Църковен егоист

Правила за духовен живот или от извора на младостареца

Написана от Анна Маринова .

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)

Аз, Божият раб и слуга, йеромонах Какофорий, игумен на скита “св. Паралеймон” и духовен старец на мнозина миряни, с благословението (поръчението) и според завета на моя старец Фавлостом реших да съставя кратко духовно ръководство в полза на всички православни християни, които искат да се спасят в последните времена преди скорошното идване на Антихриста.

Възлюбени, настъпило е времето на апостасията (отстъпването) от Христос и по истинното слово на нашия Владика и Господ у мнозина е изстинала любовта (Мат. 24:12). Затова в наши дни, когато дните са кратки защото времето се е съкратило (1 Кор. 7:29), е особено необходимо да бъдем духовно будни (Марк 13:33) и бдителни защото заради лукавството на Сатаната, се зароди едно много гибелно и опасно новъвъведение в светата Църква – т. нар. евхаристийно богословие. Неговите представители и последователи твърдят, че св. Тайни могат да се приемат от миряни и прости монаси без строг (поне) седмодневен пост, без надлежаща и пълна изповед преди всяко причастие пред духовния старец, който задължително трябва да е монах за миряните, които искат да се спасят. Тези дръзки реформатори на Църквата (пази Боже, какво нечестие! Тези хора смятат че тялото Христово (Църквата) може да има развитие по отношение на недоктринални въпроси и практики!) твърдят още, че свещениците нямат втора (лекуваща) благодат и че Христос Сам прощава греховете в изповедта и най-вече в Евхаристията (?!), а не епископите и канонично поставените от тях свещеници! Те дръзват да проповядват, че миряните по отношение на Христос и тайнствата са във всичко равни на свещениците и епископите както и че свещеникът не е посредник между Бога и мирянина. Затова и аз, Божият раб Какофорий, съм принуден за ваша полза да напиша долното кратко, но поучително указание за вашия в Христа чрез мене и други старци, живот.

1. Длъжностите на мирянина спрямо неговия старец

Мирянинът, като новоначален и не напълно годен за висшия исихастки и съзерцателен живот на истинските подвижници е длъжен да се моли на Всеподателя Бога да го насочи към строг и ревностен в подвижническия живот монах, който да го наставлява във всичко. Мирянинът трябва да посещава своя духовен отец най-малко веднъж в месеца, но може и всяка седмица и гласно, със съкрушение, умиление и сълзи на покаяние да му изповядва всеки помисъл, дори и помисълът да му се вижда благ и добър. Последното е особено важно, тъй като миряниът е светски и респ. плътски човек понеже живее в света и седователно само поради този факт не може да различи дясна ръка от лява (Йона 4:11), т. е. добрия и богоугодден помисъл от злия. Истинската дарба на различаване на духовете, както и всяка добродетел у миряните се получава само след дългогодишна борба със страстите и похотите и заради молитвите и ходатайството на духовния им старец.

Всяко дело – дори четенето на Свещеното Писание трябва да става само с благословението и надзора на истинския духовен отец – йеромонах или епископ защото Словото Божие като по-остро от двуостър меч (Евр. 4:12) може да посече със силата си мирянина, който не е годен да се храни с твърда храна, а само с духовно мляко (1 Кор. 3:2) – сиреч с разкази за живота на светиите и най-вече със съветите и наставленията на стареца си.

Миряните трябва да благоговеят пред своя старец монах и дори той да е явно грешен и нечестив, да виждат в него живия Христос, който живее в сърцето на всеки старец понеже епископът и духовният отец са образи на Христос. Всяко слово, което е излязло от техните уста трябва да се приема като боговдъхновено, като Божие слово и да се изпълнява безпрекословно. Пак казвам – дори и духовният старец да би бил отявлен грешник, то наставленията му са божестевни. Бог настави езичника лъжепророк Валаам чрез неговата ослица (Числ. 22:30 и сл.), следователно колко повече Бог ще настави послушните миряни чрез техния старец!

Но дори и да допуснем, че духовният старец може да даде погрешен съвет на своето чадо, то Бог като види послушанието на чадото като всесилен ще обърне всяко зло в добро. Следователно мирянинът няма право да се отделя от духовния си отец, освен ако последният не е осъден от събор като еретик. Във всички други случаи само телесната смърт на стареца може да е причина мирянинът да отиде при друг старец – подвижник, но само при тогова, когото неговият блаженопочивш старец му е предписал.

Ако мирянинът е покорен във всичко на своя старец то отговорност за него пред страшния Христов съд вече не носи той, а старецът му, който ще защити чадото си от гибелния Божи гняв с думите: “Ето ме мене и децата, които Бог ми даде” (Евр. 2:13)!

2. За духовния живот на мирянина

Както писах по-горе мирянинът във всичко трябва да е покорен на духовния си старец както децата са покорни с пълно доверие и искреност на своите плътски родители (Евр. 13:7). И даже повече да му е покорен защото плътските родители раждат човека за телесен живот, а без духовен старец никой не може да се роди за духовен живот – с нечистия мирянин не може да общува Бог защото Чистият не може да се докосне до нечистите. А това е видно и от Писанието което казва: “Бъдете свети, защото, аз Господ Бог ваш съм свят” (Лев. 19:2).

Понеже мирянинът трява да се съветва по отношение на молитвата със своя духовен старец – монах – исихаст, то аз ще дам само най-общи съвети към миряните:

1. Казвайте всички сутрешни, дневни и вечерни молитви, изчитайте цялото правило, което ви е определил старецът, защото по-добре е да закъснеете за работа или да не си доспите отколкото да не прочетете наложеното ви молитвено правило. Ако заради молитвеното ви правило ви уволнят от работа поради закъснение, то кажете на своя началник: “По-леко ще бъде на Содом и Гомор в съдния ден отколкото на Вашата фирма” (срв. Мат. 10:15 и парал.). Ако въпреки това началникът ви не се вразуми, то си тръгнете с мир, възхвалявайки Бога като предадете целия съд на Господа – така вие ще придобиете с делата си мъченически венец. Преди приобщаване със страшните и изгарящи грешниците Хрикстови тайни най-добре останете на всенощно бдение и изчетете висчки вечерни молитви, два или три акатиста, покайния канон и всички предпричастни молитви, както и утренните такива. Дори и да сте уморени и да ви се спи, си казвайте, че дори само с уста да казвате молитвите си, а сърцето ви да е далече от Господа, то това е по-добре, защото само след дългогодишно бежалостно себепринуждаване и себеотричане мирянинът донейде може да придобие дара на сърдечната молитва. Случва се даже, по неизказана Божия милост, повдижник мирянин да бъде сподобен с непрестанна молитва, но вие не смейте да мислите за себе си високо, а се носете смирено.

2. Ако по време на молитва сърцето ви се сгрее или се умили, или видите с духовните си очи нетварна светлина, съпътствана от покайно чувство и същевременно неизказана в Христос радост, то знайте че вие, като миряни, сте недостойни и негодни за такива Божествени дарове и следователно дори желанието ви за покаяние може да е козна на Сатаната, който желае да ви възгордее. Затова винаги мислете за себе си като за най-недостойни, най-грешни и негодни за нищо раби и така ще бъдете въздигнати в съдния ден защото “Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат” (Як. 4:6).

3. Присъствайте на всички богослужения със страх и трепет като вече осъдени, та Христос да ви помилва на съда Си. Подвизавайте с Иисусовата молитва, но я казвайте толкова пъти, колкото ви е казал духовният ви отец. Иисусовата молитва е много опасна, ако се извършва самочинно и е също духовен меч – с нея посичаме бесовете, но неопитният, който е въоръжен с нея може да посече и себе си. Затова правете само толкова молитви, поклони и молете се с броеницата толкова колкото ви съветва отецът ви. Всяка молитва, извън благословените от изповедника ви е самочиние, дори и молитвите извършени за другите хора. Въобще в началото на духовния ви живот отбягвайте да се молите за другите хора защото самите вие сте още подсъдми като обременени и виновни в много грехопадения, похоти и страсти. Не се молете за здравето ви или за други плътски потреби като знаете, че на тези, които първом търсят небесното царство Бог им придава и всичко останало (Мат. 6:33).

3. Длъжностите на мирянина християнин в семейството му

1. Бъдете покорни на родителите си по Божията заповед във всичко и почитайте ги (Кол. 3:20; Изх. 20:12), но ако те имат нещо малко против вашия изповедник не ги слушайте понеже те са ваши плътски родители.

2. Съветвам ви да не се обвързвате с брак, а да предпочетете съвършения монашески и съзерцателен живот – за което ви съвества и боговдъхновеният апостол Павел (1 Кор. 7 гл.), но ако все пак, поради плътскостта ви не можете да се въздържате то се женете. Но и в брака вие трябва да проявявате въздържание от плътско сношение по време на пости – Велики, Петрови, Богородични и Рождественски, както и в сряда и петък, срещу и в Господски и Богородични празници, срещу и на Кръстов ден, срещу и в деня на отсичане на честната глава на св. Йоан Кръстител и др. – с една дума – въздържайте се колкото се може повече. Така ще изпълните съвета на св. ап. Павел: “ония, които имат жени, да бъдат като че нямат” (1 Кор. 7:29). Ако вашият съпруг или вашата съпруга не иска да се въздържа по време на пости, то вие като ревнители на благочестието и въздържанието трябва със свята принуда да ги убедите за това. Но ако те не се въздържат, вие сте свободни да ги напуснете, защото “за мир ни е повикал Бог” (1 Кор. 7:15).

Съветвам семейните да ходят при един и същ духовен отец монах и заедно с него да решават всичките си семейни дела и да обсъждат с него всичките си неща, включително и телесните си съприкосновения и отношения, та да се избягва гибелния грях на блудството в брака.

3. Жените са длъжни във всичко да се покоряват на мъжете си като на Господ (срв. Еф. 5:24) дори и последните да ги бият и пребиват, жените трябва да претърпят това и най-вече да обвиняват себе си като достойни за такава участ от Господа. Защото зъл мъж се дава на зла жена.

4. Приучвайте децата си още от люлката на молитва. Дори 2 годишните дечица могат и трябва да стоят с вас до някое време (поради немощта си) на молитва. Твърде много съгрешават онези родители, които в плътскостта си дават на децата си каквито и да било играчки. Така децата от малки свикват да лентайстват и безделничат, да си губят времето и най-страшното – да четат измислени и често пъти безмислени неща (всички детски приказки) и да вярват в тях! Вместо това децата трябва да се откърмят с житията на светиите и подвижниците, с духовните слова на отците и майките аскети и по-малко, и с благословението на стареца и със Словото Божие.

Съветам ви да не слушате радио и да не гледате телевизия. Още повече ви призовавам и ви давам послушание да не използвате последното сатанинско изкушение – гибелната измама, за която научих от чадата си – така наречения Интернет. Чесно казано, не зная какво е това, но моите благочестиви чада ми казаха, че по този Интернет могат да се гледат голи жени и голи мъже, че в него има светски (сиреч скверни) песни, че там свободно и без всякакъв свян си говорят мъже и жени. Следователно Интернетът е източник на всяко нечестие, за което “срамно е и да се говори” (Еф. 5:12).

И накрая, възлюбени мои чада, съветвам ви да изоставите семействата си, да напуснете работните си места, да отбягвате светските занимания и да дойдете при мене или при някой мой събрат и да се отдадете на монашески живот защото сега е последно време и дните са изцяло зли и лукави. Оставете нечестивците и света с техните страсти и похоти (1 Йоан 2:16) и дойдете при вашия старец, който е жив образ на Христос! Той ще ви научи на пълно послушание и така вие ще заслужите Христовата прошка на греховете и Бог ще ви дари вечния живот, когато в края на земния ви живот Христос ви каже: “дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира” (Мат. 25:34).
С този материал поздравявам всички читатели на “Двери” с Първи април по стар стил!

Забележки:

1. Какофорий - от гр. Злоносец.

2. Фавлостом – от гр. злоуст и респ. антипод на св. Йоан Златоуст

P. S. Всяка прилика с действителни лица е случайна! Образът на о. Какофорий е синтез.

Разпространяване на статията: