Мобилно меню

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (54 Votes)

Четирима преподаватели от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" бяха произведени в професори и доценти през месец март т. г. Това са проф. Емил Трайчев, преподавател по Свещено Писание на Новия Завет, проф. Божидар Андонов, преподавател по Религиозна педагогика и Омилетика, доц. Ивайло Найденов, преподавател по Св. Писание на Стария Завет, и доц. Клара Тонева, преподавател по История на религиите и Нехристиянски религиозни учения. Проф. Емил Трайчев сподели за "Двери" личното си удовлетворение от заниманията си с Нов Завет. "Православното богословие изобщо, библеистиката (Стар и Нов Завет) в частност е винаги настъпваща пролет за мен", каза новият професор. С проф. д-р Божидар Андонов и с доц. д-р Ивайло Найденов разговаряме по-подробно за техните научни интереси и за проблемите в богословското образование.

Андонов- Проф. Андонов, монографията, с която бяхте повишен в научно звание - Теория на църковното красноречие (2011 г.), е свързана с омилетиката и реториката, а другите ви публикации са от сферата на религиозното образование. Това са богословски дисциплини с практическа насоченост. Доколко подготовката на кадрите в Богословския факултет е свързана с практическите потребности на БПЦ и на българското общество?

- И двете дисциплини (Омилетика и Религиозна педагогика) са свързани с практическата дейност на БПЦ – благовестието и преподаването на словото Божие в и извън храма, чрез проповедите и в прицърковните училища.

Омилетиката е от значение за всеки църковен оратор, който иска да преподаде не само онова, което е било вчера. Ако той разбира себе си като благовестител на словото Божие, а не като завеждащ архиви, той ще се стреми да помогне на слушателите си да направят следващата стъпка, т. е. ще иска да им покаже онова, което още не е, но може да стане. В този смисъл дори на най-обикновената църковна реч е присъща онази черта, която прониква в утрешния ден, в отвъдното и трябва да бъде доловена от слушателя.

- Промените в образованието и изискванията към него поставят нови предизвикателства и пред висшите учебни заведения. Вашето научно развитие е свързано почти изцяло с Богословския факултет на СУ. По какъв начин вашето издигане в звание ще се отрази на развитието на този факултет?

Научно-преподавателската ми дейност в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в ИОнститута за православно богословие в Мюнхен (Людвиг-Максимилиян университет) ми дава възможност да “сверявам часовника си” с развитието и постиженията на тези две дисциплини. Това ми помага да мога да разнообразявам лекциите си и предизвиквам студентите към по-задълбочени научни занимания, а в практиката си да постъпват креативно, за да могат при благовестене и преподаване на словото Божие не само да поучават (docere) добре, но и да облагородяват сърцата (delectare) на малки и големи, за да могат в живота да прилагат наученото (movere), т. е. да бъдат християни не само на думи, но и с дела.

- През последните години Богословският факултет на СУ въведе някои новости в организацията на обучението на студентите. Магистърските програми внесоха разнообразие и иновация в подхода към обучението на богословите. В същото време, поради трудности в реализицята на специалистите в тази област, намалява броят на студентите, кандидатстващи за специалността теология. Как вие виждате бъдещето на богословската наука в България?

- Слава Богу, магистърските ни програми се радват на добър интерес и ние имаме много добри студенти! За съжаление Вашата констатация за броя на студентите-бакалаври е вярна. Малко са напоследък кандидатите за бакалавър. Но, доколкото имам информация, и в другите ВУЗ-ве нещата с кандидат-студентите не стоят “по-розово”. От друга страна, слабият интерес на Църквата към завършващите ни студенти ме боли. Последните не са чак толкоз много, за да може Църквата ни да си позволи “лукса” с лека ръка да се отказва да ги приюти в лоното си, напр. учителки/учители по религия или служители в благотворителната й дейност. Тази незаинтересованост оставя дълбоки следи в сърцата и душите на завършилите студентки/студенти и един ден биха се върнали трудно на работа на Божията нива.

Второ, това е въпросът за религиозното образование в среднообразователните училища. Ако Св. Синод най-после приеме решаването на този проблем като приоритетен в “политиката си” и прояви дипломатичност, за да влезе най-после религиозното образование със закон в СОУ, то тогава не десетки, а стотици ще се състезават за места в БФ. Тогава няма да търсим количество, a качество и нашите възпитаници ще имат възможност да се реализират. В това съм убеден и това е моето последно прошение в ежедневните ми молитви към Бога.

                                                                                 * * *

INA Dveri- Доц. Найденов, вие специализирате и преподавате дисциплини, свързани със Стария Завет. Разработките ви, вкл. и монографията за вашата хабилитация - Лозата и виното в Стария Завет (културно-историческо и екзегетическо изследване)" дават един съвременен поглед върху старозаветните теми. Актуален ли е днес Старият Завет и неговите идеи или съдържанието му принадлежи изцяло на миналото?

- Да, занимавам се с онази част от Свещеното Писание, която подготвя идването на Месия и разказва историята на богоизбрания Израил. Нея по човешки наричаме Стар Завет, за да го различаваме и разграничаваме от Новия, който съдържа учението на Спасителя Иисус Христос и е нов момент по пътя на творението към Твореца чрез въплътилото се Слово. Връзката между двата завета е предадена най-ясно чрез думите на бл. Августин: Novum Testamentum in Vetere latet, Vetus Testamentum in Novo patet” (Новият Завет е скрит в Стария, Старият Завет се разкрива чрез Новия). Двата Завета са неразривно свързани, защото и в двата инициатор е Бог, а адресат е човекът. Оттук е и вечната актуалност на Свещеното Писание, респ. на Стария Завет като послание от Бога към човека.

В моите творчески лутания из Стария Завет се натъквам постоянно на интересни проблеми и явления от библейската история, които подлежат на актуализация и на един християнски прочит днес. Това би довело и до възстановяването на позагубената връзка между Библията и нейните читатели.

- Промените в образованието и изискванията към него поставят нови предизвикателства и пред Висшите учебни заведения. Вашето научно развитие е свързано почти изцяло с Богословския факултет на СУ. По какъв начин вашата хабилитация ще се отрази на развитието на този факултет?

- Имах честта да уча в Богословския факултет на СУ в години, в които студентите бяха много и интересуващи се (1990-1995), а като преподавател бях повече от едно десетилетие асистент на корифеите на старозаветната библеистика проф. д-р Славчо Вълчанов и протопрезвитер проф. д-р Николай Шиваров. Наученото и опита дължа на тях и на колегията. Научното израстване на преподавателите е гарант за правилното развитие на Богословския факултет и неговите звена - катедрите. То е част от стратегията на ръководството. В този смисъл моето хабилитиране е част от това. Осъзнавам отговорността да преподавам старозаветните дисциплини и моля Бога да ми дава сили, да продължа делото на учителите си и да предоставя на студентите един интересен научен продукт в духа на традицията.

- През последните години Богословският факултет на СУ въведе някои новости в организацията на обучението на бакалаврите и студентите. Магистърските програми внесоха разнообразие и иновация в подхода към обучението на богословите. В същото време, поради трудности в реализицята на специалистите в тази област, намалява броят на студентите, кандидатстващи за специалността теология. Как вие виждате бъдещето на богословската наука в България?

- Трудностите в образованието засягат почти всички специалности. Стремежът на учебните заведения е да предлагат по-интересни и атрактивни програми, адекватни на търсенето на специалисти в определени области. Това прави и Богословският факултет, изпълнявайки  мисията си, заложена  в Правилника: БФ е уникална висша богословска школа и оправдава съществуването си в служение на българския народ и Българската православна църква (БПЦ) за подготовка на свещенослужители, църковнослужители, както и преподаватели по религия във всички училища в страната  (светски и духовни), а също и на дейци във всички сфери на духовния живот” (Гл. 1, чл. 2.). Реализацията на младите богослови е по-възможна с помощта на административните структури на БПЦ. Светият Синод трябва по-активно да припознае Богословския факултет като свой съработник. Това би повдигнало авторитета на родното богословско образование и би провокирало интерес към богословската наука. На нас, преподавателите в Богословския факултет, се пада отговорността да задоволим този интерес и  вярвам, че ще се справим.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kkfcd 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата