Базиликата – царският дом на новия Божи народ

Веднага след Петдесетница, когато Светият Дух създава Църквата, започва бурно развитие на християнските общини – разпространява се Благовестието, развива се богослужението, изяснява се богословието, аскетизмът се разкрива като основен способ на християнското битие, разгръща се административната структура на Църквата и т. н. Цялото това развитие намира въплъщение и израз в християнската архитектура. През първите три века – до едиктите на Галерий в Сердика (София, 311 г.) и на Константин Велики в Медиоланум (Милано, 313 г.) – християните са преследвани от имперската власт и от този период не са запазени следи от храмово строителство. Общоприето е мнението, че през тези близо триста години богослужението се е извършвало в частни домове,[1] където са били организирани домашни църкви (domus ecclesiae), а от 2 век за такива били използвани и катакомбите. Не трябва обаче да остават без внимание и сведенията на различни автори от тази епоха, свидетелстващи за строителството и на християнски храмове, които по време на гонения са или разрушавани, или предавани на местните власти, които да ги използват според нуждите си.

Едно от най-ранните свидетелства за построяване или по-скоро преустройство на частен дом в християнски храм ни дава св. Климент Римски († 101 г.), вероятно първият епископ на днешна София.[2] Той ни разказва за знатен християнин от Антиохия, на име Теофил, който „осветил като църква огромната базилика на своя дом” (ut domus suae ingentem basilicam ecclesiae nomine consecraret) и я предал в разпореждане на местната църковна община. За строителството на християнски храм се споменава и във времето на имп. Комод († 192 г.). Имп. Септимий Север († 211 г.), който е известен в историята с веротърпимостта си, лично защитава в съда правото на християните да построят свой храм върху закупена, вероятно обществена земя. За християнски храмове свидетелстват още Тертулиан († 230 г.) и св. Григорий Неокесарийски († 270 г.), а археологическите разкопки от миналия век и продължаващи и до днес, разкриха в Дура – Европа (древен град на брега на р. Ефрат, разположен на пътя, свързващ Дамаск с Месопотамия, дн. в Сирия) синагога и домашна църква с баптистериум, датирана от втората четвъртина на 3 век. Домашната църква е с интересни стенописи със сцени от Стария и Новия Завет, създадени в периода 232-256 г.

Сходен християнски храм се появява през 3 век и в Рим, създаден от преустроени частни домове; останки от него се намират в района на съвременния храм Сан Мартино ди Монти. Подобни храмове, датирани също в 3 век, съществуват в Рим и под основите на по-късните църкви, посветени на св. Климент и св. Анастасия. Храмът с базиликален тип в Ейлат (южен Израел), построен около 300 г., е специално издигнат за нуждите на християните. Че в 3 век вече съществуват християнски храмове като специални сгради свидетелстват и св. Григорий Нисийски и особено бащата на църковната история Евсевий Кесарийски. За времето преди и за първите години на Диоклетиан той пише, че християните „във всички градове започнаха да строят обширни църкви от основите им” (εὐρείας εἰς πλάτος ἀνὰ πάσας τὰς πόλεις ἐκ θεμελίων ἀνίστων ἐκκλησίας).

Очевидно това масово строителство на християнски храмове започва да дразни и плаши, и имп. Диоклетиан издава специален едикт против тях. Големият християнски апологет Лактанций († 325 г.) описва разрушаването на християнски храм по времето на Диоклетиан († 305 г.) и Галерий († 311 г.). Вероятно това става в 302 г., когато имп. Диоклетиан издава заповед да бъдат напълно разрушени всички християнски храмове, където и да се намират в империята. Описанието вероятно визира разрушаването на Никомидийската съборна църква, в която на празника Рождество Христово са изгорени живи 20 000 християни, мъченици за вярата. Дори броят да е преувеличен, този разказ безспорно свидетелства за наличието на храм с големи размери. Храмовете, които по една или друга причина са оцелели, са били предавани на езичниците.

