Четирима преподаватели от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" бяха произведени в професори и доценти през месец март т. г. Това са проф. Емил Трайчев, преподавател по Свещено Писание на Новия Завет, проф. Божидар Андонов, преподавател по Религиозна педагогика и Омилетика, доц. Ивайло Найденов, преподавател по Св. Писание на Стария Завет, и доц. Клара Тонева, преподавател по История на религиите и Нехристиянски религиозни учения. Проф. Емил Трайчев сподели за "Двери" личното си удовлетворение от заниманията си с Нов Завет. "Православното богословие изобщо, библеистиката (Стар и Нов Завет) в частност е винаги настъпваща пролет за мен", каза новият професор. С проф. д-р Божидар Андонов и с доц. д-р Ивайло Найденов разговаряме по-подробно за техните научни интереси и за проблемите в богословското образование.
- Проф. Андонов, монографията, с която бяхте повишен в научно звание - “Теория на църковното красноречие” (2011 г.), е свързана с омилетиката и реториката, а другите ви публикации са от сферата на религиозното образование. Това са богословски дисциплини с практическа насоченост. Доколко подготовката на кадрите в Богословския факултет е свързана с практическите потребности на БПЦ и на българското общество?
- И двете дисциплини (Омилетика и Религиозна педагогика) са свързани с практическата дейност на БПЦ – благовестието и преподаването на словото Божие в и извън храма, чрез проповедите и в прицърковните училища.
- Промените в образованието и изискванията към него поставят нови предизвикателства и пред висшите учебни заведения. Вашето научно развитие е свързано почти изцяло с Богословския факултет на СУ. По какъв начин вашето издигане в звание ще се отрази на развитието на този факултет?
Научно-преподавателската ми дейност в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в ИОнститута за православно богословие в Мюнхен (Людвиг-Максимилиян университет) ми дава възможност да “сверявам часовника си” с развитието и постиженията на тези две дисциплини. Това ми помага да мога да разнообразявам лекциите си и предизвиквам студентите към по-задълбочени научни занимания, а в практиката си да постъпват креативно, за да могат при благовестене и преподаване на словото Божие не само да поучават (docere) добре, но и да облагородяват сърцата (delectare) на малки и големи, за да могат в живота да прилагат наученото (movere), т. е. да бъдат християни не само на думи, но и с дела.
- През последните години Богословският факултет на СУ въведе някои новости в организацията на обучението на студентите. Магистърските програми внесоха разнообразие и иновация в подхода към обучението на богословите. В същото време, поради трудности в реализицята на специалистите в тази област, намалява броят на студентите, кандидатстващи за специалността теология. Как вие виждате бъдещето на богословската наука в България?
- Слава Богу, магистърските ни програми се радват на добър интерес и ние имаме много добри студенти! За съжаление Вашата констатация за броя на студентите-бакалаври е вярна. Малко са напоследък кандидатите за бакалавър. Но, доколкото имам информация, и в другите ВУЗ-ве нещата с кандидат-студентите не стоят “по-розово”. От друга страна, слабият интерес на Църквата към завършващите ни студенти ме боли. Последните не са чак толкоз много, за да може Църквата ни да си позволи “лукса” с лека ръка да се отказва да ги приюти в лоното си, напр. учителки/учители по религия или служители в благотворителната й дейност. Тази незаинтересованост оставя дълбоки следи в сърцата и душите на завършилите студентки/студенти и един ден биха се върнали трудно на работа на Божията нива.
Второ, това е въпросът за религиозното образование в среднообразователните училища. Ако Св. Синод най-после приеме решаването на този проблем като приоритетен в “политиката си” и прояви дипломатичност, за да влезе най-после религиозното образование със закон в СОУ, то тогава не десетки, а стотици ще се състезават за места в БФ. Тогава няма да търсим количество, a качество и нашите възпитаници ще имат възможност да се реализират. В това съм убеден и това е моето последно прошение в ежедневните ми молитви към Бога.
* * *
- Доц. Найденов, вие специализирате и преподавате дисциплини, свързани със Стария Завет. Разработките ви, вкл. и монографията за вашата хабилитация - “Лозата и виното в Стария Завет (културно-историческо и екзегетическо изследване)" дават един съвременен поглед върху старозаветните теми. Актуален ли е днес Старият Завет и неговите идеи или съдържанието му принадлежи изцяло на миналото?
- Да, занимавам се с онази част от Свещеното Писание, която подготвя идването на Месия и разказва историята на богоизбрания Израил. Нея по човешки наричаме Стар Завет, за да го различаваме и разграничаваме от Новия, който съдържа учението на Спасителя Иисус Христос и е нов момент по пътя на творението към Твореца чрез въплътилото се Слово. Връзката между двата завета е предадена най-ясно чрез думите на бл. Августин: “Novum Testamentum in Vetere latet, Vetus Testamentum in Novo patet” (Новият Завет е скрит в Стария, Старият Завет се разкрива чрез Новия). Двата Завета са неразривно свързани, защото и в двата инициатор е Бог, а адресат е човекът. Оттук е и вечната актуалност на Свещеното Писание, респ. на Стария Завет като послание от Бога към човека.
В моите творчески лутания из Стария Завет се натъквам постоянно на интересни проблеми и явления от библейската история, които подлежат на актуализация и на един християнски прочит днес. Това би довело и до възстановяването на позагубената връзка между Библията и нейните читатели.
- Промените в образованието и изискванията към него поставят нови предизвикателства и пред Висшите учебни заведения. Вашето научно развитие е свързано почти изцяло с Богословския факултет на СУ. По какъв начин вашата хабилитация ще се отрази на развитието на този факултет?
- Имах честта да уча в Богословския факултет на СУ в години, в които студентите бяха много и интересуващи се (1990-1995), а като преподавател бях повече от едно десетилетие асистент на корифеите на старозаветната библеистика проф. д-р Славчо Вълчанов и протопрезвитер проф. д-р Николай Шиваров. Наученото и опита дължа на тях и на колегията. Научното израстване на преподавателите е гарант за правилното развитие на Богословския факултет и неговите звена - катедрите. То е част от стратегията на ръководството. В този смисъл моето хабилитиране е част от това. Осъзнавам отговорността да преподавам старозаветните дисциплини и моля Бога да ми дава сили, да продължа делото на учителите си и да предоставя на студентите един интересен научен продукт в духа на традицията.
- През последните години Богословският факултет на СУ въведе някои новости в организацията на обучението на бакалаврите и студентите. Магистърските програми внесоха разнообразие и иновация в подхода към обучението на богословите. В същото време, поради трудности в реализицята на специалистите в тази област, намалява броят на студентите, кандидатстващи за специалността теология. Как вие виждате бъдещето на богословската наука в България?
- Трудностите в образованието засягат почти всички специалности. Стремежът на учебните заведения е да предлагат по-интересни и атрактивни програми, адекватни на търсенето на специалисти в определени области. Това прави и Богословският факултет, изпълнявайки мисията си, заложена в Правилника: “БФ е уникална висша богословска школа и оправдава съществуването си в служение на българския народ и Българската православна църква (БПЦ) за подготовка на свещенослужители, църковнослужители, както и преподаватели по религия във всички училища в страната (светски и духовни), а също и на дейци във всички сфери на духовния живот” (Гл. 1, чл. 2.). Реализацията на младите богослови е по-възможна с помощта на административните структури на БПЦ. Светият Синод трябва по-активно да припознае Богословския факултет като свой съработник. Това би повдигнало авторитета на родното богословско образование и би провокирало интерес към богословската наука. На нас, преподавателите в Богословския факултет, се пада отговорността да задоволим този интерес и вярвам, че ще се справим.