Трима приятели, отдадени на фотографията, в средата на март подредиха свои снимки в голямата зала на Енорийския център при столичния храм „Покров Богородичен“. Запознали се преди години на курса по дърворезба, който се провежда в Центъра. Оттогава споделят страстта си в още едно изкуство – фотографията.
Изложбата включва над петдесет фотографии в три направления: диви животни, класически техники във фотографията и „невидимото“ в ежедневието ни. Всяка от темите е своебразен израз на светогледа на своя автор, именно затова и изложбата се казва „Светоглед“.
Повече от месец след нейното откриване, изложбата се радва на голям интерес, затова потърсихме един от участниците в нея – Боян Александров, с когото разговаряме за това как е възможно да бъде хванат в кадър летящ лешояд и дали в света на модерните технологии има място за снимки на хартия.
Кои са фотографите, чиито снимки са изложени? Как се събрахте?
Той, тя и аз сме Владимир Грозданов, Деница Попова и Боян Александров. Трима фотогрофи с разнообразни житейски професии, страстно отдадени към обектива. Събра ни курсът по дърворезба при Храм „Покров Богородичен“, където се срещнахме преди 4-5 години.
Какви са снимките, които можем да видим в изложбата?
Лични и различни. Извърнедно различни сме в творчески аспект, а всичко, което правим е твърде лично и всеотдайно. Така зрителят вижда, че тази изложба е жива, защото ние се взаимодопълваме. Владимир Грозданов се занимава с дигитална фотография на диви животни, изискваща прецизна техника и физическа подготовка за недостъпни природни местности. Деница Попова борави също със специално оборудване, но то засяга по-точно някои от класическите стари фототехники. Тя ръчно заснема и проявява своите аналогови творби, които са: пинхол, цианотипия, литпринт и др. Аз подправям фотосите си с творчески заглавия, които хващат зрителя за ръка и започват да му разказват причудливи истории, за обикновени и необикновени неща и моменти от заобикалящото ни ежедневие.
Защо избрахте именно залата на Енорийския център за място, където да покажете снимките си?
В Енорийския център можем да бъдем максимално себе си, същевременно – уютно и достъпни за разнообразна неформална публика. Поощриха ни колеги-преподаватели от Енорийския център, получихме и подкрепа от ръководството на центъра. Имахме концепция, снимковите архиви бяха на лице, последва точна дата, класическо заглавие, плакат и рамкиране. Подредбата на работите е дело на опитния изкуствовед от СГХГ Пламен Петров, който ни помогна в професионалото подреждане на снимките ни. С него и любезното съдействие на Деница Чанкова окачихме изложбата. Радостно за нас е, че на откриването ни уважиха много хора от енорията и не само, защото нашият храм има активен църковно-обществен живот.
Разкажете някои интересни моменти около правенето на снимките?
Смятате ли, че снимките на хартия имат място в днешното време на напреднали технологии, когато например вече спокойно изпращаме снимки чрез телефоните си?
Разбира се че има място и то е голямо. Технологиите може да се развиват безкрайно много, но очевидно е по-важно да се развие умение за рефлексия в определени пространствено-времеви отрязъци, както и специфично виждане. Звучи сложно. Истината е, че не може да се наречеш фотограф, само защото имаш диплома или техника и правиш снимки. Когато легнеш в шубрака или влезеш във фотолабораторията, или спреш времето, ти се изолираш от забързаната действителност. Тогава приоритетите изчезват и идва едно време на ценности. А всеки миг е безценен тогава когато го осъзнаваме в пълнота.
Впечатляващите снимки могат да бъдат разгледани до 6 май в работното време на Енорийския център: всеки делничен ден без понеделник от 15:30 до 18:00 ч. и събота от 10:00 до 16:00 ч., входът е свободен. Заповядайте!
На снимката в дясно: „Миг 29“, фотограф: В. Грозданов.
