На 24 февруари (четвъртък) от 19:00 ч. на сцена „Дерида“ на ул. „Цар Самуил“ № 32 в София предстои третото представление на „НеЖеланите“ на режисьора Любомир Сапунджиев. Със средствата на документалния театър спектакълът засяга важната, деликатна и общественозначима тема за абортите и отношението на възрастните към децата. Целта на представлението е не да осъжда, а да предостави на зрителите материал за размисъл. В интервю за Двери режисьорът на „НеЖеланите“ разказва за създаването и посланията на постановката.
- Каква е основната идея, заложена в „НеЖеланите“?
Л. С.: Идеята на спектакъла е да съпостави диаметрално различни истории, всяка от които свързана със зачатието на едно дете. Всяка история е отделен разказ, който предава по автентичен начин личните „изповеди“ на хората, които са ги преживели. Отделните истории са наситени с много емоция и смятам, че могат да помогнат на всекиго от нас да разбере по-добре човешката страна на една болезнена тема.
- Тебе лично като режисьор какво те провокира да се заемеш с тази тема?
Л. С.: Провокацията за този спектакъл за мене дойде от близки хора, чиито истории вече познавах и смятах, че разказани заедно могат да предадат на публиката важни послания по теми, по които или избягваме да говорим, или говорим твърде малко.
- Как се развива сюжетната линия?
Л. С.: Това, което обединява тематично всички истории, е зачатието на децата и обстоятелствата, които могат да определят диаметрално противоположното ни отношение към едно такова важно събитие в човешкия живот. Предпочитам да не разказвам с подробности, защото най-добре е всеки, който се вълнува от темата, да дойде и да види, и преживее представлението.
- Коя е целевата група, към която са насочени посланията на „НеЖеланите“?
Л. С.: Постановката основно е насочена към тийнейджъри и младежи, тъй като се надяваме историите, които разказваме, да предпазят младите хора от грешки, които биха могли да допуснат от неопитност и наивност, а последствията им да оставят белези за цял живот. Разбира се, това не означава, че спектакълът не е вълуващ и за по-възрастната аудитория, защото тя пък би могла да преосмисли собственото си минало през разказа за събития, близки до личните преживявания.
