Интервю на патриарха на Москва и цяла Русия Алексий Втори пред гръцкия вестник „Еспрессо“ за съвременните събития и проблеми в Църквата.
- Ваше Светейшество, в наши дни вярата и моралните ценности на човечеството са подложени на голямо изпитание. Как могат хората да останат верни на Бога пред лицето на жестоката действителност, на войните и несправедливостта, които царят на земята?
- Войните, несправедливостта, страданията, човешката мъка, различните бедствия – всички тези явления съпровождат живота на човешкия род в течение на цялата история на неговото съществуване и до голяма степен казаното се отнася и до участта на християнина в нашия свят. В продължение на редица столетия обаче православните християни, помнейки думите на Спасителя – „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Иоан 16:33) – са се трудили за преобразяването на душите чрез св. Евангелие, за тържествуването на християнския нравствен идеал сред бушуващото море на греховните страсти. Техният подвиг е поставил началото на християнското битие на много народи. Той лежи в основните на великата християнска цивилизация. Когато немощните човешки сили, насочени в следването на Христовите заповеди, многократно се умножават от всесилното действие на божествената благодат, тогава е възможна промяната на света, в който живеем, към по-добро.
- Православната църква в Гърция преживява криза. Какви стъпки, според Вас, трябва да предприеме Църквата, за да избегне подобни ситуации? Какво бихте посъветвали православните миряни и духовенството в дадения случай?
- Мисля, че Гръцката православна църква е избрала единствения верен начин за изход от кризата – това е пътят на покайната молитва и очистването на църковните редици от случайни хора, влезли в Църквата не заради спасението на душата, а от користни подбуди. В този случай Църквата постъпва в съответствие с думите на св. апостол Павел: „Като гледате, да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би някой горчив корен, като изникне, да причини вреда, и чрез него да се осквернят мнозина“ (Евр. 12:15).
Клириците и миряните могат да бъдат посъветвани наистина да обичат своята Църква и по-често да си задават въпроса: доколко ние сме достойни за високото звание християнин?
- Няколко пъти станахме свидетели на големи раздори между йерарси? Смятате ли, че подобно явление е нормално за Църквата или отношенията между архиереите във всички случаи, без изключение, трябва да бъдат жив пример за любов и съгласие?
- Раздорите между йерарсите не са нещо ново, имало го е в Църквата и в древност. Нека си спомним историята с преследването на св. Йоан Златоуст от неговите събратя-епископи. Такива примери в църковната история могат да се намерят много. Това са прояви на човешката немощ, които трябва да се стараем да преодоляваме. В противен случай те могат да внесат съблазън в душите на вярващите и да нанесат тежки рани на Църквата.
- Според Вас трябва ли църквата да бъде отделена от държавата в такива страни като Русия и Гърция, където по-голяма част от гражданите са православни вярващи?
- Православната църква извършва своето служение в различни правови и политически условия. Особеният, привилегирован статут, който притежава Православната църква в някои страни, в частност Гърция, говори за признанието на държавата за изключителния принос на Църквата във формирането на народа, неговата държавност, духовно и културно своеобразие. В исторически план подобен статут се корени във византийското наследство, с неговия идеал за симфония между църква и държава. Несъмнено, въпросът за предпочитанието на един или друг статут на Църквата би трябвало да се решава свободно от обществото, като се отчитат формиралите се традиции, историята на взаимоотношенията между църквата и светската власт във всеки конкретен случай, без какъвто и да е натиск от външни сили.
В Русия според конституцията църквата е отделена от държавата, но това не изключва активното съработничество на църквата и държавата по редица социално значими сфери на живота – като миротворчество, грижа за запазване на нравственото благополучие в обществото, духовното, културното и патриотичното възпитание на младежта, делата на милосърдие и благотворителност и мн. др.
