Мобилно меню

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (14 Votes)

IMG 8405Във връзка с честването на стогодишнината от създаването на Богословския факултет на 20 ноември негови студенти от специалностите Теология и Религията в Европа осъществиха представяне на историята на духовното училище от създаването му през 1923 г. до 1991 г.

Представането беше направено в Аудитория 8 на Богословския факултет и на нея присъстваха деканът доц. Ивайло Найденов, преподаватели, докторанти и студенти. Събитието беше организирано от Клуба на богослова.

То започна с приветствие към гостите от Васил Дечков от 4. курс Теология. Представянето на важните моменти от историята на факултета беше разделено на два  периода: от идеята за създаването на факултета до 1950 г., когато е отделен от университета, и от 1951 до 1991 г., когато продължава съществуването си като духовна академия. По представянето работиха Анна-Микаела Георгиева, Йоанна Михайлова, Елизавета Райчева, Васил Дечков, Божидар Паунов и Елена Дюлгерова.

Анна-Микаела започна изложението с факта, че още през 1870 г. е имало идея за установяване на български университет в Цариград, в който да се основе и Богословски факултет. Последвалото Априлско въстание и Руско-турската освободителна война не позволили това да се случи. През 1874 г. се основава средно богословско училище в Петропавловския манастир. Историята продължава със Самоковското училище и Софийската духовна семинария.

През 1908 г. митрополитите Константин Врачански, Симеон Варненски и Преславски, Василий Доростолски и Червенски и Кирил Видински решават да създадат Богословски факултет с подкрепата на княз Фердинанд.

През 1909 г. Св. Синод изпраща ново писмо до Министерството на просвещението, в което изтъква нуждата от създаването на Богословски факултет.

Средствата за издигане на сградата на факултета са били на стойност 500 000 лв. Били са използвани средствата от фонда за паметник на Българската екзархия в размер на 200 000 лв., а Св. Синод допълва необходимата сума. Така страдата на Богословския факултет е построена и като паметник на Екзархията.

Елизавета разказа за годините преди официалното откриване на факултета. Св. Синод планира откриването на проектираното училище, като назначава комисия в състав: митрополитите Неофит Видински и Макарий Неврокопски, свещеник (после протопрезвитер) д-р Стефан Цанков и университетския преподавател проф. Васил Златарски. Комисията изготвя учебния план на Богословския факултет, но Балканската война забавя работата и становището е прието през 1914 г.

IMG 8420

На 22 юли 1921 г. Министерството на просвещението в лицето на министър Стоян Омарчевски в стремежа си да ускори откриването на двата нови факултета, предвидени в изменението на Закона на просвещението (Богословски и Ветеринарно-медицински), с писмо до университетската управа настоява за започване на процедурата. Това обаче е възможно след конституирането на факултетен съвет, за което е необходимо назначаването поне на трима професори.

Архим. д-р Евтимий (Сапунджиев), о. Стефан Цанков и прот. Александър Рождественски печелят конкурсите за катедрите съоттветно по Систематическо богословие, Църковно право и Нов Завет. Избирането и назначаването на първите трима професори дава възможност на 10 март 1923 г. под ръководството на ректора на университета проф. Захари Караогланов да се сформира и първият факултетен съвет.

Васил продължи изложението, като представи начина на приемане на студенти през 20-те години на 20 в. Приемани са били зрелостници от духовни семинарии, педагогически училища и класически гимназии. От 1925 г. пък приемат и завършилите военни и кадетски училища. За всички, които не са изучавали православно богословие, е имало специализиран изпит. От 1931 г. вече се приемат неограничен брой студенти от всякакви училища. През 1925 г. се записват и първите три жени.

През 30-те години има натиск за спиране на субсидията и закриване на факултета под фалшивия претекст, че неговата издръжка струва скъпо, но добре аргументираната защита от страна на преподавателите и Св. Синод спомага за неговото запазване.