Истинският разцвет на християнската архитектура започва през 4 век, с едикта на Константин Велики от 313 г. Дълго задържаната творческа енергия на християнството се отприщва с пълна сила. Огромният брой християни, които вече могат да изповядват своята вяра свободно и публично, имат нужда от своите молитвени домове, където вече необезпокоявани от никого да могат да благодарят на своя Бог. В този пръв свободен за Църквата период най-подходящата сграда, в която да могат да се събират вярващите, е базиликата. Предимствата пред другите типове храмове, които започват да се появяват паралелно с нея или на малко по-късен етап, когато първоначалната нужда от храмове, които да поберат огромния брой вярващи е задоволена, са безспорни. На първо място в общите представи нейната архитектура не се е свързвала с тази на езическите храмове – нещо, което за ранната християнска община е имало голямо значение. Базиликата е с проста конструкция, представляваща правоъгълник и по-рядко квадрат: четири стени, с възможност, в зависимост от пространството, което те обграждат, да бъдат поставени няколко реда колони, които да разделят храма в няколко „кораба” (нефа)[3] по дължина, двускатен покрив с дървена конструкция,[4] който също е бърз и лесен за изпълнение.

Вътрешното пространство е максимално опростено, с възможност за събиране на голям брой хора – нещо, което е невъзможно при по-късно появилите се други типове храмове с по-сложна конструкция, които залагат много повече върху въздействието на възприятията на вярващите. Поддръжката на базиликалния тип храм е също много по-лесна и по-евтина в сравнение с храмовете с по-сложна конструкция. Ето защо, най-разпространеният тип храм в раннохристиянския период се оказва базиликата, като, както вече казахме, паралелно с нея се появяват и храмове с по-сложна конструкция, чието строителство се обуславя от различни причини.[5] Такива могат да са значимостта на мястото и на събитието, с което то е свързано – от живота на Христос, на Пресвата Богородица, на апостолите и пророците, лобно място на мъченик и т. н.

Освен тези предимства, трябва да отбележим, базиликата отговаря напълно и на заложените изисквания за християнски храм в Апостолски постановления (съставени ок. 380 г., но отразяващи постулати, много от които могат да бъдат трасирани до времето на апостолите). Съгласно тези изисквания сградата на храма трябва да е правоъгълна и продълговата, и да напомня формата на Ноевия ковчег, т. е. на кораб.

От царски дом до храм на „общото дело” на ἐκκλησία

Базиликата (от гр.: βασίλειον, βασιλική – царски дом; латинското basilica – царски палат, дворец) не е откритие на християнската архитектурна мисъл. Тя е заимствана и е приспособена за нуждите на Църквата от елинистичния и от римския период.[6] Като жилищно помещение тя се появява в епохата на късния неолит, който е съотносим с най-ранния период от историята на Елада. Сблъсъкът на нахлулите на територията на дн. Гърция ахейци (прародителите на гърците) с жителите и културата на о-в Крит (ок. 1500 г. пр. Хр.) довежда до силно влияние на Минойската цивилизация върху всички сфери на живота на ахейците, включително в областта на архитектурата. Благодарение на това влияние, ахейците се научават да строят, подобно на критяните, царски дворци. Основа на особенния тип архитектура на базиликата става т. н. мегарон – голяма зала (μέγα – голям и ρον – зала). Мегаронът е представлявал правоъгълно помещение, което вътрешно, посредством колони или масивни стълбове е било делено като правило на три части. Не е имал прозорци и светлината в него е влизала през вратите.

Подробно описание на дома на василевса съдържат произведенията на големия древногръцки поет Омир, като най-многобройни са в Одисеята. Омир ни съобщава, че битът на владетеля е много обикновен. Според Омир известният древногръцки герой Одисей лично участва в строителството и най-вече в обзавеждането на царския дом. Основен акцент при това строителство се отделя на укрепяването и защитата срещу външни врагове на сградата:

Сигур, Евмее, това е прекрасният дом Одисеев.
Лесно се той разпознава дори между много постройки.
Зала о зала опира, стената зъбчата изкусно двора предпазва,
заключва се здраво двукрилата порта.
Никой не би и помислил с насилие да я разбива.

