Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)
Божията майкаОправдано ли е заместването на думата "девица" с "млада жена" в новото английско издание на Библията? Някои коментари върху старозаветното пророчество на пророк Исаия за раждането на Иисус Христос.

В книгата на свети пророк Исаия се намира един от най-познатите текстове, които имат месианско значение – този за раждането на Иммануел* от девица (Ис. 7:10-16). Както винаги и това пророческо слово е дадено по конкретен исторически повод, който в случая може с точност да се установи – текстът на Ис. 7:1-9 проследява събитията от времето на Сироефремската война (733 пр. Хр.). Стихове 10-16 са изречени именно в този исторически контекст и в жанрово отношение са едно възвестително слово, което Бог отправя чрез прор. Исаия към юдейския цар Ахаз (733-727). Ахаз като човек, който смесва вярата си в единия истински Бог с вяра в езически божества (синкретизъм), явно е изчерпил доверието си в лъжливите езически божества и във важен момент за царството си (Юдейското царство) се обръща към истинния Бог Яхве и към Неговия пророк – Исаия. Вярно, Ахаз се обръща за помощ към могъщия асирийски цар Теглатфаласар III (4 Цар. 16:7), но ясно осъзнава, че човешката защита в случая не би била достатъчна.

Сега остава само едно: Азах да се надява, че Яхве по чудесен начин ще възпре коалицията на царя на Северното царство (Факей) с царя на Дамаск (Рецин), както и техния опит да възцарят вместо него един неизвестен син на Тавеил (Ис. 7:6). Но истинският Бог не само чува молбата на практикуващия политика на синкретизъм Ахаз, но му дава много повече от пророческо слово за избавяне на Йерусалим в дадения исторически момент. Бог известява на Ахаз раждането на Младенеца Месия от девица. Така очакването на Месия не само се известява и потвърждава, но се и преплита в историята, като дарува утеха и увереност.

10. И добави Господ на Ахаз като каза:

11. Искай за тебе знак от Господ, твоя Бог, в дълбоката долина го искай или във високата висина.

12. И каза Ахаз: „Няма да искам и няма да изкушавам (изпитвам) Господ”!       

13. И рече Господ: хайде, чуй, доме на Давид, нима е малко за вас да изморявате мъжете, защото изморихте също своя Бог!

14. Затова ще ви даде Господ този знак: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и тя ще нарече името му Иммануел.[1]

15. Масло и мед ще яде и ще има познание за противене на зло и за избиране на добро.

16. Защото преди Момчето да познава отхвърляне на злото и избиране на доброто тази земя ще бъде изоставена от двамата царе, от които ти се отвращаваш.

Бог с присъщата Си доброта предлага на цар Ахаз знак (twa) – ot, който не може да бъде сметнат за манипулация. Знаейки недоверието на Ахаз към единия Бог, Господ го предизвиква да поиска чудо там, където е невъзможно то да бъде обяснено с човешка намеса. Затова чудото може да бъде „в дълбоката долина” или „във високата висина” (ст. 11). Думатa (ot) twa означава чудо, символичен знак или действие за удостоверяването на събитие, което не може да се предвиди. Отговорът на Азах би изненадал незапознатите със синкретизма – Азах отговаря, че той няма да иска чудо (12). Както беше отбелязано, Ахаз е синкретик. Това означава, че той не отрича съществуването на Яхве, но би се обърнал и към други богове за получаване на желаното. Но сега са изчерпени всички други възможности и единствената, която му остава, е само Яхве. Затова св. Йоан Златоуст в отговора на Азах справедливо вижда лицемерно смирение и доверие. Глаголът, който е употребен текста, е (seal) lac. Този глагол означава не само „искам, изисквам”, но и „изпитвам”. Бог е забранил Израил да Го изпитва с думите: „не трябва да изкушаваш Господ” (Втор. 6:16), с което вярата в Яхве коренно се отличава от тази в другите богове и което отделя Израил от другите народи.

Божиите думи „нима е малко за вас да изморявате мъжете” (ст. 13), отправени към Ахаз, вероятно намекват за политиката на Ахаз на нерешителност в действията, която поставя Йерусалим на изпитанието на сироефремската война, както и за редицата социални неправди, които Ахаз извършва. Във втората част на 13 стих Яхве антропоморфно е описан като уморен, но Яхве е уморен от идолопоклонството и синкретизма на Ахаз и неговия двор.

На привидното смирение и доверие в Бога, което има Ахаз, Господ възвестява тържествен отговор: „ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и тя ще нарече името му Иммануел” (ст. 14). Думатa (alma/h/) hmla, която се употребява за окачествяване на жената, има две основни значения: млада неомъжена жена и девица. Поради този факт юдейското тълкувание се придържа към първото значение на думата. Равинското тълкувание се аргументира и с това, че за „девица” има отделна дума, която означава само и единствено „девица” – това е думата (betula/h/) hlwtb. Това юдейско разбиране и аргументация са възприети в твърде буквалния превод на Акила (който от християнин става юдеин) на Стария Завет на гръцки език, направен през 3 в. сл. Хр. При превода си на Ис. 7:14 Акила превежда думата (alma/h/) hmla с гръцката дума νεανίς – девойка (тази дума стои и в преводите на Симах и Теодотион). В този дух са изказванията на видните юдейски екзегети Раши и Ибн Eзра, които приемат, че тази млада жена е жената на пророк Исаия. Съвременни католически и протестантски учени приемат, че думата (alma/h/) hmla може да се преведе като „млада жена”. Доста протестантски учени (Siegmund Mowinckel, Herrmann Gunkel и др.) поддържат тезата, че жената, която ще зачене, е царицата (жената на Ахаз). Все пак някои съвременни учени допускат, че тази жена е майката на Месия (Нugo Gressman). Младата жена в текста е конкретно определена, защото думата (alma/h/) hmla стои с определителен член (h). Следователно тази дума не може да се схване като колективен образ (както това правят L. Köhler, и G. Fohrer, които приемат, че това е всяка зачеваща жена), тъй като жената е точно определена.

Ценен аргумент за предпочитането на превода „девица” вместо превода „младата жена” на думата (alma/h/) hmla е текстът на превода на т. нар. Седемдесетте (Septuaginta), който превод (от еврейски/съотв. арамейски на общоговоримия гръцки – κοινή) е започнат в Александрия през 3 в. пр. Хр. В Septuaginta думата (alma/h/) hmla е преведена с παρθένος, която дума недвусмислено означава „девица”. Особено важен аргумент за превода „девица” (съответно „девицата ще зачене”) е текстът на Евангелието според Матей. Евангелистът, говорейки за Христовото зачатие, привежда думите на св. прор. Исаия според варианта им в Септуагинта: ιδού η παρθένος εν γαστρί έξει και τέξεται υιόν („ето, Девицата ще зачене и ще роди Син” – Мат. 1:23). Ако по времето, когато е писано Евангелието според Матей, тези думи не са били разбирани като пророчество по отношение на Месия, то би било излишно те да се цитират от евангелиста и да се подчертава, че те са пророчество, което сега (с Христовото раждане) се е изпълнило. Следователно текстът на Евангелието според Матей свидетелства за очакванията на юдеите, съвременници на Христос, че Месия ще се роди от девица.

Възвестеният Младенец ще се храни с мляко и мед (ст. 15). Медът и млякото са символ на благоденствие и Божие благословение. На Израил Бог казва, че Той го води в земя, в която тече мед и мляко (Изх. 3:8; 13:5; Лев. 20:24). Според някои учени млякото и медът са месианска храна и са основната храна на Месия – цар Имануел в последните времена. Св. Йоан Златоуст приема, че споменаването на храна е пророчество за реалното въплъщение на Бог Слово, Който „не само се вселява в човека, но бил заченат, роден, приемал храна”.

Този чуден Младенец е необичаен и с това, че още преди да стигне на възраст, когато да може да избира между доброто и злото, той вече ще е избрал доброто. Това от една страна свидетелства за истинския кеносис на Бог Слово, Който прие да стане Човек подобен на нас (Фил. 2:7), а от друга – за Неговата безгрешност.

Двамата царе (ст. 16), от които ще бъде оставена земята, са царят на Дамаск (Рецин) и царят на Израил (Факей). Това пророчество се сбъдва, когато Теглатфаласар III превзема Дамаск и убива Рецин (царя ня Дамаск). С убиването на Рецин Дамаск престава да съществува като град-държава. Въпреки че и след 733 г. Северното царство продължава своето съществувание, то претърпява както големи териториални загуби (Завулоновото и Нефталимовото коляно), така и плаща данъци на Теглатфаласар III. Това довежда до нестабилността на Северното царство и подготвя неговата гибел през 721 г. пр. Хр.

Едно историческо събитие (ходът на Сиро-ефремската война) става повод Господ, давайки утешително слово чрез Исаия, да извести не само избавянето на Йерусалим от непосредствената опасност от завладяване, но и раждането на Месия – Господ Иисус Христос, Който избавя всички от владението на ада и ги поселва в духовния Йерусалим – Христовата църква, която е Негово царство.     
        



* В гръцката традиция Емануил. Текстовете са преведени от Масоретския текст (МТ). Biblia Hebraica, Kittel, R. (Hrg.). Stuttgart, 1983.
[1] С нас е Бог.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9qk 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.