Много пъти съм подчертавал, че отделянето на църквата от държавата не трябва да се разбира като нейното отделяне от народа и обществото, а принципът за светскост на държавата не означава изолиране на религията от обществения живот. Тук става дума само за естествено разграничаване на сферите на компетентност и специфичните прерогативи на църковната и светската власти, за взаимоуважително невмешателство на църквата и държавата в делата на другия. В това отношение ситуацията в областта на църковно-държавните връзки в Русия ми изглежда близка до оптималната: църквата е свободна в определянето на нормите на своя вътрешен живот, в осъществяването на пастирската, благотворителната и друга обществено значима дейност. При това социалното партньорство на църквата и държавата непрекъснато се разширява, а възникващите въпроси се решават в рамките на конструктивния диалог.
- В Истанбул екстремисти постоянно подлагат на тежки изпитания и заплахи резиденцията на Константинополския патриарх и лично Негово Светейшество Вартоломей. Бихме искали да чуем Вашия коментар на тези събития. Какви са отношенията на Ваше Светейшество с патриарх Вартоломей?
- Нападенията на екстремистите над резиденцията на Константинополския патриарх не могат да не предизвикат протест и възмущение. Как е възможно да се случва такова нещо в страна, желаеща да се присъедини към Европейския съюз, в страна, в която Православната църква съществува от дълбока древност? Ние нееднократно категорично сме осъждали екстремистките действия и сме изразявали своята поддръжката на патр. Вартоломей, в частност и във връзка с нападенията на Патриаршеската резиденция във Фенер през октомври миналата и февруари тази година.
В нашите отношения със Светейшия патриарх Вартоломей, също както и с другите предстоятели на братските православни църкви, ние изхождаме от принципа, че Църквата Христова е единна, и затова нашата отговорност е запазването и заздравяването на всеправославната общност. Ние трябва с едно сърце и с едни уста да свидетелстваме за православието пред лицето на съвременния свят, в който се прави опит да бъде наложена радикална секуларизация.
- В една друга страна, Албания, православните търпят сериозни притеснения, според признанието на бившия президент на страната Али Бериша. Въпреки това архиеп. Анастасий издига храмове, отделя средства за обществено значими проекти, при това помага не само на православните. Вие какво бихте казали за архиеп. Анастасий?
- Архиеп. Анастасий е мъдър пастир, опитен мисионер и ерудиран богослов. Тези качества му помагат в нелекото служение като предстоятел на Албанската православна църква. Като опитен мисионер архиеп. Анастасий разбира, че най-действената проповед е свидетелството за Христа чрез служение на ближните. Активната социална дейност на Албанската православна църква е изпълнение на заповедта на Спасителя: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16). Ние се молим за възраждащата се Албанска църква, съчувстваме на нейните скърби, съпричастни сме със съдбата ѝ. Защото и в нашата страна православните също преживяха сурови гонения в миналото.
- В заключение бих искал да помоля, Ваше Светейшество, да се обърнете към православните вярващи в Гърция и в целия свят, а също така да отправите свое послание към всички хора, независимо от тяхното вероизповедание.
- Призовавам православните християни в Гърция и от целия свят да пазят съкровището на отеческата вяра – нашето най- голямо и несекващо богатство, над което нямат власт нито времето, нито обстоятелствата, свързани с историята и политиката, нито житейските превратности.
На нас е поверена от Бога най-голямата светиня – Църквата Христова, корабът на спасението. Нека нищо не разколебае нейното единство. „Нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх“ (Евр. 12:28). Ще свидетелстваме със своята вяра и своя живот за нашия Господ Иисус Христос пред света, в който на мнозина им се иска да Го забравят, да изтрият спомена за Него от своя живот. Да ни дава Господ сили, мъдрост и мъжество, за да не позволим на врага на нашето спасение, дявола, да посее в нашите сърца плевелите на неверието и враждата.
Независимо от нашата национална, културна или вероизповедна принадлежност, ние трябва винаги да помним, че този поразително прекрасен и многообразен Божи свят е наше общо достояние, че всички ние сме отговорни за него пред Бога, пред самите себе си, пред нашите потомци и нашите предци. Нека бъдем достойни за тази отговорна и прекрасна мисия – да бъдем човека на Земята.
Превод със съкращения: Полина Спирова
* Източник: sedmitza.ru
