В църквата „Свети Власий“ в едноименния черноморски град, където именитият свещеник, ставрофорен иконом Петър Тодоров Цанков (1943 – 2025 г.), служи 15 години, в деня на първовърховните апостоли Петър и Павел беше открит барелеф в негова памет. Барелефът и плочата с надпис в чест на отец Петър бяха изработени по почин и със средствата на строителните предприемачи Динко и Йордан Диневи. А откриването беше направено в деня на небесните покровители на отеца-мисионер.
Братя Диневи бяха построили сред курортния комплекс край град Свети Влас храм на св. свещеномъченик Власий и в 2010 г. поканиха пенсионирания казанлъшки свещеник да служи там. Отец Петър се съгласи тогава и така доказа, че за духовния пастир пенсионирането не означава отказ от служение на Божия народ. В комплекса постоянно живеят предимно собственици на апартаменти от Украйна и Русия. Те стават и основните пасоми на отец Петър, при това редовни и усърдни, научават т. нар. Динева литургия и пеят при отслужването на неделните и празнични литургии. Свикнали от родните си места на системен духовен живот, те търсят свещеника както за изповед и други тайнства, така и за разговор, съвет, споделяне. Тази общност става своеобразна енория на отец Петър, която не се разбива дори от вероломната война в Украйна. Отецът вдъхва надежда, наставлява, приласкава, за всички става всичко, та да може да спасява душите им.
Тъй като беше овдовял, той живееше сам и в свободното си време започна да изгражда молитвени иконостаси, които хората нарекоха параклиси. Отецът ги градеше сам по способа „суха зидария“ от каменни плочи, които пренасяше от морския бряг – донякъде с колата си, а нагоре по планинската пътека – на гръб. Започна с един, сетне станаха два, три, та 12, та 33 – като годините на Спасителя, накрая стигна 40! В последните параклиси вече имаше и помощници, които с радост му помагаха – кой с каквото може. Това направи отеца известен в национален мащаб. Не говоря за чужденците, които отнасяха със себе си впечатленията от един свещеник, който скромно казваше, че научил от учителя си в семинарията латинската максима: Ora et labora! (Моли се и работи!).
Отец Петър почина на 17 септември 2025 г. и беше погребан в гробището при църквата "Св. Георги" на родното си село Селището, някога част от с. Стоките, Севлиевско. А братя Диневи, които много високо ценяха пастирската работа на отец Петър, решиха да почетат неговата памет с бронзов барелеф на свещеника върху плоча от черен мрамор, на която е написано: В памет на отец Петър Цанков (1943-2025), първи свещенослужител в храм „Св. Власий“ след неговото възстановяване, съградил в планината над църквата благословена пътека на вярата. Поклон!
На днешната поменна проява присъстваха братът на о. Петър свещ. Христо Цанков, неговият син прот. Тодор Хр. Цанков, йеромонах Паладий от Поморийския манастир, който сега служи в „Св. Власий“, братя Диневи, духовни синове и дъщери на отец Петър. Бяха казани топли думи на висока оценка и признателност към свещеника, оставил светла диря както в с. Енина и гр. Казанлък, така и в град Свети Влас. Негови духовни чеда днес живеят в десетки страни по света, те са от различни народности и говорят разни езици, но се чувстват едно голямо семейство, откакто отецът ги научи на езика на Христовата любов, за да имат Неговия мир в душите си.
