Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

12823432 10209204513409243 7993912843602329127 o

Трима приятели, отдадени на фотографията, в средата на март подредиха свои снимки в голямата зала на Енорийския център при столичния храм „Покров Богородичен“. Запознали се преди години на курса по дърворезба, който се провежда в Центъра. Оттогава споделят страстта си в още едно изкуство – фотографията.

Изложбата включва над петдесет фотографии в три направления: диви животни, класически техники във фотографията и „невидимото“ в ежедневието ни. Всяка от темите е своебразен израз на светогледа на своя автор, именно затова и изложбата се казва „Светоглед“.

Повече от месец след нейното откриване, изложбата се радва на голям интерес, затова потърсихме един от участниците в нея – Боян Александров, с когото разговаряме за това как е възможно да бъде хванат в кадър летящ лешояд и дали в света на модерните технологии има място за снимки на хартия.

Кои са фотографите, чиито снимки са изложени? Как се събрахте?

Той, тя и аз сме Владимир Грозданов, Деница Попова и Боян Александров. Трима фотогрофи с разнообразни житейски професии, страстно отдадени към обектива. Събра ни курсът по дърворезба при Храм „Покров Богородичен“, където се срещнахме преди 4-5 години.

Какви са снимките, които можем да видим в изложбата?

Лични и различни. Извърнедно различни сме в творчески аспект, а всичко, което правим е твърде лично и всеотдайно. Така зрителят вижда, че тази изложба е жива, защото ние се взаимодопълваме. Владимир Грозданов се занимава с дигитална фотография на диви животни, изискваща прецизна техника и физическа подготовка за недостъпни природни местности. Деница Попова борави също със специално оборудване, но то засяга по-точно някои от класическите стари фототехники. Тя ръчно заснема и проявява своите аналогови творби, които са: пинхол, цианотипия, литпринт и др. Аз подправям фотосите си с творчески заглавия, които хващат зрителя за ръка и започват да му разказват причудливи истории, за обикновени и необикновени неща и моменти от заобикалящото ни ежедневие.

Защо избрахте именно залата на Енорийския център за място, където да покажете снимките си?

В Енорийския център можем да бъдем максимално себе си, същевременно – уютно и достъпни за разнообразна неформална публика. Поощриха ни колеги-преподаватели от Енорийския център, получихме и подкрепа от ръководството на центъра. Имахме концепция, снимковите архиви бяха на лице, последва точна дата, класическо заглавие, плакат и рамкиране. Подредбата на работите е дело на опитния изкуствовед от СГХГ Пламен Петров, който ни помогна в професионалото подреждане на снимките ни. С него и любезното съдействие на Деница Чанкова окачихме изложбата. Радостно за нас е, че на откриването ни уважиха много хора от енорията и не само, защото нашият храм има активен църковно-обществен живот.

Разкажете някои интересни моменти около правенето на снимките?12313920 199109230428404 4568942325480422464 n

Много причудливи истории може да чуете от всеки от нас. Като се започне от часове непотрепващо очакване на конкретна птица или друго диво животно, които те усещат от километри на някой планински връх или под хоризонта. Премине се през впечатляващото разнообразие от творчески вариации на заснемане и отпечатване, и то независимо от сезона и мястото. Или пък се запечата нещо, което е било пред очите на всички, а те не знаят, че е било там.

Смятате ли, че снимките на хартия имат място в днешното време на напреднали технологии, когато например вече спокойно изпращаме снимки чрез телефоните си?

Разбира се че има място и то е голямо. Технологиите може да се развиват безкрайно много, но очевидно е по-важно да се развие умение за рефлексия в определени пространствено-времеви отрязъци, както и специфично виждане. Звучи сложно. Истината е, че не може да се наречеш фотограф, само защото имаш диплома или техника и правиш снимки. Когато легнеш в шубрака или влезеш във фотолабораторията, или спреш времето, ти се изолираш от забързаната действителност. Тогава приоритетите изчезват и идва едно време на ценности. А всеки миг е безценен тогава когато го осъзнаваме в пълнота.

Впечатляващите снимки могат да бъдат разгледани до 6 май в работното време на Енорийския център: всеки делничен ден без понеделник от 15:30 до 18:00 ч. и събота от 10:00 до 16:00 ч., входът е свободен. Заповядайте!

На снимката в дясно: „Миг 29“, фотограф: В. Грозданов.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wadq8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски