В интервю за радио „Свобода“ отстраненият чрез „отправяне на покой“ Гродненски архиепископ Артемий (Беларуска православна църква) разказва как е свален от поста си по заповед на държавната власт. С решение на Св. Синод на Московска патриаршия той е изпратен в Минск без да е посочен храм, в който да служи, как ще се издържа и конкретно местожителство.
- След августовските вълнения положението се промени и сега тече всеобща чистка. Границата е затворена, хора са уволнявани, затваряни. Докато при тях има затишие, е време и Църквата да бъде поставена на място. Защото не всички църковници подкрепят съществуващия режим. Сега представители на властта обикалят по епархиите, говорят там. Дори чух, че казват да не се отправят молитви за тези, които са в затворите. Тези молитви са забранени, за да няма никъде ни най-малко другомислие. Е, счетоха за нужно и с мене да се разправят. По инициатива на тази власт представители на нашата (църковна, бел. ред.) система говориха с патриарха в Москва и го помолиха да окаже съдействие заради умиротворяването на обстановката в Беларус. Видимо той им е дал своето благословение и съгласие. Синодът веднага обяви своето решение.
- Какви претенции имаха към вас?
- Че съм разделил обществото на два лагера по политически причини. Разделил съм свещениците и миряните. А това е недопустимо. Аз възразих, че никога не съм говорил по политически поводи. Дал съм нравствена оценка на това безумие, когато издевателстваха над хората. Това, в което ме обвиниха, беше смешно. Мога да ви дам пример. Показват ми снимка на кошничка с пасхални яйца. На тях е нарисувана „Погоня“, нашият стар герб, който е съзвучен и с иконографията (конник с изваден меч или само ръка с изваден меч, старият герб на Великото Литовско княжество през Средновековието, бел. ред.).
Нашите знаменити князе Борис и Глеб също се изобразяват единият с копие, а другият с меч, а тази традиция води началото си от древната гръцка църква, от великомъченика Георги Победоносец и Димитър Солунски с меч. Ето, такъв е бил гербът по нашите земи, а в началото на Перестройката той беше наш национален символ, след това се върнахме към съветската символика. Първо, рисуването на този герб не е престъпление. Второ, смешно е да се мисли – имаме сто енории и ако някъде едно дете е нарисувало на яйцето „Погоня“, аз трябва да знам това и да предприема наказателни мерки ли? Пасхалното яйце е пасхално яйце. То е празник на радостта. Хората рисуват това, което им е скъпо и свещено, което съответства на пасхалното възприятие на живота.
Второто обвинение: защо у нас са пели песента „Магутны Божа“? (На 14 август свещениците от Гродненска епархия изпълниха на стълбите пред главния катедрален храм „Покров Богородичен“ молитвения химн на беларуската емиграция „Могутны Божа“, т.е. „Могъщи Боже“ в подкрепа на беларуския народ, бел. ред.). Това е древен беларуски химн „Магутны Божа, уладар сусвету“. Когато митрополитът беше в Гродно, той официално забрани ли да се пее този химн? (На 14 октомври патриаршеският екзарх на Беларус Вениамин заяви, че химнът е светски и разделя хората, бел. ред.). Ние го пеем в продължение на години. Имаме музикален фестивал „Коложский Благовест“ с международна музикална програма, която винаги започва с това песнопение, а сега изведнъж стана забранен и едва ли не антицърковен. На богослужение разбирам, но на концертни програми – това е наш личен избор. И ето, че в една от енориите детският колектив изпълни тази песен, което счетоха за държавно престъпление.
Сами разбирате, че ако на балкона прострем едновременно бели и червени чорапи, има опасност да ни пратят в затвора (бялото и червеното са цветовете на беларуското знаме за кратко време след разпадането на СССР; официалният флаг, въведен от Лукашенко през 1995 г. е старият съветски с червен и зелен цвят, бел. ред.).
- А как ще отговорите на обвиненията в разкол? И наистина, каква част от духовенството подкрепя вашата позиция?
- Не говоря за никакъв разкол. Отнасям се към това много внимателно и използвам медицинския принцип „Не вреди“. Не правим политически оценки. Опитваме се да променим ситуацията отвътре, като използваме християнството и Евангелието. И дума не е ставало за някаква автокефална църква като в Украйна. Това е нереалистично, защото всички култови сгради принадлежат на Беларуската екзархия и нито една енория не може да има храм в друга юрисдикция. Този въпрос не е назрял дори за дискусия. Това е измислица и лъжеобвинение. Никакво разделение няма в паството ни, напротив - призоваваме към солидарност, единство.
- Чух обвинение, че Гродненска епархия се е превърнала в пристан на автокефалистите. Теоретично Вие как се отнасяте към възможността за създаване на беларуска автокефална църква?
- Няма да кажа, че сме станали център на инакомислие, дори не сме говорили подобно нещо. Главното е, че трябва да променим това, което е, а не да измисляме нещо, което още го няма. Бъдещето ще покаже. Разбира се, всеки народ има право на самостоятелна църква, иначе това ще се използва от политическите сили на една или друга страна. Но сега на нивото на епархията такъв въпрос не е повдиган. Сега трябва да действаме според нивото, на което се намираме, а ние сме се превърнали в църква от периода на застоя, гоненията и арестите. Вече надминахме и Хрушчовските времена, когато пълномощникът (на властта по въпросите на религията, б. р.) налагаше волята си: как да живеят евориите и какво да говорят. Засега въпросите за поместната църковна принадлежност и автокефалията не са обсъждани. Ще е несправедливо да се говори сега за симпатии и антипатии. Нека отговорят за нарушените права на хората. Идва нова вълна – каквото и да дойде отгоре, все е свято.
- С какво още станахте неудобен?
- Посещението на затворите също ми се вмени за вина. Защо сте посещавали затворниците и сте им носили лекарства и вода? А това, че Христос е казал: „Болен бях и Ме посетихте, в тъмница бях и дойдохте при Мене“ – нима това не е ръководство за действие? За нас трябва да е важна заповедта на ръководството – никакви посещения в затворите! И още куп дребни неща. Един батюшка благославял паството и след думите „Христос воскресе“, добавил и „Да живее Беларус!“. А вие какво, искате да не живее ли?! Правилно е казал "Да живее Беларус". И аз съм съгласен с тези думи. Във всички епархии има моменти, когато хората под една или друга форма изразяват своята солидарност със събитията, които се случват сега. Затова подобно обвинение е просто некомпетентно.
- Вие сте на 69 години, а възрастта, при която можете да бъдете пенсиониран без ваше съгласие, е при навършване на 75 години. Подавали ли сте молба за пенсиониране по здравословни причини?
- Не. И не смятам, че заради здравето си не мога да служа. Разбира се, имам проблеми, свързани с възрастта, но се грижа за здравето си, няма нищо обезпокоително. Няма лекарски предписания, според които да не мога да съм на поста си. На Синода направо им казах: „Постъпвате нечестно, лишихте ме от катедрата ми. А аз не се срамувам да се оттегля на покой“.
- Вие се обявихте срещу насилието и беззаконието, а след това веднага дойде нов митрополит, който забрани на клира да участва в протестни митинги. Каква е позицията ви за участието на духовенството в политически протести?
- Закономерно е да си загрижен за своя народ. Ние не даваме оценка на властта или на политическа структура, а говорим, че виждаме нарушаване на всички правила за човешкия живот. Смятаме това за недопустимо и излизаме с призив да се спре жестокостта по отношение на нашия народ и да се освободят невинните затворници. От страна на Църквата нямаше никаква реакция и сега дори никой не помни, все едно никой, никога и нищо не е писал.
- Защо в такъв случай не Ви отстраниха веднага след тези заявления, още през август миналата година?
- Тогава периодът беше бурен, не биваше да се налива масло в огъня. Това можеше да доведе дотам, че ние открито да излезем и да участваме (в протестите). А сега народът е изплашен. Смятам, че от политическа гледна точка те постъпиха неправилно и резултатите не са в тяхна полза.
- С какво ще се занимавате по-нататък?
- Първо, според съществуващото законодателство на архиерейския събор епархията трябва да ми окаже материална помощ, да ми намери препитание. По някакви причини ми е заповядано да напусна мястото, където живея, и да отида в Минск, за да бъда там в пълна самота. Искат да ме притиснат в ъгъла. Ще се живее. Имам държавна пенсия... Ще видим, нещо ще измислим, ще започна работа като пазач в някоя енория.
- Знаете ли, че съоснователят на фонда BYSOL Андрей Стрижак Ви нарече „отлична кандидатура за поста глава на Православната църква в нова Беларус“, а дякон Андрей Кураев написа за вас, че сте „съвестта на беларуската църква“?
- Какво говорите, няма да мога да спя...
- А какво мислите за кандидатурата на Вашия приемник Антоний (41-годишният Антоний (Денис Доронин), родом от Русия; бел. ред.)?
- Не искам да се занимавам с интриги и сплетни. Преди време владика Антоний Мельников, който умря в Петербург, ми казваше, че когато бил ректор на Минската духовна семинария, някои студенти били изпращани по комсомолска линия да учат и след това влияели на църковния живот. И сега се създава усещането, че един човек от младите епископи със своето поведение показва, че се чувства като обер-прокурор. Както се казва, човек от „от този свят“.
