Мобилно меню

4.906976744186 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (86 Votes)

perРождественското послание на Албанския архиепископ Анастасий Янулатос

Истините, които ни разкрива празникът на Христовото Рождество, изненадват. Обикновено спокойствието, детската невинност, радостта, любовта, славословенето на Бога и надеждата привличат вниманието на всички. Има обаче и нещо, което често не забелязваме: премахването на надменността, на този стремеж, който по правило води човешкия род към страшни конфликти, трагедии и безизходици.

Иисус Христос „не дойде с високомерна надменност“, подчертава апостолският мъж св. Климент Римски (1 Клим. 16). Събитията, свързани с идването на Богочовека, по поразителен начин премахват всяка следа от високомерие благодарение на сияйния лик на Богомладенеца. Неизразимият, Непостижимият за умовете ни и всесилен Бог, като прие човешка природа, не е избрал образа на някакъв велик мъдрец, снажен исполин или могъщ самодържец. Той идва като младенец, като невинно дете. И после през целия Си живот на земята Той „понизи Себе Си, като прие образ на раб“ (Филип. 2:7). Противопостави се на всяка форма на високомерие: на горделивата власт на Ирод, на религиозното самомнение на фарисеите и книжниците, на управленската надменност на Пилат.

Надменността не е престанала да подкопава мирното съжителство на човеците и напредъка на обществото. И днес, повече от 2000 години след Раждането на Спасителя, надменността в различни проявления продължава по всевъзможни начини да владее човечеството. Истинският облик на надменния човек е разкрит от свети Йоан Златоуст, който казва: „той си мисли и показва, че всички останали хора са нищо в сравнение с него; това е надменността“.

Надменността се придружава от грубост, несправедливост, параноя, насилие. Тя не зачита достойнството и свободата на другите хора. Пренебрегва истината, както посочва св. Климент: „тя прави човека да страни от истината“. Предизвиква всякакъв вид поражения, като често води надменния човек до самоунищожение.

Всички днес признават нуждата от световен мир и солидарност. Но онова, което по начало се пренебрегва, е една критична истина: че обратното на мира и справедливостта не е войната и икономическата експлоатация, а егоцентричността, която е коренът на надменността. Егоцентричност на отделните личности, на групите от хора, на нациите.

Бацилът на надменността мутира, като опасно заразява много хора и то не само онези, които са на високи позиции – политически, икономически, църковни, академични. Проявява се у кадърните и преуспелите, но също и у необразованите и не много умните. Заразява богати, но също и бедни хора.

Раковото заболяване на надменността с неговите разновидности и метастази непрекъснато се установява и особено при хората, които заемат високи постове. Затова е казано: „Колкото си велик, толкова се смирявай, и ще намериш благодат у Господа“ (Сирах 3:18). Библейската и светоотеческата книжнина разглеждат и подчертават истината, че „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“ (Як. 4:6; срв. Притч. 3:34).

Разбира се, съвременната ритмика на обществото предразполага към различни форми на надменност и се противопоставя на духа на смиреност, на който ни учи празникът на Христовото Рождество. Това послание се губи сред оглушителната шумотевица на показността и разкоша, на външния блясък и празните приумици. Смирението и простотата сякаш нямат място в нашето евдемонистично време. Дори и в църковните среди, макар да се говори много за смирение, начинът на мислене и поведение често издава едно погрешно разбиране.

И въпреки това преодоляването на надменността, осъществено с идването на Словото Божие в плът, и смирението по примера на Христос трайно бележат тайната на духовната сила и обаянието на Църквата благодарение на жертвената любов на съзнателните вярващи, „които търсят Господа“ („взискающии же Господа“). Резултатното лекарство срещу рака на егоцентризма е предложено от Иисус Христос, Който се роди скромно и завърши спасителната Си мисия с пълно смирение на кръста. Уникален е Неговият пример, даден ни с думите: „поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29).

Особено осезателно усещаме и приемаме сиянието на Неговата благодат чрез тайнството света Евхаристия. Тя преди всичко подчертава Неговото крайно смирение и диахронично предава на човечеството Неговата благодат. И остава, както заявихме на Светия и велик събор от юни 2016 г., изключителен център на православната духовност и единството на Църквата.

Нека „Родилият се в пещера и положен в ясли Христос, нашият истински Бог“ да ни освободи от всякакъв вид явна или скрита надменност и от всякаква форма на робуване на егоцентризма и на множеството му разновидности. И да ни удостои да живеем в смирение и душевна простота, като вървим по Неговите стъпки.

Радостно Рождество Христово и благословена и градивна нова година!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wfdrp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.