В деня на св. Йоан Рилски (19 октомври) се намирам в с. Самораново, където снимам репортаж за празника. Домакинът – Михаил, ни е поканил на кафе, няма го обикновеното напрежение при снимане на репортажи, има спокоен разговор със скулптора, който показва макет за нова творба. Тя ще бъде поставена пред бъдещото неделно училище. Телефонът ми звъни и виждам непознат номер. Този път звънът не ме напряга и аз отговарям. Тих, спокоен момичешки глас ми казва: „Аз съм сестра Нектария от Девическия манастир в гр. Калофер и искам да даря на децата, изучаващи религия от 150-о училище в София, някои книжки на игумения Валентина. Ще се радвам да приемете“.
Намирам се на място, където е построен храм и камбанария почти изцяло от дарения и точно там този глас ми казва, че иска да дари и за „моите“ деца. Беше едно от тези преживявания, в които чувстваш как наистина добрите Христови последователи имат грижа за ближния дори без да го познават. Без да знаят аз дали съм добър учител, без да знаят, че децата всеки ден менят мнението си за религията и че най-вероятно вина за това имам аз.
Тези истински християни просто действат с подкрепата на св. Йоан Рилски, на св. Богородица и на множество достойни наши предци, които искат да ни помогнат от небесата. Е, това дарение стигна до моите ученици. Не само това – децата обикнаха книжките и за награда в края на всеки час четяхме по един разказ. Така се роди и спонтанната идея за Рождество Христово децата да прочетат и разкажат четири от разказите, написани от игумения Валентина, на голямото тържество в училището.
Наскоро в разговор с проф. Тобиас Никлас от Регенсбург, Германия, той сподели колко са важни образите отвъд буквалния текст на Библията. Историите, които сме чували в детството си, образите на библейските герои, които живеят в съзнанието ни и са близки до сърцата ни, защото са проникнали там ненатрапчиво, естествено, бихме казали съобразно възрастовата психология и педагогика.
Така ученикът от 1 „б“ Ясон стана приятел с малкия Христос и радостно танцуваше, докато произнасяше репликата си: „Как разбрали хората, че се е родил? Пещерата била далеч в полето?“. Пашин от 2 „в“ се тревожеше дали на малкия Христос не Му е било студено в пещерата, а момичетата от четвърти клас в един глас възкликнаха: „На Бъдни вечер питката е най-хубава!“.
Какъв подарък ще поднесем ние на малкия Христос? Какво обещание ще Му дадем? Ще можем ли да създаваме за децата си образи отвъд канона на Библията, но водещи към нея?
