Човешката воля се дели на естествена и гномическа. Ролята на послушанието е да възпитава гномическата воля чрез личната борба на всеки християнин, за да се усъвършенства в хармония с Божията воля.
Христос имаше две воли: Божествена и човешка. Но човешката воля се намираше в пълна хармония с Божествената, без да бъде унищожена. Въплъщението на Сина преосмисли понятието за гномическа воля (от γνώμη – лична преценка, мнение, избор) и отхвърли идеята, че тя е греховна по своята същност. Няма гномическа воля без естествена, нито естествена без гномическа. Затова гномическата воля не бива да се „отрязва“ — подобна идея е пагубна за душата. Св. Максим Изповедник съветва: възпитавай гномическата си, по природа себелюбива и себеобслужваща воля, така че тя да стане братолюбива, а после и боголюбива.
Смисълът на послушанието е именно този: да се обучи гномическата воля, за да може естествената ми воля да служи на хората и да допуска другите в хоризонта на моите желания. Това става по пътя на единосъщието (ὁμοούσιον) — чрез търсене на единство с другите в желанията и делата ми.
Така желанието за единосъщие е моят отговор на изкушението към власт. Внимавайте, това е съществено. Ако не възприемем този начин на мислене, рискуваме да паднем в ереста на монофизитството, където човешката природа е напълно погълната. Задава се основният въпрос: защо в Христос има две воли — и защо и двете са естествени, в една личност?
Монофизитите смятали, че човешката воля е ограничена, слаба и греховна. Затова те приемали, че остава само Божията естествена воля, която отменя човешката. Така волята се разбира като нещо чисто лично – волята на Бога като Логос, която заличава волята на човека.
Според някои богослови драмата на Гетсимания е в това, че Христос се бори да се подчини на Отца, преодолявайки човешката воля, която Му се противопоставя.
Св. Максим Изповедник обаче дава друго разбиране: в Гетсимания Христос, като Син Божи, има волята на Отца, но в момента на послушанието Той се подчинява като човек. Двете воли, Божията и човешката, не са противопоставени, а действат в хармония.
Това е от изключително значение: Божията естествена воля е една, изразена в трите Лица — в благословението на Отца, в самоотдаването на Сина и в съдействието на Светия Дух.
Затова Божията воля, изразявана от Отца, чрез Сина и в Светия Дух, в момента на въплъщението и в земния живот на Христос, не е по природа противопоставена на човешката воля. Първата истина е, че няма вродена съпротива, която трябва да се преодолява. Напротив, естествената човешка воля е израз на Божията воля.
Тя е пълнотата, Желанието с главна буква — безкрайността по благодат, която човек жадува. В Христос Синът осъществява тази пълнота като отваряне на човешката воля към Божията.
Но това не става автоматично, без ипостаста, а винаги чрез личността. Както подчертава св. Максим, Адам падна доброволно и именно в това се крие грехът.
Природата също падна — не по нейна вина, а увлечена в грехопадението и смъртта. Христос идва, за да обърне този процес: като изцелява гномическата воля, Той дава възможност на природата да се отвори към пълнотата на битието. Така Той освобождава естествената воля чрез гномическия път. Това е съвсем различно от схващането, че естествената воля е „преди грехопадението“, а гномическата — „след него“. Подобна идея би обезсмислила въплъщението. А смисълът му е именно този: да преобрази начина, по който гномическата воля използва природата, и да я отвори към Божията естествена воля — една-единствена и съвършена.
В Христос природното и метафизичното се съединяват изцяло — и това се осъществява и в нас. Делото на Христос е именно това: лично да отвори гномическата воля на човека за пълното единение с Божията воля. Величието на Христос се разкрива в съвършеното съзвучие между Неговата човешка и Божествена воля. Това е новото във въплъщението.
Следователно, целта на послушанието не е унищожаването на естествената или на гномическата воля, а тяхното преобразяване: гномическата воля да стане братолюбива и боголюбива. Така човек върви към Божията воля — към съединението на всичко и към отвореността за всички и за всичко. И това е самото Възкресение.
Понякога говорим за Възкресението прекалено индивидуалистично: „Аз ще възкръсна“. Но Възкресението е общо — възкресение на всички, в самия Божи живот. А Божият живот познава само една форма на съществуване: общението. Нетлението е нетление на всички, а не само мое лично.
Това е важно, защото показва, че вечността има и нравствено измерение. Човек, който не е готов да обича братята си и да живее в любов, преживява вечността като ад.
Цялата природа ще възкръсне, но начинът е чрез личното участие в Христовата мисия: кръстообразното връщане на човешката естествена воля към Божията. Така влизаме в пътя на Кръста, който за нас е нетление, живот и съединение в едно.
Нашата борба не е срещу личната воля, а срещу нарцисизма в нея. Обикновено, когато казваме „воля“, мислим за воля, която обича само себе си. Но тя може да бъде изцелена — именно защото е лична. Изцелението е възможно като процес на съзряване в собствения ни нарцисизъм и в този на другите.
Духовният живот прилича на ваксина: никой не може да се ваксинира вместо теб. Ако друг получи ваксината, това не променя нищо за теб. Ти сам трябва да преминеш през този опит, за да има той сила в живота ти.
Ето защо духовният път е задължителен за всички. Никой не е получил готово знание „от небето“. Всички сме хора, белязани от страдание, и минаваме през този опит с болка, буквално с кръвта си. Това е истината.
Точно това е смисълът на православния аскетизъм: в края на пътя човек остава открит, изложен. Но някои богослови се страхуват да се изложат на опасностите на този реален път, който съдържа и тежки изкушения, и утехи, и много преживявания, които днес се смятат за нежелани и които мнозина биха предпочели да избегнат...
Откъс от беседата „Опасностите на неразбранoто послушание и възпитанието на волята“, 2022. До 2023 г. авторът е преподавател по Догматика и Философия във Висшата църковна академия в Солун (2023 г., Висшата църковна академия в Солун е закрита), а към настоящия момент преподава Религиознание, Тълкувание на религията и дидактика на преподаването на Религия в университета в Янина. Гост-професор в много чуждестранни университети.
