Свещеник Владимир Дойчев от столичния храм "Св. Наум" е известен със своите вдъхновяващи проповеди, в които всеки се припознава. Тези дни от печат излезе първата книга на отец Владимир, озаглавена "Среща с Живота", която събира част от проповедите, които той е написал. Разговаряме със свещ. Владимир Дойчев за новата му книга, за това има ли място за проповед в живота на съвременния човек и за това как се пишат проповеди, които докосват сърцата на хората.
Отче, колко проповеди съдържа книгата Ви и на каква тематика са?
- Проповедите са 51 и са посветени на различни празници или неделни евангелски четива. Освен тях има още един текст, който е сложен накрая и не е точно проповед, а по-скоро есе за проповедта. Общо текстовете са 52.
Към каква аудитория са предназначени?
- Трудно ми е да определя. Със сигурност не само към напълно въцърковени хора. Не са обичайните проповеди, с които сме свикнали. По-скоро е опит за приятелски разговор за това, което вълнува съвременния човек – за самотата му, страховете му, провалите и надеждите му. И най-важно – за Онзи, Който може да даде смисъл на всичко, което правим или ще правим. Това е книга за търсещи хора. За тези, които могат да седнат на една маса с теб, без да са сигурни във всички отговори на света. Кръстих книгата „Среща с Живота“, понеже съм свещеник, а значи би трябвало да правя всичко възможно хората да се срещнат с Този, Който е Път Истина и Живот. А също и защото на мен за нищо друго не ми се говори, освен за тази среща.
Отче, как в наши дни се пише проповед, която докосва сърцата на хората. Съвремието ни като че ли предлага всичко необходимо за човека - напреднали технологии и все повече възможности за задоволяване на всякакви материални стремежи?
- Е, аз нямам представа дали моите проповеди докосват сърцето. Със сигурност нямам претенции... Аз не съм отраснал в класическата за един свещеник среда. Израснах на улицата. Влизането ми в Църквата беше постепенен и труден процес. Имах много въпроси и болезнено търсех отговорите им. В тази книга се опитвам да дам отговорите, които намерих. Това са изстрадани редове. Не го казвам, за да се правя на интересен, а просто искам да спестя малко усилие на другите в търсенето. За да е качествена една проповед, според мен, наложително е да бъдеш откровен. Но откровен не във вулгарния смисъл, а да бъркаш в най-дълбоките кътчета на сърцето си и да изваждаш това, което е там. Понякога е болезнено. Съвременният човек изглежда презадоволен само на пръв поглед. Струва ми се, че хората никога не са били толкова самотни, колкото сега. Не само защото са далече от Христос, а защото са далече един от друг. Затова се опитах да напиша приятелски проповеди. Много бих искал те да са просто разговор, по време на който се диша лесно. Дори само това да е, ще бъда доволен. Не искам да натоварвам никого с текстовете си. Желанието ми е да помогна на хората да си починат с тях. Не в плътския, а в най-църковния смисъл на тази дума.
По какво днешните проповеди се различават от тези на светите отци, дава ли нашето съвремие някакъв принос в този жанр?
- Този текст в края на книгата, за който споменах, че не е точно проповед, а именно по темата. Разликата между нас и светите отци е съвсем очевидна. Те са напълно реализирани в Бога личности, а ние най-често сме духовни неудачници. Но това е чудото на Църквата – успелият и неуспелият, светецът и грешникът могат да бъдат заедно чрез покаянието. Покаянието винаги е свежо, приятно и помиряващо. Ето, аз съм свещеник, пиша проповеди, но самият аз много обичам да чета текстове на проповедници. Като казвам проповедници, нямам предвид само свещеници. През последните години се случва едно тихо чудо. Появява се нещо като православна публицистика. Да ви призная – като дете се радвам, когато прочета някой уж светски човек да говори с любов за Бога в новинарски сайт и да разказва за покаянието си. Дано имате представа каква храброст изисква в самия център на този свят да изповядваш Христа. Ето това е приносът на съвременния проповедник – във време, в което всичко ти нашепва, че трябва да си успял, ти да кажеш, че си нищо без Бога. Че си се провалил пред Него, но имаш надежда Той да те спаси. И дори да казваш, че това е по-хубаво от всички светски постижения. Слава Богу, че има такива хора.
Смятате ли, че сте намерили подход в проповедите си, така че хората след като ги чуят/прочетат да решат да направят усилия за промяна?
- Не съм търсил определен подход. Не разчитам на литературни или журналистически похвати. Не се готвя специално за проповедите. Повечето от тези в книгата са писани нощем. Просто сядах на компютъра и споделях мислите си, това, което съм като свещеник. Надявам се да е помощ за някого. Много бих искал да послужи за промяна. Всъщност, промяната е самата тема на тази книга. Тя е посветена на тези, които я желаят. На тези, които са на път. Те могат да сложат книгата си в багажа. Надявам се, че така той ще олекне, а няма да стане по-тежък.
