Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Светите мъченици Ина, Пина и Рима – скитските ученици на апостол Андрей и просветители на земите ни

Вторник, 27 Февруари 2018 Написана от Венцислав Каравълчев

St Inna Pinna RimaВ наша статия, която публикувахме наскоро, описахме мисията на св. ап. Андрей Първозвани.[1] Според най-ранните и съответно най-достоверни извори, неговата проповед – по заповед на самия Господ Иисус Христос – е тясно свързана със земите на днешна Добруджа, древна Скития, като последната, най-северна спирка на тази мисия е днешният гр. Варна, древният Одесос.[2] В града св. ап. Андрей престоява известно време, а неговата проповед обръща много хора към Христа. Начело на тази нова църковна общност сам апостол Андрей ръкополага за епископ един от своите ученици – св. ап. Амплий,[3] който в текста на най-ранния исторически извор[4] е посочен като Аппий (Аппион – Άππιόν).[5]

Проповедта на св. ап. Андрей Първозвани в земите на днешна България, освен че обяснява ранното разпространение на монашеството в този регион (което предполага зрялост на духовния живот), поставя и редица въпроси. Един от тях, на който ще търсим отговор в настоящата статия, е дали църковната памет пази сведения и за други преки ученици на апостол Андрей освен първия епископ на Варна, които да са проповядвали новата вяра в нашите земи.

В църковния календар има трима известни мъченици, светци на Църквата, които не са привлекли вниманието на историците ни и не присъстват в нашия богослужебен календар. Те обаче присъстват в календара на други поместни църкви и, например, в Русия са обявени за местни светци, просветители на руската земя. Разбира се, в Царството Божие няма граници и народности, а в Господа всички сме едно.[6] Затова трябва да се радваме за всяка витална проява на църковната памет, която прехвърля духовни мостове между православните сестри църкви. И друг път сме поставяли въпроса за големите бели полета в паметта на нашата Църква, което е сериозен проблем, заслужаващ отделно проучване. Отчитаме обаче факта, че времето на османското робство е действително безпаметно, заличило много от историческите и църковни събития и личности на България, но наш дълг е да ги възкресим. И то не само книжно, не само като историческа памет, но много повече като молитвена – с други думи, молитвената връзка със светците, просияли по нашите земи, която ни носи благодатна подкрепа в пътуването ни в този свят към Царството на Отца. В подкрепа на тази констатация за загубата на църковно-историческа памет, е достатъчно да посочим, че дори името на последния български патриарх, св. Евтимий Търновски, е напълно непознато за българите през османския период и трябва да се появи св. Паисий Хилендарски, който да го възстанови в паметта на народа и Църквата. А щом в годините на безвремие са се загубили имената на св. Евтимий Търновски, св. княз Борис, на всички просияли български архиереи – патриарси,[7] то какво да кажем за събития, случили се в годините непосредствено след Кръстната смърт, Възкресението и Възнесението на нашия Господ Иисус Христос. Едва в наши дни започваме да възстановяваме пъзела на благодатната апостолска проповед в земите на България. И ако имената на тримата големи проповедници на Христа по нашите земи – св. ап. Андрей Първозвани, св. ап. Павел и св. ап. Филип, все повече присъстват в църковното ни слово именно като просветители на тези земи, то имената на много от техните ученици са все още неизвестни както за историографите ни, така и за вярващите.[8]

В настоящата статия искаме да възкресим паметта на трима ученици на св. ап. Андрей, чиято проповед оказва изключително благотворно влияние върху населението в Скития. Това са светите мъченици Ина, Пина и Рима (Ἰννά, Πιννά, Ρήμα). Житието на мъчениците, което вероятно е било съставено през 4 в., не е достигнало до нас. Разполагаме с едно кратко извлечение – епитоме (ἐπιτομή) от него, което се е съхранило в няколко ръкописа от края на 10, началото на 11 в., като най-старото от тях е в Менология на имп. Василий II.[9] Трябва да отбележим, че краткото житие в Менология се различава по съдържание от следващите кратки жития, публикувани в различни синаксари след 11 в.[10] Разликите не са големи, но дават повод за различни интерпретации и спорове. В житието, което намираме в Менология, липсват други имена освен тези на тримата мъченици и на св. ап. Андрей, чийто ученици са били те. Липсва топонимия и единствената географска област, спомената изрично, е Скития, посочена като родина на тримата мъченици. Накратко, в Менология е записано, че „Οὄτοι οἰ ἄγιοι ἐγένοντο ἀπό Σκυθίας, ἐκ τοῦ βορείου μέρους μαθηταί τοῦ ἀγίου ἀποστόλου Ἀνδρέου”[11] – „тези светци, родом от Скития, от северната страна, са ученици на св. апостол Андрей”. Като проповядвали Иисус Христос, те обърнали много варвари към правата вяра – „ὅρθήν πίστιν”,[12] като ги кръщавали – „ἐβάπτιζον”.[13] В тези редове от житието виждаме изпълнението на думите на Христос към апостолите: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19). Заради тази им вдъхновена проповед те са заловени от началника на варварите „τῶν Βαρβάρων ἄρχοντος”,[14] който полага „големи усилия” да ги принуди да се откажат от Христос и да принесат жертви на идолите, което те категорично отказват.[15] Под „големи усилия” житиеписецът има предвид, че светците са били подложени на страшни мъчения, за да се отрекат от Христос. След като разбира, че всички усилия са напразни, архонтът на варварите заповядва тримата да бъдат привързани за дървени колове и потопени в ледените води на една река. Зимата била много студена и реката била замръзнала. Ледът бил толкова дебел, че хора и каруци свободно минавали по него. Когато светците били потопени в реката, водата на мястото, където били потопени те, се раздвижила и ледът постепенно се надигнал, така че стигнал до устите им. Уморени от многобройните мъчения и страдания, те предали на Господа блажените си души.[16]

С това завършва краткото житие в неговия изначален, достигнал до нас вариант. В него не са посочени нито името на реката, нито съществуват някакви податки, които да насочват къде се е намирала тя, нито въобще нещо, което да помогне за нейната локализация. Впоследствие, в по-късните варианти са добавени някои подробности, които можем да предположим, че са или плод на преписвачите, които са решили да украсят разказа за мъчениците, или че те са имали достъп и до някакъв друг източник, който не е достигнал до нас. Предвид съображенията си, които ще изложим по-долу, смятаме, че добавките са плод най-вече на въображението на преписвачите и на желанието им да осъвременят и украсят текста.

Още в началото на следващите версии на житието Скития, мястото, където тримата мъченици са родени и се подвизават, изчезва. Топонимът Скития е заменен със „северната (студена) земя на варварите”– „τῆς ἀρκτώου γῆς τῶν βαρβάρων”; а също така с Готия, т. е. че те са пострадали в Готия „παθόντων ἐν Γοτθία”.[17] Някои руски изследователи смятат, че употребата на Скития е анахронизъм и затова е била заменена с Готия.[18] Трябва да отбележим, че Скития като географско понятие се използва и през 1 в., и през 3 в., като от 3-4 в. се въвежда още по-диференцираното Скития и Малка Скития, като последното включва само земите на днешна Добруджа, т. е. през 10-11 в. Скития може и да е анахронизъм, но не и по отношение на времето, когато е създадено първото житие. Целта на повечето изследователи, макар и невинаги нарочно преследвана, е тримата мъченици Ина, Пина и Рима да бъдат свързани с готите и с тяхната християнизация. А свързвайки ги с готите, те могат да бъдат свързани съответно и със земите на Крим и въобще с черноморското крайбрежие на Русия. Пък и в този контекст заявеното във всички версии на житието, че тримата мъченици са ученици на св. ап. Андрей, също трябва да бъде обявено за недействително или за анахронизъм.[19] Защо? Защото или тримата мъченици са проповядвали сред скитите, в земите на днешна Добруджа, понеже по времето на св. ап. Андрей готите се намират все още далеч на север, или са проповядвали на готите, при това в земите на Русия, но три века след мъченическата смърт на св. ап. Андрей.

В науката се е наложило мнение, че приемането на християнството от готите става в 4 в.[20] и е дело на друго голямо име, свързано с християнството по земите на България – на готския апостол Улфила (Вулфила, Урфила, Oὐρφὶλας).[21] Той е наследник на първия готски епископ Теофил, който взема участие на Първия вселенски събор в Никея, в 325 г.[22] Улфила става епископ на Никополис ад Иструм (днес до с. Никюп, Великотърновско) и извършва първия превод на Библията на говорим готски език, преди още Библията да е преведена дори на латински. Латинският превод ще бъде направен близо 40 години по-късно.[23] На базата на гореизложените доводи, както и на факта, че в редица преписи това кратко епитоме на житието е поставено между житията на готските мъченици – св. вмчк Никита Готски и св. мчк Сава Готски – и двамата пострадали през 4 в., редица изследователи, които не си поставят за цел да изследват живота на мъчениците, а само християнизацията на готите, приемат също априори, че светите мъченици Ина, Пина и Рима загиват през 4 в.[24] В разширения вариант на житието, което се появява в 11 в., за първи път в един гръцки ръкопис, съхраняван в Парижката библиотека, е направена и интересна добавка, свързана с пренасяне мощите на мъчениците.[25] Седем години след мъченическата смърт на светците, епископ на име Годдас (Γόδδας) пренася мощите им в село със сухо пристанище,[26] наречено Алиск (Ἀλίσκος).[27] Дали с името на еп. Годдас е търсена умишлено връзка с готите, или действително е имало такъв епископ, не можем да отговорим поради липса на изворова информация. Що се отнася до пристанището Алиск, правени са множество опити за неговата локализация, дело най-вече на руски учени, които се опитват да го локализират и свържат с кримския бряг.[28] Според акад. Е. Голубински Алиск е днешното пристанище Алушта, което се намира недалеч от Ялта.[29] Според друг виден руски изследовател, архиепископ Филарет (Гумилевски), светците са намерили своята мъченическа смърт в гр. Нови Дунавец (римския град Новиодунум), който се намира на брега на р. Дунав в Малка Скития (дн. гр. Искача в Румъния, стар български град и крепост, който до 19 в. носи българското име Облучица).[30]

Тези опити да бъде открито мястото, където са пренесени мощите на светците, от своя страна, водят и до редица спекулации в по-ново време, засягащи дори произхода на светците. Така например, големият руски архиерей и агиограф св. Димитрий Ростовски, който е изложил добронамерено житието, но поради епохата, в която е живял, е допуснал грешка, предполагайки, че светите мъченици са славяни.[31] Друг известен руски изследовател, архиеп. Филарет (Гумилевски), който, както видяхме, в своето изследване за светците на южните славяни подробно се спира на житието на светите мъченици Ина, Пина и Рима, в своята многократно преиздавана История на Руската църква, дори не споменава за тези светци и въобще за някакво тяхно присъствие в земите на Русия, независимо че подробно се спира на пренасянето мощите на св. Сава Готски.[32]

Днес обаче, без да се взема под внимание съдържанието на житието, нито съображенията, изказани от изследователите по-горе, и най-вече без да се дават някакви нови аргументи, се появяват твърдения, че уж св. Ина, Пина и Рима били първите руски мъченици – „Первые русские святые мученики Инна, Пинна и Римма”.[33] Авторите на подобни статии, имащи за цел да свържат историята на Русия и на Руската православна църква с тези мъченици за вярата, си позволяват да изопачават думите от написаното в краткото епитоме на житието в частта му „Οὄτοι οἰ ἄγιοι ἐγένοντο ἀπό Σκυθίας, ἐκ τοῦ βορείου μέρους…”, като го превеждат с „… тези светци родом от Скития, от северната ѝ част”, с което искат да покажат, че става въпрос за земите на Русия. Всъщност тези думи означават: „… от Скития, от северната страна…”. С други думи, че самата Скития се намира на север, а не че е посочена северната част на Скития. Подобни опити за изопачаване на житието явно са били правени още през 19 в. Ето защо Е. Голубински отделя специално внимание на този пасаж, като дава неговото правилно разчитане и тълкувание.[34] От думите му ясно се вижда, че няма никакви основания пасажът да се свързва с днешна Южна Русия,[35] но независимо от това той се възползва от появата в по-късното житие на Готия и съответно на еп. Годас и заключава, че те са пострадали или поне мощите им са пренесени в Крим.[36] Твърдението му е логично, но само ако игнорираме най-ранното епитоме и напълно се доверим на по-късния препис, според който обаче мъчениците, от една страна, са ученици на св. ап. Андрей, а от друга, трябва да живеят през 3 в. – което няма как да се съвмести.

Изводите, които ние можем да направим от всичко казано дотук, са следните: на базата на най-ранното епитоме на житието, съставено от недостигнало до нас пространно житие, имаме трима ученици на св. ап. Андрей от неговата проповед в Скития. В друга наша статия, която сме цитирали и която е посветена на проповедта на св. ап. Андрей в земите на днешна България, ясно сме посочили на базата на древните извори, че крайната точка в Скития, до която достига св. ап. Андрей, е днешният град Варна и неговите околности. Следователно това е и мястото, където св. ап. Андрей среща и обръща към вярата светите мъченици Ина, Пина и Рима, които следват своя учител до времето, когато той ръкополага св. ап. Амплий за първи епископ на града и напуска Скития в посока Ахая, която е част от Пелопонес в Гърция. Там св. ап. Андрей претърпява мъченическа смърт. Верни на завещаното и проповядваното от своя учител, тримата бъдещи мъченици тръгват из земите на Скития и проповядват името Христово. Заради тази им проповед са отведени на съд и загиват мъченически, през зимата, в ледените води на някоя река в Скития. Нямаме никакви податки коя е била тази река, дали е малка или голяма, дали се намира в околностите на Варна или не. Всички предположения, че това може да бъде р. Дунав или дори р. Днепър, не почиват на никакви реални основания.[37] Отъждествяването на посоченото в по-късните жития селище Алиск с днешния град Алушта на Крим също е много произволно. Както вече посочихме, то е изградено от имп. Юстиниан, т. е. през 6 в.

Като заключение можем да кажем, че, противно на всякакви твърдения, единствените сигурни сведения, които имаме за тези мъченици, са, че те са родом от Скития, че са ученици на св. ап. Андрей и следователно загиват за Христа през 1 в., и че това се е случило през зимата в скованите от лед води на някоя река в Скития. Като логично следствие от всичко написано дотук, можем да предположим, че светите мъченици Ина, Пина и Рима са от гр. Одесос – Варна или от близките му околности, и със сигурност църковната общност в града и въобще Православната ни църква има най-големи основания да ги смята за свои покровители.

Що се отнася до мястото, където мъчениците са били погребани, съвсем хипотетично бихме предположили, че това е станало в древния добруджански град Залдапа,[38] където съвсем наскоро наши археолози откриха втората по големина крипта на Балканите.[39] Според автора на откритието проф. Г. Атанасов, криптата е направена за саркофазите на трима мъченици.[40] Днес обаче саркофазите липсват, както и всякакви указания за това кои мъченици са били положени там. Затова само хипотетично можем да предположим, че там са били положени пречестните мощи на тримата Христови мъченици Ина, Пина и Рима, чиято памет е редно да влезе в календара на родната ни Църква и тя да им отдаде заслужената почит. Трябва също така да отбележим, че светците са имали и своя служба, която въпреки че не е била широко разпространена, поне до 15 в. е употребявана на Света гора.[41] За автор на последованието на мъчениците имаме всички основания да смятаме големия химнограф преп. Йосиф Песнописец. Църквата чества тяхната памет два пъти в годината. На 20 януари се отбелязва тяхната мъченическа смърт, а на 20 юли – пренасянето на техните мощи.

* За първи път този текст е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 9 (126), 2017, с. 66-73 (бел. ред.). 

[1] Виж: Каравълчев, В. „Свети апостол Андрей Първозвани и проповедта му в земите на България” – В: Християнство и култура, 4 (121), 2017, с. 101-110 и посочената литература.
[2] Пак там. Държим да подчертаем тази информация от най-ранните извори, които описват мисията на св. ап. Андрей, защото неговото дело е свързано с много спекулации в историографията. За да докажат апостолското начало на своите поместни църкви, и руснаци, и румънци използват авторитета на светеца. В най-ранните извори, които впоследствие са доста „допълнени” и разкрасени, ясно се казва, че Господ се явява във видение на св. ап. Андрей, докато той е в Ефес, заедно със св. Йоан Богослов, и го изпраща на проповед в Скития. Там също така ясно е посочено, че най-северната точка на тази негова мисия е град Одесос – Варна, където проповядва известно време, създава църковна община и се връща обратно на юг, като стига до днешния град Патра в Гърция, където загива мъченически. В Русия и Румъния са създали едно стройно предание, което не отговаря на историческата истина – днес там могат да покажат десетки места на тяхна територия, свързани с проповедта на св. ап. Андрей. Поради големия авторитет на апостолите същата практика се наблюдава и по отношение на техните преки ученици, каквито са и тримата мъченици Ина, Пина и Рима.
[3] Hippoliti, De LXX apostolis (Περὶ τῶν 70 Ἀποστόλων) – PG 10, 955-956.
[4] Този най-ранен текст не е достигнал в оригинал до нас, но е ползван от един от по-късните съставители на житието на св. ап. Андрей – монах Епифаний.
[5] Epiphanii monachi et presbyteri (edita et inedita cura Alberti Dressel), Parisi – Lipsiae, 1843, p. 56
[6] Срв.: Гал. 3:28.
[7] Ако отворим календара на БПЦ, ще намерим имената само на двама от българските светци – патриарси, просияли в Търновград – св. патр. Йоаким I и св. патр. Евтимий Търновски. В него липсват имената на още четирима, които Църквата е почитала като светци. Това са св. патриарх Макарий Търновски – свещеномъченик, св. патр. Йоаким III Търновски, св. патр. Симеон Търновски и св. патр. Спиридон Нови Търновски. Последният доскоро беше дори напълно неизвестен за историческата ни наука. Благодарение проучванията на проф. Иван Дуйчев и на проф. Иван Тютюнджиев името на този светец беше възкресено за историята, но не и за паметта на Църквата ни. Авторът на настоящата статия, благодарение на един благочестив и родолюбив монах на Света гора, се сдоби с последованието на светеца, съставено от ритора на Константинополската патриаршия Мануил Коринтски по поръчка на влашкия воевода Раду Велики (1495-1508). Раду Велики е отнесъл мощите на светеца в своята столица Търговище и те са били обект на голямо поклонение поради множеството чудеса, които са се извършвали. За да бъде прославата на светеца пълна, той поръчва да бъде съставена служба, която вероятно е направена върху недостигналото до нас българско житие на светеца от 14 в. Надяваме се, че в най-скоро време ще имаме възможност да запознаем вярващите българи и със самото последование на светеца.
[8] Виж, например: Каравълчев, В. Цит. съч., с. 102. Le martyrologe d’Adon. Ses deus familles, ses trois recensions, texte et commentaire par J. Dubois et Genevieve Renaud, Paris 1984, p. 6; Le martyrologe d’Usuard, texte et commentaire par J. Dubois, Bruxelles 1965, p. 221-222.
[9] Menologium Graecorum (Basilii Porphyrogeniti Imperatoris) – PG 117, 269-272; Menologio de Basilio II, cod. Vaticano Greco 1613, p. 337.
[10] Виж: Halkin, F. Bibliotheca Hagiographica Graeca (BHG), 3, Bruxelles: “Societe des Bollandistes” 1957, p. 33, No 2184; Paris. gr. 1488; Syn CP. Col. 407; Paris. gr. 1617; Ambros. B. 104. Текстът на краткото житие, което е публикувано в тези малко по-късни ръкописи от Менология, е публикуван в: Delehaye, H. “Saints de Thrace et de Mésie” – In: Analecta Bollandiana, 31, Bruxelles – Paris 1912, p. 215-216. Съвсем кратко споменаване за тримата мъченици имаме и в: Acta Sanctorum (AA. SS. Boll.), Januar, 2, Paris 1863, p. 661.
[11] PG 117, 269-270.
[12] Ibid.
[13] Ibid.
[14] Ibid.
[15] Ibid.
[16] Ibid.
[17] По-късните версии на житието от тук до края ще бъдат цитирани по: Delehaye, H. Op. cit., p. 215-216.
[18] Зайцев, Д. „Инна, Пинна и Римма” – В: Православная энциклопедия, 22, М. 2009, с. 680.
[19] Ibid. Виж също: Nigro, G. “Niceta, Inna, e altri martiri goti” – In: Annali di Storia dellEsegesi (ASE), 29, 1, 2012, p. 139; Голубинский, Е. История Русской Церкви, т. 1, Период первый, М. 1901, с. 32.
[20] Пак там; по-подробно в: Mansion, J. “Les origines du christianisme chez les Goths” – In: Analecta Bollandiana, 33, Bruxelles – Paris 1914, p. 5-30; Lenski, N. “The Gothic Civil War and the Date of the Gothic Conversion” – In: Greek, Roman and Byzantine Studies, 36, 1, 1995, p. 51-87; Heather, P. “The Crossing of the Danube and the Gothic Conversion” – Greek, Roman and Byzantine Studies, 27, 1986, p. 289-318; Thompson, E. “The Date of the Conversion of the Visigoths” – In: Journal of Ecclesiastical History, 7, 1956, p. 1-11.
[21] Gheler, V. “Il cristianesimo oltrefrontiera: relazioni politiche e cristianizzazione dei Goti tra il 332 e il 376 D.C.” – In: Cultura giuridica e diritto vivente, 3, 2016, p. 68-76; Idem, “La conversione gotica: una questione identitaria?” – In: Culti e religiosità nelle province danubiane. Atti del II Convegno Internazionale. Ferrara 20-22 novembre 2013, Bologna 2015, p. 619-636.
[22] Повече за Улфила в: Charles, A., A. Scott Ulfilas. Apostle of the Goths. The Gothic Churches and their Decline, Cambridge: “Macmillan and Bowes” 1885; Kauffmann, F. Aus der Schule des Wulfila, Straßburg 1899.
[23] Повече по въпроса в: Houghton, H. The Latin New Testament. A guide to its Early History, Text, and Manuscripts, Oxford: “Oxford University Press” 2016; Gryson, R. Altlateinische Handschriften Manuskripts Vieux Latins, Freiburg: “Verlag Herder Freiburg” 1999.
[24] Nigro, G. Op. cit., p. 139-141; Зайцев, Д. Цит. съч., с. 679; Guerin, P. Les Petits Bollandistes. Vies des Saints, 1, Paris 1874, p. 486. В това издание периодът, в който живеят и загиват мъчениците, е даден като неопределен.
[25] Paris, Bibliothèque Nationale, Cod. Gr. 1488; Delehaye, H. Op. cit., p. 215-216.
[26] Delehaye, H. Op. cit., p. 216. Вж. също: Голубинский, Е. Цит. съч., с. 32.
[27] Delehaye, H. Op. cit., p. 216.
[28] Тук е мястото да отбележим, че в една от най-добре списаните и до днес енциклопедии, която е изключително популярна и в Русия – немската енциклопедия на Брокхаус, не се правят компромиси с истината, но точно и вярно е отразено житието на св. мъченици Ина, Пина и Рима. Там е записано, че те са от Малка Скития, ученици са на св. ап. Андрей и са пострадали пак в Малка Скития, като е възможно реката, в която загиват мъченически, да бъде и самият Дунав. Виж: Энциклопедический словарь, 13, СПб. 1894, с. 214-215; срв.: Библейско-биографический словарь, 4, СПб. 1849, с. 32.
[29] Голубинский, Е. Цит. съч., с. 31-32. Добре е да отбележим една малка подробност, която акад. Голубински навремето вероятно не е знаел. Днешният град Алушта е наследник на основаната през 6 в. от имп. Юстиниан I крепост Алустон. По-подробно за историята на града в: https://www.alushta.crimea.ua/ (към 18.7.2012 г.).
[30] Филарет (Черниговский), архиеп. Святые южных славян: описание жизни их, СПб. 1894, с. 31. Той ни съобщава също, че в един белградски синаксар от 1340 г. и в сръбския пролог от 13 в. имената на тримата мъченици са предадени съответно като Енен, Нирин и Пен. Архиепископ Филарет дава и други интересни сведения за тримата мъченици и особено за населението на Малка Скития, което според сведенията на редица древни автори, които той привежда, не са нито гърци, нито римляни… По-подробно на с. 32-33 в посоченото съчинение. В твърдението си, че Новиодунум е мястото, където са пренесени мощите на мъчениците, владика Филарет допуска грешка, тъй като той отъждествява Ина, Пина и Рима с имената на мъчениците Тирс, Кириак и Хеленик от Мартиролога на бл. Йероним, които са отбелязани в деня, в който се честват и нашите мъченици. Нашите мъченици липсват от мартиролога. Това кара владика Филарет да мисли, че има просто промяна в имената на мъчениците. Св. Тарс, Кириак и Хеленик са пострадали в Новиодунум според Мартиролога.
[31] Жития святых на русском языке, изложенные по руководству Четьих-Миней свт. Димитрия Ростовского с дополнениями, объяснительными примечаниями и изображениями святых. Издание Введенской Оптиной Пустыни 1998 (Репр. изд. 1905 г.), 5, Январь., с. 679-670. В специална бележка под черта св. Димитрий е добавил, че под Скития в житието на мъчениците „се разбира т. нар. Малка Скития, която се простира от устието на Дунав към Тракия. Светите Ина, Пина и Рима са принадлежали към земеделското племе на южните славяни, които са обитавали по десния бряг на Дунав и по западния бряг на Черно море”.
[32] Филарет (Черниговский), архиеп. История Русской Церкви. Период первый 988-1237, М. 1888, с. 17-22.
[33] Виж, например: Клинин, В. „Святые равноапостольные Кирилл и Мефодий и Русская Православная Церковь” – В: Тамбовские Епархиальные ведомости, 5 (65), 2013, с. 41 и Солнцев, Н. „Первые русские святые мученики Инна, Пинна и Римма, 31 января 2014 г. https://pravoslavie.ru/68026.html (към 10.10.2017 г.). На друго място – отново под заглавието „Първите руски светци мъченици Ина, Пина и Рима” – четем, че те са били славяни от Малка Скития, т. е. от Крим. Същото твърдение намираме и на официалния сайт на Джанкойска епархия, една от епархиите на Украинската православна църква – Московска патриаршия на п-в Крим. Виж: https://vvinna.blogspot.bg/2014/07/blog-post_3.html (към 10.10.2017 г.).
[34] Голубинский, Е. Цит. съч., с. 31-32.
[35] Пак там.
[36] Пак там.
[37] Виж, например: Филарет (Черниговский), архиеп. Святые южных славян…, с. 31. В някои календари на Антиохийската патриаршия тримата мъченици са представени не като мъже, а като жени. Друго напълно неоснователно твърдение е, че Киево-Печорската лавра в Киев е построена върху лобното място на светците. Виж: https://antiochian.org/content/st-inna-st-pinna-and-st-rimma-martyrs-and-apostles-st-andrew (към 10.10.2017 г.).
[38] Торбатов, С. „Залдапа (Zaldapa)” – В: Римски и ранновизантийски селища в България, 2, ред. Р. Иванов, С. 2003, с. 87-109.
[39] Топалова, А. „Най-голямата крипта за свети мощи в България откриха в базиликата на крепостта Залдапа” – https://dariknews.bg/regioni/dobrich/naj-goliamata-kripta-za-sveti-moshti-v-bylgariia-otkriha-v-bazilikata-na-krepostta-zaldapa-2047307 (към 16.10.2017 г.).
[40] Пак там.
[41] Spanos, A. Codex Lesbiacus Leimonos 11: annotated critical edition of an unpublished Byzantine menaion for June, Berlin – New York – Gottingen 2010, p. 57-59.



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uay3u 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме