Още в Стария Завет Бог подготвя човечеството и най-вече Израил, за да възприеме откровението за троичноста на Бога, според което Бог е един, но в Три Лица – Отец, Син и Свети Дух.
Едва в Новия Завет Трите Лица се откриват за първи път при Кръщението на Господ Иисус Христос в река Йордан, защото тогава Израил е подготвен за възприемането на обещания Месия Иисус Христос, на Неговото дело и учение, а останалият свят бива просветен и кръстен в името на Светата Троица чрез просветителските пътешествия на светите апостоли, описани в книгата Деяния на светите апостоли.
Причината в Стария Завет да не се разкриват пряко Трите Лица на Бога се състои това, че Израил твърде лесно е можел да Ги възприеме като три отделни едно от друго божества и така да изпадне в многобожие (политеизъм), от което Сам Бог винаги предпазва Израил както чрез първата Божия заповед (Изх.20:2-3), така и чрез служението на старозаветните пророци, които непрекъснато напомнят, че евреите трябва да са верни на Бога.
Все пак, Светата Троица оставя известни указания и свидетелства за Себе Си. Така на Авраам в дъбравата Мамре се явяват трима тайнствени мъже: „И яви се Господ на Авраама в дъбравата Мамре, когато той седеше при входа на шатрата (си) през дневната жега” (Бит. 18:1).
Ст. 1. рисува пред нас една типично палестинска картина. Полуномадите, каквито са патриарх Авраам и неговите сродници, седят на входа на шатрата, когато слънцето припича най-силно, защото очакват по пътя да се появи някой керван или уморен от жегата пътник, на когото те да предложат вода и храна. В Палестина водата е твърде оскъдна и е високо ценена, затова на постоянно бликащата изворна вода справедливо се дава названието „жива вода” (майм хаим – библейски еврейски). Пътуващият по друмите на страната няма възможност да се подслони в някоя страноприемница, където да се подкрепи с питие и храна, защото по времето на патриарсите страноприемници няма. Единствената възможност пътникът да отседне, почине и пренощува е при някой гостоприемен човек. Св. Писание на Стария Завет ни представя Авраам именно като такъв, който не чака някой нуждаещ се да се появи в шатрата му, а сам излиза за да посрещне тези, които желаят да споделят скромната му трапеза. Така веднъж Авраам вижда трима мъже – явно странници, които стоят на пътя недалеч от шатрата му (ст. 2) и веднага бърза да им окаже своето гостоприемство. Земният поклон, с който Авраам посреща своите гости, е израз на почит и на благоговение. (Такъв поклон се прави и пред високопоставени лица).Дотук като че ли всичко в тази среща е обичайно, но Авраам се обръща към тримата си гости с думата „Господарю” (адонай – библейски еврейски). Наистина необичайно е, че Авраам вижда трима пътници, а се обръща към тях в единствено число. От следващото повествувание пък е видно, че тези трима посетители са съвсем запознати с угнетявящото патриаршеската двойка Авраам и Сарра безчадие. Липсата на чада в Израил се е считала като Божия пораза и на безплодната се е гледало като на наказана от Бога. Още по-силно е учудването на патриарха и съпругата му, когато един от пътниците обещава, че Сарра ще зачене и ще роди син (ст. 10).
Юдейското тълкувание смята пътниците, посетили Авраам за Божи ангели, които му известяват, че ще се сбъдне дългоочакваното Божие обещание за раждането на негов потомък в старините му. Повечето свети отци обаче отбелязват факта, че и в Библията на еврейски (т. нар. Масоретски текст), обръщението на Авраам към тримата посетители е „Господарю” и затова те смятат, че Сам Бог се явява на Авраам. Към подобно тълкувание насочват и думите в началото на ст. 1. „И яви се Господ на Авраама в дъбравата Мамре”...
Разбира се, на Авраам надали е била ясна Божията троичност, но все пак Бог - явявайки му се във вид на трима ангели-пътници – му дава възможност да я вкуси, доколкото Авраам е можел да я възприеме.Обещанието за многобройно потомство, което Бог дава на Авраам (Бит. 17:5), че ще стане отец на много народи (етимологията на думата Авраам е именно „баща на много народи”) се сбъдва в Христовата Църква, защото всички, които вярват в Христос - както от юдеите и така и от езичниците стават чада на Авраам по вяра: „Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници” (Гал. 3:29). А на Авраамовото семе Бог е обещал, че то ще пребъде в Бога и Бог в него. Така ние, които сме кръстени в Христос сме призовани чрез дейна вяра да станем чада на Авраам за да можем да се удостоим винаги да виждаме Господа и да Го носим в сърцата си.
