Мобилно меню

4.9666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (90 Votes)

O Agios_Theodoros_o_Tyron-2Всяка година в първата събота на Великия пост св. Църква отбелязва Тодоровден. Според утвърдилата се през годините традиция този празничен ден е посветен на св. Теодор Тирон и негото чудно явяване на Константинополския архиепископ Евдоксий по време на управлението на имп. Юлиан Отстъпник (332-363). Историята с това чудо е добре позната. Имп. Юлиан е известен с това, че по време на своето управление (355-361 г. – като цезар и 361-363 г. – като август) се е опитал да възстанови езическите култове и да унищожи християнството. За целта е предприел редица законови мерки, включително преследвания срещу християните. Императорът е известен с подигравателното си отношение към християнството и това добре личи от запазените няколко негови произведения, най-вече от сатирите му Цезарите и Мисопогон, както и от достигналите до нас фрагменти от Срещу галилейците. Под галилейци той има предвид християните. Самия Христос той подигравателно нарича „Галилееца“, а християнските храмове – „костници“, поради съхраняваните в тях св. мощи. Като част от тази своя политика срещу християните, по време на Великия пост той решава да се подиграе с тях, като поръчва тайно да се поръсят с идоложертвена кръв всички постни храни на пазара. Целта му е била след това да обяви всички християни за езичници, независимо че те без да знаят са употребили тези храни.

Св. Теодор Тирон обаче, по благия промисъл на Бога, осуетява този план. Той предупреждава архиепископа на Константинопол Евдоксий, който взема необходимите мерки и с това планът на императора пропада. Като спомен от това събитие и в благодарност за Божията намеса чрез св. Теодор Тирон Църквата е отредила в първата събота от Великия пост да се възпоменава чудото, извършено от светеца. Паметта на св. Теодор Тирон се чества на 17 февруари, деня на неговата мъченическа смърт.

agiatheodora

Всъщност, трябва да отбележим, че освен вече утвърдилата се традиция, според която на този ден се празнува „чудото с коливото“, Църквата постановява Тодоровден да се празнува непосредствено преди Неделя православна, за да се помене и делото на св. имп. Теодора II (842-856), съпруга на императора-иконоборец Теофил и майка на имп. Михаил ІІІ, благодарение на която иконопочитанието е възстановено. Неслучайно на следващия ден, в първата неделя на Великия пост се чества Неделя православна, посветена на всички поборници за чистотата на Православието. Самият празник пък е установен през 843 г. от св. Теодора ІІ по времето на регенството ѝ, с което окончателно се слага край на иконоборството, а самите привърженици на тази ерес са анатемосани.

Първото честване на Неделя православна, наричана още „Тържество на Православието“ имаме на 11 март 843 г. В подкрепа на това, че първата събота на Великия пост, Тодоровден, е била свързана първоначално с делото на св. имп. Теодора говори фактът, че по времето на имп. Юлиан Отстъпник самият Велик пост все още не е съществувал в сегашния си вид.

Кой е бил св. Теодор Тирон? Достигналите до нас житийни известия са твърде малко. Не са известни нито годината, нито мястото, където е роден светецът. Има податки, че е роден на Изток, в Сирия или Армения. Мъченическа смърт претърпява в Анатолѝя, в древния град Амасия (дн. Турция), недалеч от южните брегове на Черно море, поради което св. Теодор Тирон е известен още под името св. Теодор Амасийски. Самото име Тирон пък най-вероятно е дадено не защото св. Теодор е бил млад войник (думата „Tiro“ от класическия латински означава „новобранец“), а от името на кохортата (Cohors Tyronum), която през зимата на 306 г. е била разквартирувана в Амасия. Там св. Теодор е заварен от поредния едикт на имп. Галерий, насочен срещу християните. Той отказва да принесе жертва на езическите богове, а неговият военен командир Вринка му дава няколко дни за размисъл. Тези дни св. Теодор прекарва в усърдна молитва към Христа. Същевременно светецът е обвинен, че е подпалил храма на богинята Кибела, заради което е отведен на съд при управителя на града Публий. Пред него св. Теодор изповядва своята твърда вяра в Христа, заради което е хвърлен в затвора и обречен на гладна смърт. След известно време градоначалникът узнава, че по чудесен начин светецът е избегнал гладната смърт. Призовава го отново да принесе жертва на езическите богове, но св. Теодор е непреколонен в своята вяра. Заради своята непоколебимост е предаден на жестоки мъчения, бил е бит, а тялото му е стъргано с железни зъби. Нищо обаче не успява да принуди светеца да се отрече от Христа, заради което е бил хвърлен жив в огъня. Според преданието, тялото му остава незасегнато. Една благочестива християнка го пренася в гр. Евхаит, близо до гр. Евханиа и го погребала в дома си. Географската близост (ок. 30 км) на двата града, близкото звучене на имената им – Евхаит и Евхания, както и фактът, че единият от тях е свързан със св. Теодор Тирон, а другият с името на св. Теодор Стратилат днес са довели до сериозно объркване сред западните изследователи, някои от които стигат дори до там, че отричат съществуването на св. Теодор Стратилат.

normal theodoroi4Приснопаметният гръцки учен Н. Икономидис в своята статия „Le dédoublement de st. Тhéodore et les villes d’euchaïta et d’euchaneia“ дава едно хубаво обяснение откъде идва и на какво точно се дължи това объркване, и, като защитава историчността на двамата големи раннохристиянски воина, слага край на спора, повдигнат от западните учени. Своята мъченическа смърт св. Теодор Тирон претърпява на 17 февруари 306 г., като Православната църква и днес празнува на този ден паметта му. Интересно е, че в Римския мартиролог неговата памет е отбелязана на 9 ноември. На мястото, където е бил погребан светецът, издигат храм, който скоро става обект на голямо поклонение. Тук в края на 4 в. идва на поклонение и св. Григорий Ниски и произнася слово, което се явява най-ранното сведение и панегерик за светеца (PG 46, 741). Известни са също „Мъченичеството на св. Теодор“ („Martyrium S. Theodori Tironis“) публикувано от Делайе в неговата Les legendes grecques des saints militaires, текстът на което обаче е достигнал до нас в прекалено интерполиран вид. Там Делайе публикува и по-късни сведения за св. Теодро Тирон и по-точно за няколко чудеса от периода 7-10 в., извършени от светеца (Vita, educatio et miracula Sancti Theodori, с. 183-201). Тези сведения са много ценен извор за византийската история в периода на арабската инвазия.

По-късно мощите на светеца са пренесени от Евхаит в Константинопол. През 12 в. тялото му е пренесено в Бриндизи (Италия), където е обявен за патрон на града, а главата му е в Гаета (Южна Италия). Интересно е обаче, че според някои източници мощите на светеца се намират във Венеция. Това може да се дължи на вече споменатия факт, че западните изследователи или отхвърлят съществуването на св. Теодор Стратилат или го отъждествяват със св. Теодор Тирон. Факт е, че повечето венецианци смятат че св. Теодор е един, а специалистите, които знаят за съществуването на двама светци с едно и също име, се двоумят на кой точно от тях са мощите.

Последното изследване на Ото Демус Mosaics of San Marco показва, че вероятно първият култ във Венеция е бил само към св. Теодор, т. е. през 12 в. на Запад все още не правят разлика между св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат, а чак по-късно се разпространява култът към св. Марк. Казвам всичко това, защото през 13 в. венецианският флот, воден от адмирал Якоб Дауро, превзема Несебър и го оплячкосва. Една от многото ценни реликви, които венецианците отнасят от града, са мощите на св. Теодор Стратилат, които заедно с още редица мощи на известни светци са се намирали в града. Мощите на светеца са отнесене във Венеция и св. Теодор става първият патрон-светец на Венеция, а св. Марк става такъв на по-късен етап. За да бъде объркването пълно, дори днес, при това на много места в самата Венеция, може да се прочете, че в града са донесени (заграбени) от Несебър мощите на св. Теодор Тирон, а не на св. Теодор Стратилат. Днес една малка частица от мощите на св. Теодор Тирон се намират в София, в църквата „Св. Йоан Рилски“ при Софийската духовна семинария. Правешкият манастир „Св. Теодор Тирон“ също пази частица от св. му мощи.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xwafr 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен