори с нея. Любовта е непобедима сила, защото Бог е любов.
Източник: Pravoslavie.ru
Превод П. Спирова
Още по темата:
Старецът Тадей Витовнички (1914 – 2003)
На десетата годишнина от смъртта на сръбския старец Тадей замироточи негово изображение
