Мобилно меню

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (12 Votes)

арх ВасилийАрхимандрит Василий (Савов) вече четири години участва в поклонническия път „Рилския чудотворец“, по време на който поклонници от 1 до 6 август изминават пеша пътя от София до Рилския манастир. О. Василий минава около сто и двадесет километра в продължение на пет дни през три планини с групата, включваща стотици участници от различни градове и държави. Той е неотлъчно сред поклонниците във всеки момент с готовност да се погрижи за тях и физически, и духовно, за да преминат заедно съпътстващите ги препятсвия и да прекрачат с чисто сърце прага на Рилския манастир, където всеки се надява св. Йоан Рилски да чуе молитвата му и да я принесе пред Бога.

В интервю за Двери архим. Василий разказва за поклонническия път и пастирските грижи за хората, решили да извървят разстоятнието до Рилския манастир в молитва и размисли за Бога.

- Кое Ви мотивира да участвате в поклонническия път „Рилския чудотворец“?

- Достигането до дома на св. Иван Рилски по необичаен за съвремието ни начин, а именно пеша през планините от София до Рилския манастир, е на първо място личен акт на подвиг. Другото, което ме мотивира, е желанието ми да съм до хората и да разговарям с тях. Участниците в прехода обикновено не са хора, гонещи светската суета, а такива, които с любов към Бога търсят мистицизма на Православието и закрилата на българския покровител св. Иван Рилски.

fc345ddf60c080c33e6caf2edf9fffff- Какво Ви носи общуването с хората по време на поклонението?

- Сентенцията „човек е човек, когато е на път“, е абсолютно вярна, а аз бих добавил: особено когато върви пеша. В изпитанията по време на пътя човек може да прояви своята доброта, човечност и любов към ближния. Когато носиш раницата си и ти е тежко, но видиш, че някой друг носи своята раница и му е още по-тежко, да му помогнеш, а не да го изоставиш – това е смисълът.

Ето една интересна случка от миналата година. Винаги имаме човек, който върви последен, след всички поклонници, и той ни е показател кога да тръгнем след почивка и кога има проблем. Горе, на билото на Рила, имаше дъжд и мъгла и едно детенце на туристи, не от нашата група, се беше заблудило и се беше прилепило към един от поклонниците. Така, в продължение на три-четири часа този човек носи на ръце детето по пътеката, по която се спускаме в Рилския манастир и която е най-тежкият и опасен участък от целия преход. После издирихме родителите. Детето изпита голям страх, но този човек го пое като свое, беше го увил в одеало и се погрижи за него.

- Началото на похода съвпада с поста. Случайно ли е това?

- Това е една от идеите на похода: ние самите да се подвизаваме по време на поста. Макар че е горещо, ние самите да дадем една малка жертва в ходене, песнопеене, обща молитва и да подражаваме поне малко на пустинния живот на св. Иван Рилски.

DSC 5510x1024- По време на прехода се чете акатистът на св. Йоан Рилски, където има възможност се служи св. Литургия. Усеща ли се присъствието на Рилския светец сред групата?

- Св. Иван Рилски никога не ни е изоставял – не само в дните на похода, а и изобщо в живота ни. Той очаква като един любящ баща ние да се обърнем към него с вяра, чистота и любов. Тогава той откликва на нашето моление и се застъпва пред Бога за нас. Най-вълнуващото преживяване е именно влизането на поклонническата група в манастира след пет дни вървене в планините, когато пеем тропара на св. Иван и клепалото бие отпред. Съкровеният момент на коленопреклонната молитва, която четем, когато всички са притихнали, а след това като запеем тропара деца и възрастни, това са неповторими преживявания. Това лично мене ме вдъхновява като духовник да извършвам своите обязаности и още по-усърдно да се моля за народа.

- Има ли място за този вид поклонничество в съвременния технологичен свят?

- Това е личен акт. Показателно е, че всяка година се включват нови хора, които идват и на следващата година, като водят и свои приятели.

Снимки: Архивни от сайтовете на Софийска митрополия и на Поклоннически път „Рилския Чудотворец“


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8x8y8 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски