А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот – възраст на старостта. Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.
(Прем. Сол. 4:7-11)
Вчера, 17 февруари, малко преди полунощ беше нападната и умъртвена по особено жесток начин моята обична приятелка и колега, докторантката по Св. Писание на Новия Завет Нели Йосифова. Вцепенена от ужас и болка недоумявам кой и защо посегна на живота на тази прекрасна млада жена.
Познавам Нели от 1991 г. когато заедно като студентки в първи курс споделяхме интереса и любовта си към Св. Писание. В съзнанието ми ясно изплуват много преживявания, едно от което бих искала да споделя.
Ние, вече студенти в четвърти курс, сме притаили дъх, а на катедрата е Нели, която изнася урока си (в упражнението по Методика на обучението) за беседата на Господ Иисус Христос с жената-самарянка (Иоан 4 гл.).
Урокът беше не само издържан от гледна точка на тълкувателния анализ, който Нели правеше, нещо повече, Нели успя да ни пренесе там – на кладенеца при Сихар, и ни направи съпричастни на откриването на Спасителя като истински Бог и Месия пред самарянката. Нели ни накара да почувстваме нейната собствена жажда за Словото Божие и за Христос, накара ни заедно с жената-самарянка да съпреживеем познаването на Иисус от Назарет като обещания Месия (Христос).
Любовта на Нели към Св. Писание и научните ѝ интереси в областта на Новия Завет винаги са ме стимулирали и вдъхновявали. От миналата година, от когато с Нели по-често имах възможността да общувам, срещите ни винаги бяха радостни за мен. Нейната обич, старание, прилежност, съчетани с нейният такт и уважение към всички стопляха отношенията ни – както между мен и Нели, така и между нас, докторантите, и асистентите в Богословския факултет, повечето от които сме съкурсници на Нели.
Много често я виждах да чете с интерес научната литература и многократно заедно сме дискутирали проблеми в областта на написването на Новия Завет, на съставянето на новозаветния канон, както и такива в областта на тълкуванието на Новия Завет. Миналата седмица видях Нели с книга в ръка и видимо радостна от факта, че трупа познания в областта на Библеистиката, седяща в кабинета на проф. Желев: „Ани, каза ми тя, имаш ли малко време да си поговорим?“. И ние си поговорихме отново, споделяйки и взаимно обогатявайки знанията си.
Нели не само споделяше с нас, нейните колеги-докторанти, своите научни и духовни търсения, но ни показваше и как човек трябва да търси Христос и общение с Христос чрез Неговото слово и как може скромно, деликатно и колегиално да общува с всички. Нели не само познаваше отлично текста на Св. Писание, но за нея той беше извор на вдъхновение, радост и начин на живот.
Не искам да звуча клиширано, като кажа, че Нели живееше в съгласие с евангелските заповеди, но, познавайки я от четиринадесет години, зная, че тя истински обичаше Христос и се стараеше да живее достойно за званието си християнка.
Мила Нели, вярвам, че колкото и да е нелепа твоята физическа смърт, тя те съедини вечно с обичния от тебе наш Господ Иисус Христос, като ти даде да общуваш неизказано с Него вече не чрез Св. Писание, а лице с лице (1 Кор. 13:12)!
Ти винаги ще останеш в моето сърце и се надявам да се видим с тебе пак в Христовото царство!
С много обич в Христа Иисуса, нашия Господ, твоя Анна Маринова
* Снимката на Нели е от вчера и ни е предоставена от Православие БГ
Посететете и страницата: За Нели
