Мобилно меню

4.9115044247788 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (113 Votes)

meteora rousanouЧедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса, и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат. И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов (2 Тим. 2:1-3)

Прочитайки тези думи бих искал да отговоря на един въпрос: коя е причината за спасението на човека - Самият Христос и Неговата милост или човекът и неговата борба за спасение?

Човекът не се спасява само със своята борба, нито само с Божията благодат, без сам да се подвизава. Има синергия между човека и Бога. Ще ми кажеш, но какви сили има човекът?  Със сигурност нищожни. Понякога дори никакви, що се касае до духовната борба, защото нашите страсти  са толкова много и техният плен толкова голям, че е съмнително дали имаме изобщо някакви сили за противодействие. Но  това, което имаме, е нашето съизволение. Искаме да се спасим, искаме нашето спасение. Какво означава това? Искам да съм съединен с Христос, да Го обичам, да не съм разделен от Него. Това е моето желание и то е дело на благодатта, но зависи и от нашата свобода и съизволение. Ако кажем, че човек се спасява само чрез своите сили и трябва единствено да върши добри дела, тогава сякаш твърдим, че спасението на човека е човешко, антропоцентрично събитие, че зависи само от нашите сили и че в крайна сметка ставаме просто добри хора. Ние обаче не идваме на този свят и не живеем в Църквата, за да станем добри хора, такива можем да станем навсякъде - най-малкото, съблюдавайки естествените дадености на нашата природа.

2.4964028776978 1 1 1 1 1 Rating 2.50 (139 Votes)

                  1262507 502594199833740 1760716300 o Наистина, Ти си Бог съкровен…“
(Ис. 45:15)

Богословието е молитва, размисъл, дълбинно прозрение. Христос желае да разговаряме с Бога, тъй както и Самият Той, Синът Божи и Човешки, е беседвал с Небесния Отец през земния Си живот. И ако богооткровените истини на Църквата са неизменни и винаги тъждествени на себе си, защото по същността си са божествени, то богословското им усвояване и разбиране се доразкрива постепенно, като се усъвършенства както в съзнанието на всеки християнин, така и в съборния разум на цялата Църква. Класическата формулировка на тази постановка е на св. Викентий Лерински: „Може би някой ще твърди, че в Христовата църква не трябва да има никакво преуспяване в религията? Разбира се, че трябва да има и то твърде голямо! Обаче така, че напредъкът да бъде действително преуспяване във вярата, а не промяна. Нека възрастват и във висша степен да преуспяват с годините и вековете разбирането, познанието и мъдростта у всеки поотделно и сред всички - както в човека, така и в цялата Църква, но само в истинската им същност: в едно и също учение, в един и същ смисъл, в едно и също понятие. Нека християнската религия да укрепва с годините, с времето да се разширява, с вековете да се възвисява, обаче тя трябва да остава неповредена и ненакърнена". Като следва светоотеческата традиция, и св. Евтимий, патриарх Търновски също пише: "Ние нито отнемаме, нито прибавяме нещо към свещените правила, но се грижим да ги пазим така, както ни ги е предала Църквата".

2.5714285714286 1 1 1 1 1 Rating 2.57 (49 Votes)

Монографии и студии

Антропологични аспекти на съвременния богословски диалог; под заглавие: Човекът като Божие създание и неговото място в творението. Годишник на Духовната академия. Т. XXVII. 1969–70  /дисертация/.

Пътища на богопознание според св. Василий Велики. Годишник на Духовната академия. Т.XXVI.  1976-1977 /монография/.

Die anthropologischen Ansichten des hl Basilius des Grossen. – In: Basilius, Heiliger der einen Kirche. Basilius, Heiliger der einen Kirche. (Regensburger Ökumenisches Symposion 1979). München–Zürich. 1981.

Религиозно-философските  възгледи на св. патриарх Евтимий Търновски. Годишник на Духовната академия. Т. 28. 1978-1979 /хабилитация/.

Св. патриарх Евтимий в защита на православната вяра. ГДА. Т. 29. 1979-1980 /студия/.

4.9850746268657 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (67 Votes)

gr bogoslov simonopetrИ така - не бива да празнуваме пищно, но божествено. Не по светски, но над-световно; да не празнуваме своя празник, но празника на Този, Който стана наш или по-скоро на Господа. Да не празнуваме болестта, но лечението, не творението, но възсъздаването.

И как да стане това? Да не украсяваме с венци външните порти, да не организираме танци, да не украсяваме улиците, да не храним окото със светски зрелища, да не оглушаваме слуха със свирни, да не изнежваме обонянието, да не развращаваме вкуса - защото това са кратките пътища към злото, по които грехът лесно влиза в нас. Да не се уподобяваме на жени с нежни и богати дрехи (за които най-доброто, което мога да кажа, е, че е безполезно), нито с блестящи скъпоценни камъни, нито с блещукащи златца, нито с изкусни бои, които изменят естествената красота, изобретения, които развалят образа. Да не празнуваме с гуляи и алкохолно опиянение, които зная, че се съпровождат от сквернословие и разврат, защото лошите учители дават лоши уроци или по-добре да кажа - от лошото семе се ражда лоша реколта.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

JonaПророческият феномен, срещан на страниците на Стария Завет впечатлява и буди интереса на изследователя и вярващия човек. Ако юдаизмът е дълбоко вкоренен в Петокнижието и историческата литература, то пророческите книги са в голяма степен христоцентрични, не само защото пророците са предсказали с впечатляваща точност идването на Месия - Христос, но и защото с религиозната си идея те стоят непосредствено до Пророка от Назарет.

Определен интерес представлява появата на старозаветното пророчество и конкретни негови ранни представители (Авраам, Мойсей, Мариам), както и развитието на това служение в периода след настаняването в Обетованата земя и след Плена (Самуил, Илия, Елисей и пророците-писатели).

Най-често свързваме пророческото служение с дара на предсказването, но това е само един аспект от многообразната му дейност, която е много по-широка, по-обхватна – религиозна, социална, политическа.  

Всичко това ми се стори достатъчно основание да предложа в учебния план на Богословския факултет дисциплина „Старозаветното пророчество”  като се  опитам да я представя пред академичната общност, а и сега пред четящата публика в различни форми, с различни средства, по нов начин.

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.