Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)
Ilia_prorok.jpgОще от най-дълбока древност у хората съществува копнеж да се проникне в незнайното бъдеще. Поради това всички древни народи имат свои прорицатели, гадатели, заклинатели и пр. Трябва обаче да се подчертае, че пророците и пророчествата в Стария Завет коренно се различават от тези на езическите народи. В Израил пророчеството не е едно „допитване до божеството”, а е религиозна дейност, служение, и то установено не от хора, а от Бога (Втор. 18:15-22).

При всички древни народи гадаенето на бъдещето често е съпътствано с използване на всевъзможни средства за изпадане в екстаз. Така например известната делфийска гадателка Пития седяла върху триножник, дъвчела листа от лаврово дърво и дишала изпарения, идващи от подземен източник, и от тях изпадала в екстаз. Езическите прорицатели се допитват до божествата само за плодородие, войни, раждания, смърт. При пророците на Израил подобно нещо няма, напротив в кн. Второзаконие четем: „Кога влезеш в земята, която Господ Бог твой ти дава, да се не учиш да вършиш гнусотии... не бива да се намира у тебе... предсказвач, гадател.. .магьосник, ...нито който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа...” (Втор. 18:9-12). Пророк, който би дръзнал да говори от себе си, без да го е изпратил Яхве (Господ) или се опитва да изпадне в транс с помощта на опиващи средства, е лъжепророк (Вж. Иез. 13:3).

Еврейското название за пророк е нави и означава вестител, а същото значение има и гръцката дума prophetes. Чрез това название се изяснява отличителната характеристика на пророците – те са известители на Божията воля. Едва ли бихме могли да анализираме цялостната и всеобхватна дейност на светите пророци. Все пак би следвало да споменем основната цел на тяхното служение. Тя е възвестяването и запазването на вярата в истинския Бог и подготвянето на Израил за идването на обещания Месия (машиях – помазаник). И пророците я изпълняват, покорни и верни на Божията воля.

Често пъти в неуморното служение за запазването на богооткровената вяра на пророците им се налага да изобличават силните на деня управници и царе за това, че допускат смесването на вярата в единия и истински Бог с вярата в несъществуващи езически божества (т. нар. синкретизъм). Това смесване на истинската вяра с езическите вярвания пророците особено остро бичуват и го сравняват с греха на блудството (зенут – срв. Втор. 34:15, Иер. 2:20 и др.). Израил, според пророците, принадлежи само на Яхве, той е собствен Негов народ. Отношенията между Бог и Израил се сравняват с отношения, подобни на брачните - Яхве е женихът, а Израил е Негова девица (Вж. Иер. 18:13). Затова и св. прор. Иезекиил сравнява Северното – Израилско и Южното – Юдейско царство, с две девици, които служейки на други божества, изневеряват на Яхве (Вж. Иез 23 гл.). Този брак между Бог и народ, разбира се, не е плътски, а е чист и нетленен. Причина за това Израил да се представя като девица, принадлежаща на Яхве, е и това, че в езическите религии всеки бог си има свое женско съответствие. Така например ханаанският върховен бог Ел има за съпруга богинята Ашера. Яхве обаче е един и единствен Бог, като Него няма друг и Той няма Свое женско съответствие, затова и Израил е като Божия девица и невеста. От Израил се очаква да е верен на завета (берит – съюз, договор), сключен с Яхве. Бог желае Неговият народ да Му е верен и затова пророците често описват Бога (напр. в Изх. 20:5, Втор. 6:15 и др.) като ревнител (кана – библ. евр). За отбелязване е, че Божието свойство ревност не се приписва от езическите народи на техните божества.

Пророците чрез своето служение непрекъснато се стремят да обърнат сърцата на евреите към Бога, към изповядването и служението само и единствено на Него. Показателен в това отношение е примерът на св. прор. Илия (библ. евр. Елияху – моят Бог е Яхве), който непрекъснато изобличава цар Ахав (871-852) и неговата съпруга Йезавел - дъщерята на царя на град Тир - в толерирането на култа към ханаанското псевдобожество Ваал. Илия с думи и на дело посрамва лъжовната вяра на жреците на Ваал (3 Царств. 18:20-39). Пророкът ги призовава на планина Кармил - да се яви там всемогъществото на истинския Бог. Мястото не е избрано случайно - на Кармил е имало езически жертвеници и тази планина е култово място, свързано със служението на Ваал. Точно там пророкът изобличава вярата на ханаанските жреци. Св. Илия им предлага да приготвят жертва – те на Ваал, а той на Яхве, но да не запалват огън. Който бог изпрати от небето огън и изгори жертвата – Той е истинският Бог. Жреците на Ваал дълго време викат към бога си, но нищо не се случва, затова и св. прор. Илия иронично им казва: „Викайте по-високо, защото той е бог; може би се е замисли, или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи - тъй ще се събуди” (3 Царств. 18:27). Св. прор. Илия е добре запознат с вярата на ханаанците във Ваал, но иронията му ни става ясна след археологическите разкопки (водени от Клод Шефер) и откриването на архивите от ханаанския град Угарит (експедицията е през 1929-1939 г.), които произлизат през XV-XIV в. пр. Хр. В един угаритски текст се разказва, че върховният бог Ел свикал боговете на пир. Всички се събрали, но Ваал отсъствал. Боговете отишли до неговото жилище и започнали да го викат. И понеже Ваал бил дълбоко заспал, едва след силно и продължително викане успели да го събудят. Така пророк Илия се възползва в полемиката си срещу Ваал именно от  този (или подобен на него) разказ.

След като жреците на Ваал не успяват в опитите си, св. прор. Илия се помолва и Бог изпраща огън от небето, който изгаря не само жертвата, но и камъните и пръстта около жертвеника (3 Царств. 18:38). Пророкът заповядва жреците на лъжебожеството Ваал да се съберат и да бъдат убити (3 Царств. 18:40). Убиването на езическите жреци трябва да се приема като последна предпазна мярка на пророка, предвид склонността на израилския народ към служение не само на Ваал, но и на редица други лъжливи божества. Запазването на вярата в единия и истински Бог от Израил се дължи до голяма степен именно на такава пророческа ревност и себеотречение. Пророците дори с риск на собствения си живот (напр. св. прор. Йеремия) увещават народа да се пази вярата в Бога чиста и без примеси на други вярвания и суеверия.

За нас като наследници на вярата на светите пророци е показателен техният пример и тяхната вяра. Ние можем да бъдем техни следовници, ако изучаваме истините на православната вяра, ако я пазим чиста, а не смесена със суеверия и други учения и ако с Божия помощ нашата вяра от теоретическа убеденост стане постоянно дейна.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ayfp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.