През 1943 г. заради Втората световна война се преустановяват занятията, а изпитите се провеждат в Бачковския манастир.

IMG 8435След установяване на тоталитарната власт у нас през 1944 г. отношението към въпросите на вярата става недоброжелателно. Архим. д-р Ириней (Попконстантинов), възпитаник на Богословския факултет и протосингел на Софийска митрополия, е убит през 1944 г. Еп. Николай Макариополски изчезва за седем месеца през същата година, след като бил повикан в милицията и бил осъден от т. нар. Народен съд. След няколко години, през 1951 г., факултетът е отделен от университета и продължава дейността си като Духовна академия „Св. Климент Охридски“ към Св. Синод. По това време последен декан на факултета и пръв ректор на академията е проф. д-р Илия Цоневски.

За периода на Духовната академия разказаха Божидар и Елена.

В академията преподавателите остават същите, но катедрите от десет се трансформират до седем. Пръв доктор на Духовната академия е Пловдивски митрополит Кирил, който през 1953 г. е избран за Български патриарх. През следващата година се открива задочна форма на обучение. Еп. Николай Макариополски през 1954 г. поема ректорството на академията за близо двадесет години.

От създаването на факултета през 1923 г. до 1973 г. са се дипломирали 1041 студенти, от които мъжете са 975, а жените – 66.

В периода 1971-1991 г. Академията остава под административното ръководство на Св. Синод. През този период Българският патриарх Максим става почетен доктор на Духовната академия. Под неговото перо излизат три тома църковнопроповеднически слова, озаглавени На Господнята нива.

Еп. Николай Макариополски, който е ректор от 1954 до 1973 г., пише трудове по литургика, както и в съавторство с архим. Серафим (Алексиев) издават трилогията Нашата вяра, надежда и любов.

Ректор на Духовната академия от 1974 до 1979 г. е Драговитийски епископ Йоан. От 1988 г. той е игумен на Рилския манастир, където почива през 2005 г.

Проф. протопрезв. д-р Николай Шиваров е ректор на Духовната академията от 1981 до 1989 г., като същевременно завежда и катедрата по Свещено Писание на Стария Завет.

Това е време, в което Държавна сигурност следи отблизо академичните среди. По този повод, години по-късно, през 2011 г., Богословският факултет излиза с публична позиция по отношение на репресивния апарат на социалистическата власт, в което се казва: „Богословският факултет изразява и отстоява принципната морална позиция, че академичната общност на Софийския университет трябва категорично да се въздържа да издига и да подкрепя при заемането на изборни, ръководни и представителни функции в университета кандидати, за които има данни за зависимости, под една или друга форма, от структурите на Държавна сигурност“.

В този период продължава да се развива икуменическата дейност на БПЦ с основното участие на преподавателите от Духовната академия. Държавата стриктно контролира участието на православни представители от България в дейността на Световния съвет на църквите и Конференцията на европейските църкви.

През разглеждания период сред темите, които разработват богословите от Духовната академия, са свързани с годишнините от покръстването на българския народ, основаването на БПЦ, учредяването на Българската екзархия и ролята на Църквата в Руско-турската освободителна война.

Студентите представиха преподавателите, работили през този период, които са оставили ярка следа в развитието на учебното заведение със своите научни трудове, преподавателска работа и влияние върху умовете и сърцата на студентите.

В края на презентацията деканът доц. Найденов поздрави студентите за положения труд и допълни, че през последните повече от двадесет години е извървян голям път по отношение на укрепване на академичната общност, която в момента наброява тридесет и двама преподаватели. Проф. д-р Павел Павлов характеризира отминалия период от историята с думите: „Време на добри плодове, на изпитания, на трудности, но и на отстояване на православното богословие в неговата най-висока за България академична степен“. На студентите той пожела да продължат своите интереси в областта на богословието и историята.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d8dwd 

Разпространяване на статията: