Историческа личност ли е св. Терапонт Софийски

 

Прави впечатление, че Матей Граматик използва Сарди(ка), вместо Сердика, както е правилно да се изпише древното името на София. Това навярно идва да подскаже, че на Матей Граматик не е било известно съществуването на столицата на древна Лидия, малоазийския град Сарди, в който е пострадал епископ Терапонт, чиято памет честваме също днес. Тази грешка на смесването на двата града се среща дори и днес. Неотдавна ми попадна книга, в която се приписваше софийско жителство на св. Мелитон Сардийски. Точно смесването на малоазийския Сарди с нашата Сердика вероятно е причината, според изследователите, за появата на втория светец с името Терапонт. Освен това Матей Граматик нарича св. Терапонт не Софийски, както в случая прави със св. Никола, на чиято мъченическа смърт е бил свидетел, а „Сардикийски”, което идва да покаже, че той не е познавал пряко или от първа ръка живота на св. Терапонт. Това си личи и от описанието на живота на мъченика, което писателят прави, въпреки че в житието е направен според мене доста несполучлив опит да се даде някакво изяснение на употребата Сердика–Средец–София. Нещо повече, някак нереалистично е мъченик от периода на османското нашествие в България да носи името Сердикийски, а не Софийски или поне Средецки. Сердика като име на града се заменя още в началото на 9 в. от Средец, а още в самото начало на 14 в. започва да се употребява името София. Всичко това подкрепя теорията, че Матей Граматик използва вероятно житие на епископа на Сарди, св. Терапонт, като неправилно интерпретира името на града.  

Вторият извор, в който се споменава името на св. Терапонт Софийски, е „Историята” на преп. Паисий Хилендарски. За мъчениците в София преп. Паисий пише: „В град София се намират трима свети мъченици:

1) свети Георгия;

2) свети Николае;

3) свети Терапонтия. Тоя светец бил свещеник в Трън, където сега отива много народ за изцеление. Гдето турците го посекли, израсъл дъб и с неговите молитви се дава при тоя дъб много изцеление. Така и светите Георгия и Николае пострадали от безбожните турците през Селимовото царуване; и техните свети мощи дават изцеление в тоя град София”.

Сравняването на сведенията от текста на Матей Граматик и преп. Паисий подсказва, че преп. Паисий ползва написаното от Матей Граматик и (или през) неизвестен нам източник, който има в основата си казаното от Матей Граматик. В подкрепа на тезата за наличието на неизвестен засега нам източник е фактът, че преп. Паисий указва на гр. Трън като място, където е служил и се е подвизавал светецът. 

Двете кратки жития на св. Терапонт Сардийски и св. Терапонт Сердикийски удивително си приличат, което също свидетелства в полза на евентуалното объркване у Матей Граматик.

В Житието на епископ Терапонт Сардийски четем:

По времето на римския имп. Деций (249–251 г.) подбудителят на осмото повсеместно гонение срещу християните Валериан заемал висока служба и бил не само снизходителен, но дори и благосклонен към последователите на Христа. Църковният историк Евсевий Кесарийски (263–339) пише: „Целият му дом е пълен с християни, една Божия община”. Обаче борбата му с опозиционните елементи го подтикнала към едно гонение, което се изявило като особено жестоко, и било съпроводено с два последователни едикта (от 257 и 258 г.).

Жертва на втория едикт, предвиждащ смъртно наказание за духовните лица, които откажат да признаят римската държавна религия, станал свещеномъченик Терапонт, епископ на някогашната Лидийска столица град Сарди, който се намирал на североизток от Ефес, и от 133 г. пр. Хр. влизал в състава на римската провинция Мала Азия. Св. Терапонт успешно разпространявал християнството и затова бил най-жестоко изтезаван от местния управител Юлиан. Той бил затварян и подлаган на глад и жажда, воден в тежки окови до градовете Синаон Фригийски и Анкира Галатийска. Когато стигнали до реката Асталин, привързали съблечения страдалец за четири кола на земята и го били жестоко, докато се показали костите му и земята се напоила с невинната му кръв. Сухите колове покарали вейки, от листата на които болните получавали изцеление. На 27 май 259 г. св. мъченик Терапонт бил посечен с меч.

В описанието на св. Терапонт Сердикийски, както вече споменахме по-горе, след посичането от кръвта израства дъбово дърво, от което болните получават изцеление. Според запазеното предание, част от това дърво се съхранява в софийския храм „Св. Петка Параскева”.

Не по-малко интересен въпрос представлява и този за превръщането  в народната памет на св. Терапонт Сердикийски  в св. Терапонтий  Трънски (свещеник от гр. Трън) и разпространението на култа към светеца в Западна България (Софийско, Годечко и Трънско). В Трън се появява пещера, която се сочи като убежище на светеца. Изгражда се и параклис на негово име, който обаче е изгорен от турците в началото на 19 в. В житието на епископ Терапонт Сардийски се споменава за реката Хермус (Ермус), в чиято долина е разположен града Сарди. Вероятно така, както Сарди се превръща в Сердика, реката Ермус намира своя български аналог в река Ерма, която пък тече покрай гр. Трън...   

Можем да предположим, че свмчк Терапонт Софийски е събирателен образ на българската святост и мъченичество в западна България от първите години след завладяването на страната ни от османците, който Матей Граматик облича в конкретен лик. Твърде е възможно също, въпреки очевидните повторения и заемки в двете жития, такъв конкретен мъченик да се е подвизавал по земите ни. За това последното свидетелстват неговите икони, които, трябва да отбележим, са от доста по-късен период. Изображения на св. Терапонтий са известни от 19 в. – икони в софийската църква „Св. Параскева”, в Перник, в трънската църква „Св. Петка”, стенопис в църквата „Св. Димитър” в с. Ярловци, Трънско, където е имало и негова икона. В Трънско и Годечко са съществували фолклорни обичаи, свързани със светеца, почитан като лечител и покровител на реколтата. За св. Терапонт ни напомня и храмът „Св. Вмч. Мина” в квартал Слатина, София. Построеният през 1872 г. храм е бил посветен първоначално на „Св. Троица”, тъй като по предание тук до края на 14 в. е имало манастир „Св. Троица”, разрушен от турците, а останките на манастира са се виждали дори до 17 в.. През Втората световна война до 1957 г. храмът носи името на св. Терапонтий Сердикийски (Софийски) поради друго предание, че това е било мястото, на което е бил посечен светецът. Твърде вероятно е някой от подвизаващите се в манастира „Св. Троица” да е бил този, който днес Църквата ни чества като св. свщмчк. Терапонт Сердикийски.