Мобилно меню

2.3508771929825 1 1 1 1 1 Rating 2.35 (57 Votes)

Монографии и студии

Антропологични аспекти на съвременния богословски диалог; под заглавие: Човекът като Божие създание и неговото място в творението. Годишник на Духовната академия. Т. XXVII. 1969–70  /дисертация/.

Пътища на богопознание според св. Василий Велики. Годишник на Духовната академия. Т.XXVI.  1976-1977 /монография/.

Die anthropologischen Ansichten des hl Basilius des Grossen. – In: Basilius, Heiliger der einen Kirche. Basilius, Heiliger der einen Kirche. (Regensburger Ökumenisches Symposion 1979). München–Zürich. 1981.

Религиозно-философските  възгледи на св. патриарх Евтимий Търновски. Годишник на Духовната академия. Т. 28. 1978-1979 /хабилитация/.

Св. патриарх Евтимий в защита на православната вяра. ГДА. Т. 29. 1979-1980 /студия/.

4.9873417721519 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (79 Votes)

gr bogoslov simonopetrИ така - не бива да празнуваме пищно, но божествено. Не по светски, но над-световно; да не празнуваме своя празник, но празника на Този, Който стана наш или по-скоро на Господа. Да не празнуваме болестта, но лечението, не творението, но възсъздаването.

И как да стане това? Да не украсяваме с венци външните порти, да не организираме танци, да не украсяваме улиците, да не храним окото със светски зрелища, да не оглушаваме слуха със свирни, да не изнежваме обонянието, да не развращаваме вкуса - защото това са кратките пътища към злото, по които грехът лесно влиза в нас. Да не се уподобяваме на жени с нежни и богати дрехи (за които най-доброто, което мога да кажа, е, че е безполезно), нито с блестящи скъпоценни камъни, нито с блещукащи златца, нито с изкусни бои, които изменят естествената красота, изобретения, които развалят образа. Да не празнуваме с гуляи и алкохолно опиянение, които зная, че се съпровождат от сквернословие и разврат, защото лошите учители дават лоши уроци или по-добре да кажа - от лошото семе се ражда лоша реколта.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (60 Votes)

JonaПророческият феномен, срещан на страниците на Стария Завет впечатлява и буди интереса на изследователя и вярващия човек. Ако юдаизмът е дълбоко вкоренен в Петокнижието и историческата литература, то пророческите книги са в голяма степен христоцентрични, не само защото пророците са предсказали с впечатляваща точност идването на Месия - Христос, но и защото с религиозната си идея те стоят непосредствено до Пророка от Назарет.

Определен интерес представлява появата на старозаветното пророчество и конкретни негови ранни представители (Авраам, Мойсей, Мариам), както и развитието на това служение в периода след настаняването в Обетованата земя и след Плена (Самуил, Илия, Елисей и пророците-писатели).

Най-често свързваме пророческото служение с дара на предсказването, но това е само един аспект от многообразната му дейност, която е много по-широка, по-обхватна – религиозна, социална, политическа.  

Всичко това ми се стори достатъчно основание да предложа в учебния план на Богословския факултет дисциплина „Старозаветното пророчество”  като се  опитам да я представя пред академичната общност, а и сега пред четящата публика в различни форми, с различни средства, по нов начин.

4.8545454545455 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (110 Votes)

fresque kleopaЕвангелската история за пътя към Емаус поставя въпроси, засягащи неминуемо всекиго, който търси спасителен изход в кризите и безизходността на своя живот, когато в критични и мрачни часове на скръб, съмнение и отчаяние в борбата за съществуване той се пита: как е възможно да се достигне до Христос като светлина, спасение и живот във вечността? Така евангелската история за пътя към Емаус е история за спасението на човека в неговата конкретна среща с възкръсналия Господ Иисус (срв. Лука 24:13-32). Тя е истинната история за Христовото Възкресение и свидетелства не само за събитието на Възкресението, но е насочена изцяло към пътя и процеса на спасението на всеки, който в жизнения си път среща Христос Възкръсналия.

Какво обаче дава за душегрижието и психологичната помощ екзегезата на библейския текст в типологичната ѝ символна интерпретация? Това са четири психологични архетипни състояния, съпътстващи човека в екзистенциалните ситуации на неговото „битие в света”, при които свещенослужителят и психологът имат своя специфична роля и задачи:

a) психологичната установка на „човека на път (homo viator)”, когато се търси решение на фундаментални проблеми за смисъла на живота („архетипният образ на пътя”);[1]

б) тъмната страна на психиката: състоянието на скръб, съмнение, отчаяние и безизходност;

в) светлата страна на психиката: лъчът на неугасналата надежда;

г) вътрешният душевен огън от докосването до божественото: опитът на богоприсъствието – спасителният изход.

4.9777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (90 Votes)

29612Св. Антоний бил от първите подвижници, които се заселили в пустинята. Веднъж той, бидейки в недоумение как да живее, за да се спаси, в молитва се обърнал към Бога: „Господи, какво да правя, как да минава денят ми, как да живея?”. Тогава той  видял пред себе си ангел, който приел неговия образ и започнал да върши различни работи: да плете кошници, защото това правели в пустинята, след това  започнал да чете книга, след това го видял да се моли, след това да отпочива, след това да се храни. Така ангелът му показал как да минава неговия ден и му казал: ако правиш това, ще се спасиш!

Затова вложи ред в живота си и когато се събуждаш да знаеш какво ще правиш и как ще живееш. Това има връзка и с думите на св. Антоний: този, който иска да кове желязото, предварително мисли какво ще направи и каква форма ще му придаде. Трябва да знаеш какво искаш в живота си. Искаш от желязото да направиш сърп? Чук? Брадва? Нож? По един начин ще удариш, ако искаш да направиш нож, по друг, ако искаш да направиш сърп, брадва и всичко друго. Нали? Не ковем желязото както дойде. Светецът ни казва да имаме цел, прицел, в живота да знаем какво правим. Казвам това, защото много деца сядат да четат и стоят пред бюрото дълго време, но нямат система, нямат ред и дисциплина да кажат: два часа ще уча по математика. Зяпат от едно в друго, времето минава и нищо не правят или не постигат добър резултат. Ти си ковал желязото, но  не си знаел как и така си се изморявал напразно. Понякога две-три движения са достатъчни да донесат резултат, стига само да знаем начина, по който ще постъпим. Това са много хубави и мъдри съвети, изречени в 3 век след Христа.

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата