Докато пътувахме към мястото на лятната ни почивка, се наложи да спрем по спешност. Отбихме от пътя на първото възможно място. Бяхме в някакво село и покрай нас профучаваха с явно превишена скорост коли и камиони. Огледахме се дали все пак можем да седнем някъде и видяхме наблизо църква, а зад нея се виждаше и двор.
Отидохме там и открихме детска площадка с пейки, люлки и прекрасна старинна църква – сравнително голяма, с ремонтиран покрив, навес с маси отпред, чешма. Църквата беше заключена. Когато приближихме, видяхме, че е посветена на св. пророк Илия и веднага решихме, че на приближаващия празник Илинден ще дойдем тук на литургия. Тъкмо ще имаме възможност да разгледаме и църквата отвътре.
Така и стана. На сутринта на празника пристигнахме в църквата, като малко се притеснявахме, че закъсняваме. В енорийската ни църква по същото време вече приближаваше краят на службата. Още докато паркирахме колата, започнахме да се чудим, че няма върволица от хора в храма, а все пак е храмов празник. Помислихме си, че храмът е затворен. Но пък се усъмнихме, защото имаше пушек в двора, значи: все пак имаше някой.
Когато влязохме в двора, видяхме група местни жени и мъже да приготвят курбан – режеха огромни количества картофи и месо. Бяха се разположили отпред, пред църквата, около огън и няколко казана и разговаряха оживено. Поздравиха ни празнично. Като че ли бяхме сбъркали, че няма служба. Защото хора имаше, макар и пред храма. Влязохме в църквата, но тя се оказа празна! Нямаше никакви хора освен една баба, която продаваше свещи, записваше имена за водосвет и ни почерпи по случай именния ден на сина й. В храма обаче не беше тихо. Заслушах се, звучеше светата литургия. Службата „течеше“ на запис от един касетофон, сложен върху стол, опрян до стената, в близост до иконостаса. Звучеше евхаристийният канон.
Бабата, която продаваше свещи, ни обясни, че свещеникът ще дойде около обяд да отслужи водосвет и да освети курбана, а сега служи в неговото село. Разказа ни, че той е назначен за свещеник на няколко села и ги обикаля, когато и както може. Не разбрахме дали в другото село също имаше храмов празник и се беше наложило свещеникът да бъде там, вместо в този храм, където хората очакваха да празнуват. Нямаше как да знаем дали на храмовия празник все пак не е могъл да дойде някой друг свещеник от съседните два големи града. Но разбрахме, че докато свещеникът дойде при хората, светата литургия „идваше“ на запис от касетофона, опрян до стената.
Бел. ред.: Името на селото не е посочено, но и не е толкова важно, защото това може да е всяко от стотиците, да не кажем хилядите села в България без свещеник.
