Истините, които ни разкрива празникът на Христовото Рождество, изненадват. Обикновено спокойствието, детската невинност, радостта, любовта, славословенето на Бога и надеждата привличат вниманието на всички. Има обаче и нещо, което често не забелязваме: премахването на надменността, на този стремеж, който по правило води човешкия род към страшни конфликти, трагедии и безизходици.
Иисус Христос „не дойде с високомерна надменност“, подчертава апостолският мъж св. Климент Римски (1 Клим. 16). Събитията, свързани с идването на Богочовека, по поразителен начин премахват всяка следа от високомерие благодарение на сияйния лик на Богомладенеца. Неизразимият, Непостижимият за умовете ни и всесилен Бог, като прие човешка природа, не е избрал образа на някакъв велик мъдрец, снажен исполин или могъщ самодържец. Той идва като младенец, като невинно дете. И после през целия Си живот на земята Той „понизи Себе Си, като прие образ на раб“ (Фил. 2:7). Противопостави се на всяка форма на високомерие: на горделивата власт на Ирод, на религиозното самомнение на фарисеите и книжниците, на управленската надменност на Пилат.
Надменността не е престанала да подкопава мирното съжителство на човеците и напредъка на обществото. И днес, повече от две хиляди години след раждането на Спасителя, надменността в различни проявления продължава по всевъзможни начини да владее човечеството. Истинският облик на надменния човек е разкрит от св. Йоан Златоуст, който казва: „… той си мисли и показва, че всички останали хора са нищо в сравнение с него; това е надменността“.
Надменността се придружава от грубост, несправедливост, параноя, насилие. Тя не зачита достойнството и свободата на другите хора. Пренебрегва истината, както посочва св. Климент: „… тя прави човека да страни от истината“. Предизвиква всякакъв вид поражения, като често води надменния човек до самоунищожение.
Всички днес признават нуждата от световен мир и солидарност. Онова обаче, което поначало се пренебрегва, е една критична истина: че обратното на мира и справедливостта не е войната и икономическата експлоатация, а егоцентричността, която е коренът на надменността. Егоцентричност на отделните личности, на групите от хора, на нациите.
Бацилът на надменността мутира, като опасно заразява много хора и то не само онези, които са на високи позиции – политически, икономически, църковни, академични. Проявява се при кадърните и преуспелите, но също и при необразованите и не много умните. Заразява богати, но също и бедни хора.
Раковото заболяване на надменността с неговите разновидности и метастази непрекъснато се установява и особено при хората, които заемат високи постове. Затова е казано: „Колкото си велик, толкова се смирявай, и ще намериш благодат у Господа“ (Прем. Сир. 3:18). Библейската и светоотеческата книжнина разглеждат и подчертават истината, че „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“ (Иак. 4:6; срв. Прит. Сол. 3:34).
Разбира се, съвременната ритмика на обществото предразполага към различни форми на надменност и се противопоставя на духа на смиреност, на който ни учи празникът на Христовото Рождество. Това послание се губи сред оглушителната шумотевица на показността и разкоша, на външния блясък и празните приумици. Смирението и простотата сякаш нямат място в нашето евдемонистично време. Дори и в църковните среди, макар да се говори много за смирение, начинът на мислене и поведение често издава едно погрешно разбиране.
И въпреки това преодоляването на надменността, осъществено с идването на Словото Божие в плът, и смирението по примера на Христос трайно бележат тайната на духовната сила и обаянието на Църквата благодарение на жертвената любов на съзнателните вярващи, „които търсят Господа“ („взискающии же Господа“). Резултатното лекарство срещу рака на егоцентризма е предложено от Иисус Христос, Който се роди скромно и завърши спасителната Си мисия с пълно смирение на Кръста. Уникален е Неговият пример, даден ни с думите: „… поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29).
Особено осезателно усещаме и приемаме сиянието на Неговата благодат чрез тайнството св. Евхаристия. Тя преди всичко подчертава Неговото крайно смирение и диахронично предава на човечеството Неговата благодат. И остава, както заявихме на Светия и велик събор от юни 2016 г., изключителен център на православната духовност и на единството на Църквата.
Нека „Родилият се в пещера и положен в ясли Христос, нашият истински Бог“ да ни освободи от всякакъв вид явна или скрита надменност и от всякаква форма на робуване на егоцентризма и на множеството му разновидности. И да ни удостои да живеем в смирение и душевна простота, като вървим по Неговите стъпки.
Радостно Рождество Христово и благословена и градивна Нова година!
* Текст на Рождественско послание на архиеп. Анастасий (бел. ред.).
