Интервю специално за Двери със зографите Стоян и Нели Белеви, които в рамките на пет месеца изписаха с нови стенописи параклиса в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Двери: Как се породи у вас интересът към иконописта? Как решихте да запишете специалността „Иконография“ във Великотърновския университет?
Нели Белева: При мене малко случайно стана, защото аз исках да се занимавам с живопис. Бяха ме приели и на двете места – „Живопис“ и „Иконография“, но тогава аз не бях в Църквата и много ме притесняваше това, че няма да мога да се справя с богословието. Но тогава Господ ме насочи и когато трябваше да избирам, избрах иконографията.
Д.: Всички ли, които се занимават с тази професия, стават църковни хора?
Н. Б.: Не, нещата не са свързани за съжаление. Не при всеки се получава това. Стоян е бил въцърковен, когато е влязъл в университета, докато на мене ми повлияха едни поклоннически пътувания, които организираха от Православния богословски факултет на ВТУ. Първо до Охрид, там се поклонихме на мощите на св. Климент и на св. Наум, после до Киево-Печерска лавра. Оказа се, че на всеки от нас те са повлияли. Едни се замонашиха, други станаха свещеници.
Дядо Севастиян (архим. Севастиан от Преображенския манастир, сетне ефимерий на отсрещния манастир "Света Троица", самоук иконописец, 1925-2008 г. - б. р.) пътуваше с нас до Киево-Печерската лавра и като че ли по неговите молитви се случи това духовно израстване на групата. Мисля си, че вярата се запалва от друга вяра. Като видиш пламъка в погледа на вярващия човек, от това се запалваш и ти и виждаш, че не е формално; виждаш, че нещата, които са писани в Евангелието, са истина и тогава и ти намираш мястото, където се чувстваш спокоен, и усещаш, че Господ те ръководи.
Д.: А кой ви повлия най-силно в професионално отношение?
Н. Б.: Без съмнение проф. Любен Прашков. Сега си давам сметка какъв потенциал е имал той като преподавател. Защото всъщност той ни насочи да гледаме на място църквите. Водеше ни навсякъде: Бачковската костница, в Рилския манастир, в Мелник, в Търново, всички древни църкви, които обиколихме с него. Той насочваше вниманието ни към цялостното изграждане на иконографията на отделния храм, защото има значение, дали се изписва енорийски храм или манастирски. В манастирските храмове има повече изображения на монаси, които са разположени в долния регистър, в притвора е Страшният съд, там са назидателните сцени. Страстният цикъл, където го има, е в манастирските храмове, защото въздейства по друг начин.
Стоян Белев.: Когато ние следвахме, проф. Любен Прашков беше систематизирал много добре цялостното обучение. Ние му дължим много, той беше един много градивен човек. Създава специалността „Консервация и реставрация“ в Националната художествена академия, във ВТУ ръководи специалност „Иконография“. Обучението при нас беше много сериозно. Учехме всички богословски дисциплини (без пастирско богословие, омилетика и пеене) заедно с изобразително изкуство и педагогика на изобразителното изкуство. Обучението ни през петте години беше пълно, защото имахме и практика. Повече от половината колеги, с които следвахме, са се реализирали в професията.
Д.: На какво ви учеше проф. Любен Прашков?
Н. Б.: Това, което съм запомнила, е, че той ни казваше: „Като влезете в един храм, самият храм ви подсказва къде какво да правите.“ Така се случи и тук. Като проект можеш да го мислиш по един начин, обаче, като влезеш, го виждаш съвсем по друг начин. Самото място си подсказва кое е най-добро.
С. Б.: Човек, когато знае пълната иконография, иконографския канон за разпределение на поясите и празниците, тогава самата архитектура му подсказва кое къде може да го разположи спрямо канона. Това става най-добре на място, иначе на лист хартия може да си нахвърляш нещо, но на място се виждат пропорциите: коя фигура колко да е голяма, коя сцена къде да е разположена, кое да бъде визуалният център, например Христос Вседържител (Пантократор).
Н. Б.: Тук (в параклиса на БогФ) центърът е Христос Вседържител, така таванът се "превръща" в купол.
Д.: Какви са спецификите при изписването на енорийски и манастирски храм?
С. Б.: За манастирските храмове се ползват образците от иконографските програми на атонските манастирски храмове. Там изцяло в целия първи регистър са изображения на монаси – още от основателите на монашеството: св. Антоний, св. Пахомий, св. Сава Освещени в цял ръст, в медальоните също са монаси. В женските манастири от северната страна има повече изображения на жени преподобни. В градските храмове подборът на изображенията от първия регистър и медальоните е съвсем различен – избират се светци, които са широко почитани, като св. Георги, св. Димитър, св. Мина.
Д.: Разкажете как избрахте иконографската програма на параклиса на Богословския факултет на СУ.
За параклиса на Богословския факултет предложихме два варианта. Единият беше горе-долу като предишните стенописи (на Иво Ковачев - Мистрала, художника, изписал академичния параклис през 2006 г.) – с четири Господски празника, но той не е издържан иконографски, защото тези сцени не бива да са в долния регистър. Другият въпрос е: от дванайсет евангелски събития кои да избереш. Така този вариант отпадна. Тогава ние предложихме втори - с медальони и прави фигури. Предложихме тази идея за обсъждане на настоятелството на параклиса на Богословския факултет и оттам - на Св. Синод за одобрение. При този вариант се продължава иконописният регистър на параклиса, заложен от Николай Ростовцев: прави фигури, медальони и изображения в тавана.
Първоначално мислехме да има повече софийски светци от Софийска Мала Света гора, но тъй като в Богословския факултет има студенти от цяла България, решихме да има светци от различните епархии на страната. Този вариант беше одобрен. Подборът на изображенията беше изцяло предложен от ръководството на факултета. Първите медальони - на св. Сесилия и св. Яков Персиец - са включени, защото в олтара се съхраняват мощи на св. Сесилия, а в антиминса - на св. Яков Персиец. Кои светци да включим като прави фигури - до това решение се стигна след дискусия с ръководството на факултета. Решихме от едната страна да присъстват богословите св. Йоан Богослов, св. Максим Изповедник, св. Симеон Нови Богослов и св. Григорий Палама, а от другата да има царе. Св. цар Борис го има в олтара, ние изписахме св. Боян Енравота, който е първият мъченик. Интересно е, че св. благоверен цар Юстиниан не знаем дали го има изписан на друго място в България. Ние го рисуваме за първи път. Според житието му той е славянин, роден в село Ведряни до Сердика.
Друга нова композиция е тази на Господ Иисус Христос и св. Климент Охридски, които държат сградата на Богословския факултет. Съществува такава традиция, например в Константинопол, в Добърско, среща се и в миниатюрите.
С. Б.: Бяхме предвидили в края, където сега са св. Георги и св. Димитър, да изобразим св. арх. Гавриил и св. арх. Михаил, но от ръководството на факултета решиха да са двамата воини.
Н. Б.: Идеята е следната: тъй като евентуално може да се продължи изписването, е добре накрая да се изобразят архангелите, защото те обикновено се рисуват на западна стена или най-близо до вратата. Евангелистите ги направихме от четирите страни на Христос Вседържител, все едно са в пандантиви като имитация на купол. Сцената с трите големи медальона е "деисис". Това е популярното изображение, което предствя молитвеното застъпничество на света Богородица и св. Йоан Кръстител. Изобразява се както на иконостаса от двете страни на Господ Иисус Христос, така и в купола на храма.
С. Б.: При предишното изписване на това място е имало изображение на Бог-Отец. Сега искахме да е нещо, което е изчистено от канонична гледна точка: да няма спорове защо това изображение или другото. Така избрахме деисис като най-древна схема, която присъства и в иконостаса на атонските храмове.
Д.: От Св. Синод имаха ли някакви корекции на вашата иконографска програма?
Н.Б.: Не, всичко сме обсъждали с църковното настоятелство.
С. Б.: Съгласуваните с настоятелството решения бяха представяни на Св. Синод и те одобряваха. Неколкократна корекция претърпя единствено текстът в дарителския надпис.
Д.: Значи текстовете са по-трудни от изображенията?
Н. Б.: Да, това се случва винаги, защото думите ще останат като памет и ще дават информация на следващите поколения.
Д.: Вие започнахте работата по изписването на параклиса в Богословския факултет в края на лятото. През есента започнаха учебните занятия. Докато рисувахте, студентите минаваха постоянно около вас. Коментираха ли нещо, задаваха ли въпроси за работата ви?
Н. Б.: Да, разбира се. Има едно момче от Софийската семинария, което рисува икони, и то се интересуваше. Аз в началото малко се смутих, защото не съм свикнала някой да ме гледа, докато работя, обаче свикнах и Стоян дори ми казва: “Имаш си фен-клуб.” Но това са хора, които не се натрапват, просто се спират и гледат, искат да видят как се получават нещата.
Тук не съм усетила нещо, което да ми пречи или да ми тежи. Като работихме през август, нямаше никой. Когато усетиш, че някой се движи долу, му обръщаш внимание, поглеждаш човека и поздравяваш. После започна учебната година и свикнахме по коридора постоянно да има хора, но тогава вече не сме обръщали внимание, а студентите и те въобще не са ме притеснявали. Беше им интересно и казваха: “Госпожо, много хубаво става.”
Д.: А преподавателите общуваха ли с вас, докато работехте?
Н. Б.: Да, те много се съобразяваха с нас и на нас ни беше много приятно, когато общувахме с тези хора с много широк мироглед. Нещата, които сме коментирали, са ни вълнували, защото и ние сме ги питали за много неща. С доц. Дамянова говорихме за Йерусалим, с доц. Риболов си говорихме много, но не смятаме, че са ни отнемали от времето, защото се обогатяваме от разговорите с тях, които са много образовани и начетени хора. Например, с декана започваме уж някакъв битов разговор, но стигаме до Стария Завет и до това, как се рисува Елисей, плешив ли е бил.
С. Б.: Така се получи, че тук си продължихме обучението...
Н. Б.: На мене много ми се искаше да вляза и да слушам лекции на проф. Павлов, например.
С. Б.: От него научихме много неща. Той най-живо се интересуваше от изграждането на всеки образ, на всеки светец: с каква дреха е, всеки детайл.
Д.: По какъв начин повлияха мненията и препоръките на преподавателите на работата ви?
Н. Б.: С проф. прот. Иван Иванов обсъждахме какъв да е образът на св. Сесилия, защото има древни изображения, но те са мозайки, обаче мозайката има друга стилистика - по-декоративна. Ние проучваме всеки светец, гледаме различни образци, но по-важното е като цяло да се постигне едно общо излъчване, а да не е точно копиране на образеца.
С. Б.: Имаше някои изображения на св. Сесилия, на които е нарисувана с орган, а не с лира. Всички преподаватели ни подпомогнаха в подбора на изображения. Постоянно се съветвахме кой образец да изберем. Особено за българските светци тези, които са от времето на османското господство, защото те имат повече образци във възрожденското изкуство, които се различават един от друг. Понякога един и същи светец е нарисуван в една църква с бяла, в друга с тъмна брада. И трябва много изследване. Четем житието и то ни води какво да бъде изображението, как да изглежда лицето, с каква одежда да е. Всичко сме го дискутирали.
Д.: Как ви избраха за изписването на този параклис и как стана връзката с Богословския факултет? Варненският и Великопреславски митрополит Йоан каза, че на основата на един стенопис ви е харесал. Как стана това?
С. Б.: По Божие благословение, защото ние в София не сме работили. Единственият стенопис, който е наше дело, е в Софийска митрополия, в кабинета на патриарха - старозаветна Троица, която правихме преди години.
Д.: И на базата на това ви избраха?
С. Б.: Да, Варненският митрополит Йоан не ни познаваше. Той е видял изображението, докато са били в кабинета на Негово Светейшество и са обсъждали новите стенописи на Богословския факултет. Той попитал кой го е рисувал и се свърза с нас по телефона да ни попита дали можем да поемем тази работа. Ние се колебаехме, понеже не сме от София, но в крайна сметка приехме.
Д.: Но все пак работата ви е свързана със София. Преди време Белоградчишкият епископ Поликарп каза, че вие сте нарисували новата икона за съборните великопостни богослужения (тук), които се извършват в столицата.
Н. Б.: Да, на Господ Иисус Христос, св. Мария Египетска, св. Андрей Критски, св. Богородица и с изображението на града София и църквата “Св. София” отдолу.
С. Б.: Епископ Поликарп зададе иконографската композиция - ние я реализирахме.
Н. Б.: Преди това сме правили нещо подобно за Курилския манастир „Св. Йоан Рилски“ по образеца на Н. Ростовцев. Там беше символно изображение на манастира с Иисус Христос, св. Йоан Кръстител и св. Йоан Рилски, рисувани на платно. Ние направихме за там една икона, после о. Нектарий поръча една с подобна композиция за Подгумерския манастир - със св. Димитър.
Д.: Иконата на съборните изпълнения на Покайния канон е новаторска, защото няма друг такъв образец, нали?
С. Б.: Да, ние правихме няколко такива икони, едната е на Всички български светии, пак по негова идея. Наистина работим творчески с Негово Преосвещенство.
Д.: Много е хубаво, че можете да реализирате не само стари образци, но и нови неща.
Н. Б.: За нас също е интересно и работим добре, защото д. Поликарп знае какво иска.
С. Б.: С него пък се запознахме през стенописите. Ние изписвахме храма “Възнесение Господне” в квартал Гниляне, град Нови Искър. Той дойде за обновлението на храмовия празник. Там видя работата ни и се запознахме. После се обади и си поръча две икони за мощите на св. Потит Сердикийски и св. Климент папа Римски (иконите заедно с мощите сега са в старинния храм "Св. София", б. р.). С епископ Поликарп работим така: той казва каква да е композицията, как да ги изградим образите, понякога праща и чертеж. Най-много работихме по герба на Софийска митрополия. Ние го рисувахме по идеи на дядото.
Следва.
Разговорът с Нели и Стоян Белеви проведоха Елена Дюлгерова и Полина Спирова на 8 декември 2023 г. в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. На 19 декември стенописите бяха напълно завършени. Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод, дойде в параклиса, за да приеме работата на иконографите. Така официално беше приключена поръчката от Св. Синод на БПЦ. Повече за това – тук.