[7]

В Одисея Омир дава и описание на някои детайли от царския дом, като например наличието на колони, прагове и др. Домът на василевса се е делял в три части: продром (πρόδρομος), мегарон (μέγαρον) и домос (δόμος).

Продромът, букв. „пред дома” е представлявал вътрешен двор, около който били разположени стаи за гости. Тук се намирали и помещения за баня, мелница, складове и др. По средата на двора се е намирал олтар на древногръцкия бог Зевс.

Мегаронът е представлявал удължена правоъгълна зала с вход, намиращ се в края на зданието. Това е главната или още „мъжката” зала с два реда дървени колони, които са разделяли вътрешното пространство на три части и са служели и за поддръжка на високия таван. В центъра на залата се е намирало огнище, около което са се събирали мъжете за пиршества и развлечения. От тук е можело да се влезе в третата част на дома – женската. По разказа на Омир повечето от времето си тук е прекарвала Пенелопа.

С времето и усложняването на държавното управление, от частен дом базиликата се превръща в обществен. Първите архонти-василевси управляват самостоятелно. С развитието на полиса и нарастването на обема на административните дела, те започват да имат нужда от помощници. Така в Атина, например, се появява колегията от девет архонта, управляващи града в продължение на година. Впоследствие те се превръщат в членове на съвета на старейшините – ареопагити (от Ἄρειος Πάγος – буквално хълм на Арес). Това усложнение на административния апарат на полиса превръща базиликата от частен дом в сграда, използвана изключително като работно място на архонтите.

С промените в държавното управление и с усложнената „бюрокрация” настъпват промени и в строителството. В зависимост от броя на използваните колони храмовото строителство се разделя на няколко вида:

- простил – наличие на четири колони пред главния вход;

- амфипростил – наличие на колони поддържащи портика пред главния вход и от противополжната страна на храма;

- периптер – храмовото помещение е обградено от колони и от четирите страни.

По времето на Перикъл в Атина е било построено зданието на „базиликата стоа”. С този термин, стоа, се обозначава наличието на колони като задължителен елемент от сградата. Предназначението на „базиликата стоа” в Атина е било да е място за съдебни заседания – градски съд. До построяването ѝ архонтите извършват съдебните дела на площада (ἀγορά), поради което и новото здание се сдобива с наподобяващата агората правоъгълна форма. За да може да изпълнява задълженията си, архонтът се нуждае от особено служебно място, което се и появява в „базиликата стоа”, и което представлява полукръгла ниша, наречена апсида.[8] Подобни сгради се появяват и другаде в Елада, в Спарта, в Пирея и т. н. Развитие търпи и самата система от колони. Те започват да се правят от мрамор, а в зависимост от формата и орнаментиката (най-вече на капитела[9] на колоната, но също и в зависимост от това дали тялото на колоната е с база или не) различаваме: дорийски, йонийски и коринтски стил колони.

Развитието на търговията и най-вече експанзията на Рим водят до взаимодействие на Римската империя с други култури на народите, които тя покорява или с които има търговски отношения. Според известния римски историк Тит Ливий, автор на Ab Urbe Condita („От основаването на града” – история за основаването и за развитието на Рим), влиянието на други култури, и по-специално на гръцката върху римската, започва при цензорството[10] на Марк Порций Катон Старши (234-149 г. пр. Хр.). Катон е бил човек, натрупал огромен опит и впечатления от времето, когато предвожда римската армия в Испания, Гърция, Картаген. Този опит той използва за украсата на Рим. Започва ново строителство на римския форум с големи и красиви здания, заимстващи архитектурни елементи от различни култури. По негово разпореждане в 184 г. пр. Хр. в Рим се гради първата базилика, чието строителство среща сериозен отпор от местната община, тъй като строителството ѝ се осъществява с публични средства, а за разчистване на терена са били разрушени редица павилиони и магазини. Тя получава названието „Порциева базилика”. След построяването си базиликата в Рим съвместява съдебни, политически и търговски функции. Пет години след нея се появява втора базилика, наречена в чест на строителите си Фулвий Нобилиор и Емилий Лепид. Не след дълго в Рим се появява и трета базилика – Семпрониевата. Тя претърпява редица разрушения и пожари, но винаги е възстановявана, като последното ѝ възстановяване е датирано в 377 г. сл. Хр.

Нов етап в строителството на базилики и въобще разцвет на архитектурата в Рим настъпва с управлението на Октавиан Август. По свидетелството на Светоний, ликът на имперската столица не съответствал на нейното величие.[11] Рим продължавал да страда от наводнения и пожари. За да сведе до минимум тези опасности, Август започва огромна строителна дейност. Пак по думите на Светоний, „той прие града тухлен, а го остави мраморен”. За строителството на Август пише и авторът на знаменития труд по теория на архитектурата (De architectura libri decem – „Десет книги за архитектурата”) Марк Витрувий Полион.[12] В глава 1 на книга 5 той дава специални указания къде и как да бъде построена базиликата. Витрувий насочва вниманието и към друг важен факт, а именно, че римляните не копират сляпо архитектурните форми от Гърция и другите страни, но влагат в тях ново, творческо съдържание и изпълнение, съгласно нуждите и традициите на Рим.

По времето на имп. Траян, в 112 г. сл. Хр. се изгражда най-величественият римски форум, който е близо два пъти по-голям от този на Цезар. Централно място там заема базиликата Улпия, която е една от най-големите и до днес, с размери 120 м. дължина и 60 м. ширина. Покривът е облицован с мед или бронз. Има две апсиди, а вътрешното пространство се е разделяло от четири реда колони.

Според руския изследовател Волошинов, от края на 2 в. сл. Хр. до 476 г. (края на императорския период) в Рим са построени между 22 и 29 базилики като обществени сгради.[13] Впоследствие някои от тях са превърнати в християнски храмове.[14] Като най-забележима по архитектура, украса и размери сред тях можем да посочим базиликата на Максенций и Константин Велики – известната Basilica di Massenzio, Basilica Nova.[15]

Освен огромните по мащабите си базилики, градени със средства от държавната хазна, са построени и редица частни – в различни краища на империята, които също поразяват с размери и архитектурен облик. От частните заслужава да бъде спомената голямата базилика в Антиохия, принадлежаща на знатния мъж Теофил, базиликата в двореца на Александър Север, Сицилианската базилика, Александрийската базилика, Грациана, Теодосия и др.[16] Това сочи, че в последния период от историята на Древен Рим базиликата като архитектурен тип, след като преминава от Изток в Рим, напуска неговите предели и се разпространява по цялата огромна територия на империята.

Така, като обобщение за развитието на базиликата в Древна Гърция и Рим можем да кажем, че първоначалното „жилище на василевса” се преобразува в „базилика на стоата” и от частен дом – в сграда с обществени функции. Пренесена от Гърция в Рим, като обществена сграда, тя добива своята завършеност.

Новият език на християнската базилика

Медиоланският едикт от 313 г. поставя християнството наравно с другите култове. Бързо то успява да ги измести и да се превърне във водещо, основно изповедание. Вече казахме, че най-практичен, удобен, функционален и сравнително бърз за изграждане е храмът с базиликален план. Не на последно място базиликата е сравнително неутрална религиозно, т. е. езическите храмове от базиликален тип са малко.[17] В нея, разбира се, християните внасят нови елементи, разбиране, функционалност и смисъл, обусловени от потребностите на богослужението и християнската символика.[18] Всяка нейна част и самото здание се сдобиват с нова семиотика. Нещо повече – във връзка със споровете, които продължават и днес, за приемственост между базиликата от езическия период и християнската базилика или дали християнската базилика е напълно нов архитектурен тип, може би единственото безспорно е, че християнството заимства наименованието на римската гражданска постройка базилика за обозначаването на своята богослужебна постройка.[19] Базиликата става наименование на християнския храм, докато темплумът (templum) става терминът, с който християните обозначават езическите култови сгради, като единственото изключение е, че така се нарича и Йерусалимският храм.[20] Думата базилика (basilica) се появява в най-ранни християнски текстове на латински език, като Списъците на римските папи от 1 в., където християнските култови сгради са наречени basilica или ἐκκλησία.[21]

Ориентираната по надлъжната си ос базилика с издължената си форма отговаря напълно на християнското изискване и представа за храма като кораб на спасението – пътят от входа до олтарната апсида се възприема тъкмо като път към спасението, като преминаване от земното към небесното, от тварното към нетварното. Външната форма на базиликата напомня и олицетворява планината. А с планината са свързани едни от най-важните библейски събития: Моисей получава заповедите на Синай; на планина се спира Ноевият ковчег; Животът на Христос е свързан с Елеонската планина; Христос се преобразява на Тавор; разпнат е на планината (хълм) Голгота и др. В християнството планината получава символно значение на място на богооткровението и избавлението, на вероучението, на жертвата и на спасението.

Вътрешното пространство на базиликата също търпи промени и получава нова семантична натовареност. В източната страна на базиликата се появява апсида, чиято архитектурна полукръгла форма с разположения в нея олтар символизира пещерата, в която се ражда Христос и пещерата (скалната гробница), в която е погребан. Началото на новия живот, на новия Адам, Който със смъртта Си смъртта победи.

С началото на позволеното християнство започва и голямото храмостроителство – в Рим, Константинопол, Светите земи и др., свързано с Константин Велики и майка му императрица Елена. Сред най-ранните примери за такова строителство е Сан Джовани ин Латерно в Рим – петкорабна, едноапсидна, силно издължена базилика, построена в 313-318 г. Друг храм от този период е първият, посветен на св. апостол Петър в Рим – също петкорабна базилика, в чиято среда е гробницата на апостола: композиционният център на храма. Строена е в периода 320-330 г.

Често размерите на християнската базилика конкурират и дори надминават тези на езическата. Ориентацията на раннохристиянската базилика често е произволна, не винаги присъстват и някои от задължителните днес елементи. В много от най-ранните образци апсидата е ориентирана не на изток, а на запад. Такива са църквите на св. ап. Петър, Сан Джовани ин Латерно, Санта Мария Маджоре в Рим, както и тази на Гроба Господен. Храмът на Рождество във Витлеем (ок. 330 г.) вместо апсида има пристроена октагонална по план постройка. Базиликата в Аквилея пък е въобще без апсида.

През тези първи години на масово строителство на християнски храмове се налага моделът, наложен от императорското семейство, което се явява поръчител и ктитор на много от най-известните и значими и днес богослужебни сгради. Със своята простота, функционалност и сравнително бързо и лесно строителство базиликата се превръща в основен раннохристиянски архитектурен тип. Основните елементи на вътрешното ѝ деление от този период са: кораб или неф, в чийто край се оформя олтарната част или презвитерия, разположена върху специално издигната част, наречена солей.[22] Към тях спада и появата на атриума,[23] нартекса и ексонартекса[24] към противоположната част на апсидата.

В заключение можем да дадем следното определение: базиликата е християнски храм с правоъгълна форма, чийто наос е разчленен надлъжно с колони на три, пет или повече части (кораби), като централният е по-издигнат. Този централен (среден) кораб е най-широк. Той е издигнат във височина над покривите на страничните кораби и от разположените там прозорци се осветява целият храм. Входът е на противоположната на олтарната апсида страна. Пред базиликата е разположено затворено пространство – двор, ексонартекс. С времето много от частите на базиликата търпят развитие, добавят се нови елементи, отговарящи на литургичното развитие на богослужението. Появяват се трансепти,[25] позволяващи по-доброто организиране на вътрешното пространство. С времето архитектурният план на базиликата постоянно се усъвършенства и усложнява. Появяват се дванадесет основни композиции или плана на базилика. Сред тях можем да посочим кръстообразната, тази с външен атриум, тази с допълнителен нартекс и др. Базиликата е основен архитектурен тип в храмостроителството в периода 4-6 век. След разпада на империята на Запад (476 г.) строителството на големи, изящно оформени базилики се прекратява. На Изток от средата на 6 век базиликата също постепенно е изместена от куполните храмове. Независимо от появата на други типове християнски храмове обаче, базиликални храмове продължават да се изграждат и до днес.