За казаците в храма. За българите – „бунтовници”, „разколници” и „предатели”. За подвизите на един игумен от Париж през Рим до София
Проф. дфн. Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (SIEPM), главен редактор на сп. „Християнство и култура”. Автор на книгите: „Древногръцката култура - проблеми на философията и митологията”, „Религиозно-философски размишления”, „Философски опити върху самотата и надеждата”, „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие”, „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието”, „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението”, както и на много студии и статии в областта на православната духовност, философията и средновековната история.
- „Стогодишната православна руско-българска общност към Подворието на Московската патриаршия „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” за първи път в своята история е поставена пред въпроса за оцеляването си”. Така започва писмото на 132 енориаши на руската църква, българи и руснаци, до българския патриарх Максим. Какво се случва, проф. Янакиев, откак предстоятел и официален пратеник на Руската православна църква (РПЦ) е игумен Филип ?
- Това, което се случва е изключително страшно и на църковен език би могло да бъде наречено опит за действия в духа на осъдената от съборното православие етнофилетистка ерес. Не бих посмял направо да обвиня игумен Филип в теоретическа, богословска убеденост в етнофилетизма, но неговите действия са в тази посока.
- Игумен Филип съвсем не теоретично разделя по етнически принцип енориаши и духовенство на руснаци и на българи.
- Точно така. Първото му действие беше изгонването на отгледания, въцърковения, израсналия в нашата енория дякон Сава. Последва отстраняването на ключовия духовник на енорията отец Николай, пред когото се изповядват повечето от енориашите. Репресията срещу него е перфидна, подмолна. Официално не е отстранен, но е заточен в един далечен и безлюден храм с уговорката „до Великден, а после ще видим”. После – не се знае. Но това е само видимата страна на нещата. Невидимата е, че нашата енория практически вече е разделена. Съществува базисно недоверие между голямата група от над 100 българи, руснаци, украинци, хора от смесени бракове и една малка агитка, която игумен Филип създаде, която без смущение и стеснение ратува храмът да бъде изцяло с руски дух, защото, казва той, храмът бил руски само външно. Не става дума за Христос, не става дума за тайнството, не става дума за съборност, става дума само за рускост. Интересно, каква е разликата между руското, българското, гръцкото православие, след като е известно посланието на апостол Павел до галатяните, че след идването на Христа „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа”. Това единство, завещано от Христа, настоятелят руши по всякакъв начин. Открито и прикрито.
- Какво е прикритото?
- Прикритото е едно писмо, инициирано от тази групичка около игумен Филип, което е поднесено на енориашите с обяснението, че се подписват за връщането на богослуженията по стар стил, което, апропо, също е етнофилетистко действие. Но това е била уловка, за да се подпишат хората на празен лист в подкрепа на игумен Филип и неговата политика. Със сигурност има поне един фалшифициран подпис на човек, който по това време не е бил в София. Има и подписи на хора от разколната Старостилна българска православна църква. Всичко това освен, че грубо погазва каноните, е извършено по един нечестен, прикрит начин. Игумен Филип се опита да ни излъже, че всичко това става със знанието и съгласието на Софийска митрополия. Опита се да излъже и викарния на Негово светейшество епископ Йоан, че отец дяконът Сава няма назначение в руския храм, а неговото назначение е подписано от сегашния руски патриарх Кирил, още когато е завеждал външния църковен отдел на РПЦ.
- Пак така прикрито игумен Филип се опита да регистрира Устава на Подворието през главата на Св. Синод на БПЦ и въпреки законите.
- Това негово действие също разчитам по посока на етнофилетизма. На територията на БПЦ руското подворие може да бъде регистрирано само след евентуалното одобрение на устава от Св. Синод. Това е редът. Първото му отиване в Дирекцията по вероизповеданията тълкуваме като непознаване на законите в Република България. Неговото повторно отиване и опитът му да се свърже с друг чиновник, вече говори за злонамерено действие. То може да бъде разчетено като желание руското подворие да бъде регистрирано като „православие - 2” в България,
- Като друго православно вероизповедание, което е недопустимо в диоцеза на БПЦ, и с всички последствия, включително - имотни претенции.
- Което е абсурд!
- Възможно ли е това да е политика на руската патриаршия?
- Не ми се ще да вярвам, че е така, че зад това стоят претенции към имоти, които някога са били на РПЦ, но преди 60 години са отдадени на юрисдикцията на БПЦ – това са манастирите в Кокаляне, Княжево, храм-паметник Шипка, храмове в Пловдив и Варна. Въобще не ми се иска да вярвам, че това е политика, благословена от руския патриарх. Според мен това са самоволни действия, чрез които по един неловък начин настоятелят се опитва да се хареса някому.
- Кому?
- Възможно е зад всичко това да стоят и бизнес интереси.
- Чии? Парадът на архонтите беше знакът, че има такива интереси.
- Абсолютно сте права. В архонтската случка ние все още бяхме склонни да оправдаваме игумен Филип, мислехме, че не е разбрал какво става. Но след това той реагира абсолютно нелепо и се опита в сайта на подворието да заличи архонтските знаци на един от присъстващите.
- Видях пред руската църква едни биячи, едни мутри, и това ме върна в грозните времена на разкола в БПЦ, когато такива биячи и мутри влачеха и биеха духовници и миряни.
- Появата на тези странни люде ни кара да подозираме, че зад всичко това, зад цялата тази бесовщина, защото това е една бесовска обсада, стоят мизерни материални интереси. Но те не бяха само пред храма, те бяха вътре в храма, те са вътре в храма, сред богомолците, оглеждат те по един ироничен и направо казано заплашителен начин, един неотклонно стои зад мен, понеже съм набеден за водач…
- На българските бунтовници, както ви наричат!
- В храма вече няма дякон, но има готвачка, има две счетоводителки, има главен секретар, има и шофьор. Има и автомобил, ще кажа от кого го е получил. Има и биячи. Това е демонстрация на мощ, на обграденост, на някаква криворазбрана рускост. И когато един журналист попита един от тези какво прави в храма, той отвърна „Аз съм казак”. Казачеството е военизирана организация, но какво прави в днес на територията на България, какво прави в руския храм, аз не мога да си обясня, но във всеки случай гледа заплашително.
- Кога се появиха казаците?
- Здравите момчета ни посетиха за първи път в деня на прошката. Тъкмо тогава отец Николай получи писмото за своето преместване. Аз подозирам, че казаците бяха в храма поради нелепия страх, че ние ще извършим някакъв ексцес, което е абсурдно… След връчването на нашето първо послание отец Филип обеща, че ще се срещне с всички нас. Вместо това, за да бъде осуетена тази среща, отец Филип се обръща към лице, ръководител на светска организация, лице, което до този момент не е имало допир с храма, не сме я виждали – това г-жа Светлана Шаренкова, председател на фондация „България-Русия”. Оттогава тази госпожа стана герой на събитията в нашия храм, започна да снове между нас, епископите и отците, да предава послания, да изявява желания, да оказва натиск, да изисква срещата да не се състои. Руски енориаши, състоятелни хора, бяха дали на отец Филип една кола да я ползва, после си я взеха, защото не са съгласни с неговата политика в храма. После получи също толкова скъпа кола от г-жа Шаренкова и нейната фондация. Предстои ремонт на храма – парите ще бъдат осигурени от организацията на госпожата, знаем как се правят тези ремонти, знаем как се пишат едни проекти, пък се усвояват други пари. Нямаме доказателства за това, но не можем да не го допускаме.
- Даде ли игумен Филип някакво обяснение защо забрани Евангелието да се чете на български, защо неделното училище стана платено и само на руски?
- На нашите смирени искания да обясни, той отговори с обвинението, че в храма има „български бунт”. За неделното училище обяснения не сме получили. За Евангелието обяснението беше, че целта е да се съкрати службата.
- С 5 минути!
- Нека да са 6, нека да са 10! Всички църковно грамотни хора, знаят, че четенето на Евангелието е централен момент от неделната литургия. И ако службата трябва да се съкращава, то най-малко това може да става за сметка на Евангелието. Положихме огромни усилия да се върне четенето на Евангелието и на български, но преди това Филип произведе още една манипулация – че ние искаме да се премахне четенето на черковно-славянски! Това е абсолютна лъжа. Ние искаме Евангелието да продължи да се чете и на черковно-славянски, и на български.
- Такова чудо не е бивало в руския храм през всичките 100 години на неговото съществуване!
- Имаме една възрастна енориашка, над 90 г., тя произнесе ключовата фраза – „От 87 години не е имало такова нещо в храма”.
- Дори, когато България е съюзник на нацистка Германия, никой не е наричал българите „предатели”, а сега мирянин българин да е причастен като предател! Никога не е имало разделение на „ние” и „те”, защото в храма всички сме „ние”.
- За съжаление игумен Филип създаде две страни. Когато очаквахме неговия отговор защо е изгонил отец дякона, защо е премахнал Евангелието на български, за първи път чух „разколници”, „български бунтовници”, „вие искате да разрушите храма”… Сега чуваме това непрекъснато. И още нещо – в деня, в който ние връчихме на солея първото си писмо с желание за диалог с отец Филип, един неумел негов защитник, олтарникът, да не му казвам името, реши, че това е най-подходящият момент да се разкрещи с всичка сила: „Вместо да събирате подписи срещу отец Филип, да бяхте събрали подписи срещу митрополитите ченгета в БПЦ и срещу българския патриарх Максим,който също е ченге!”. Никаква реакция на настоятеля не последва при тези непристойни крясъци. Съвсем никаква. Напротив. После разбрахме, че ние сме предизвикали скандала! Това е верига от действия – опитите за регистрация, нереагирането на крясъците срещу негово Светейшество, показното пренебрегване на йерархията на БПЦ, на чиято каноническа територия този човек служи, все пак.
- Поведението на игумен Филип едва ли е изненада за руската патриаршия. За подобни подвизи вече е отзоваван от Париж и Рим.
- Отец Филип е вършил действия, водещи до разделения, раздори и разколи и в предишните си назначения. В Париж е успял да раздели общността. В Рим се хвали, че построил нов руски храм, но за да привлече хората в новия храм, затворил стария и прогонил хората оттам. Тамошното свещенство не иска да си спомня за него. Досега игумен Филип е имал своите подвизи на територията на страни, които не са православни. В България, обаче той се озовава в съвършено различна ситуация. Вместо да изпитва респект и уважение към православието в една страна, която е преживявала трудни столетия, но която е по-древна от руското, той се държи така, сякаш това е някаква езическа територия, където той трябва да донесе истинското според него и неговите клакьори православие. Ако руското православие представлява това, което ни демонстрира Филип, толкова по-зле за руското православие, но аз знам, че то не е такова. Игумен Филип ни демонстрира един железобетонен, казионен дух, никакво общение с мирянството презрителна осанка, която се разхожда из храма, и прави едно единствено нещо – да глобява отделни служители за измислени нарушения, да отнема заплати, да гони дългогодишни духовници и не само духовници – първият когото изгони беше диригента на храма…
Втора част. Проф. Калин Янакиев: „Отзовете този човек!”
За бесовете в храма. За измислените „русофоби”. За „поломената тръст”. За пустинята на духовното безплодие. За затворената врата. За Църквата, която е всецяла.
- Аз обикновено се черкувам с „Св. София”, там се чувствам у дома си, както вие се чувствате у дома си в „Св. Николай”. Когато „Св. София” падна в ръцете на разколниците, ние боледувахме, защото бяхме прокудени от нашия дом. И при вас е същото. В такъв момент всеки вярващ се чувства ограбен, той не отива с радост в храма, той дори вече не иска да отиде в този храм, защото е нарушено литургичното общение. Но обществото сякаш не разбира или не вижда какво се случва.
- За съжаление нашата общественост, привикнала на църковни дрязги и скандали, привижда това като частен случай, случка от поредицата „скубят си брадите”. А в случая не става дума за нищо подобно. Това е истински спор за достойнството на вярата, на православието. Нашата енория не отстоява някакви сепаративни интереси, а именно чистотата на вярата. Аз се черкувам в този храм от 17 години. Понеже бе направен опит да бъда стилизиран като човек, който действа по политически подбуди, аз никога не съм крил политическите си пристрастия и те са в десния спектър на българското политическо пространство. Да бъда наричан русофоб, при положение че 17 години съм избрал да се черкувам в руския храм, е същински нонсенс! Защо ще го правя, ако съм русофоб!
- В България винаги се търси политиканското обяснение, понеже е по-лесно, и веднага тръгва обвинението „тези са русофоби”. Тази „аргументация” няма нищо общо с вярата, с православието, но има твърде общо с груби интереси, които са извън вярата, извън храма.
- Аз съм в този храм, защото той е наистина образцов. Беше. Аз видях за тези 17 г. как тази енория се напълни с деца, с родители, те свикнаха да идват в този храм, те го заобичаха, в този храм имаше радост и същинска литургична атмосфера. В този храм бе привлечена немалка част от софийската хуманитарна интелигенция, тя се въцъркови с усилията на отец Николай, на отец Симеон, нека да добавя и деликатното присъствие на тогавашните руски настоятели. Нашият храм толкова пъти съм го давал за пример. И сега си мисля колко съм бил наивен да бързам толкова в радостта си. До мен се черкуваха водещи български журналисти, писатели, актьори. Това беше енория за пример, защото опровергаваше твърденията на някои наши митрополити, че българската интелигенция се срамува да признае своята църковност и държи да е дистанцирана от църквата. Всички тези хора имат различни политически възгледи, различни виждания, включително върху руската и българската държава.
- Ние двамата сме абсолютното доказателство, че в църквата не може да има разделение. Вие имате своите убеждения, аз моите, но в храма сме заедно.
- Ние имам различни визии за света, за държавата, но това са други пространства, други диалози. Всичко това бе напълно снето в нашата енория. Тук се организираха срещи и беседи на свещениците с енориашите, дори най-незапознатите научиха какво е литургията, какво са молитвите на литургията, те вече не са просто слушатели на един концерт, те вече участват в литургията. Да добавим и това, че придобихме обичая след неделна литургия да се събираме, да продължаваме да говорим, да общуваме…Това е еклесията. Защото еклесия означава общество на поканените, на приканените на пир, на пиршество, еклесия означава в гостях, гостите на тоя пир. Този пир изчезна сега… Светите отци са ни оставили страшно предупреждение – че платата за разкола е духовното безплодие. В момента в храма цари духовно безплодие. Казионният дух зае мястото на радостта, разобщението ни прави нервни, неспособни… Но една наша енориашка, известна българска писателка, нарече този скандал добър скандал. Звучи парадоксално, но скандалът, наред с всичко друго демонстрира до каква степен на единство ние все пак сме постигнали. Защото отстоявайки, борейки се за това, което игумен Филип благоволи да ни отнеме, ние за първи път разбрахме, че сме имали единство отвъд емпирическото познанство. Даже сега за първи път се срещнахме с някои руски енориаши и открихме в тяхно лице невероятни хора. Ако до този момент е имало някакви дълбоко креещи подозрения между хората, ако изобщо са съществували, сега напълно изчезнаха, сега наистина сме едно в Христа. Това е свидетелство, че енорията съществува, но е доказателство и за противното. Ние сме в единство сега, отстояваме нещо, което обаче е заплашено толкова силно, че не знаем какъв ще е изходът. Може би изходът е всички ние да се преместим, да преминем през египетската пустиня и да си намерим някъде другаде обетованата земя, само че това ще бъде безкрайно лошо.
- Наистина, винаги преди големи християнски празници се развилняват бесовете, които искат да разколебаят нашата вяра, да ни препречат пътя към храма, да ни изгонят от самите нас, от нашата душа.
- Аз буквално чувам нашепванията на тези бесове. Първо през устата на настоятеля – „едни ще си отидат, други ще дойдат”, „вие си имате български храмове, ходете си в българските храмове”. Това е опит да се разруши едно единство. И вече чувам изкушението в собствените ни души – а дали действително да не се преместим? А дали действително да не помолим нашите свещеници сами да поискат да напуснат и ние да идем подир тях.
- Червеят е тръгнал.
- Върви. Една част от енорията чува изкушението в собствените си глави – да отидем в „Св. Пантелеймон”, където е отец Николай. Общността вече е разделена, въпреки настояванията на нашите свещеници стойте тук, за да запазим единството Някои хора не издържат и тръгват. За съжаление има и още по-слаби. Това е „поломената тръст”, за която Христос е казал никога да не дочупваме. Тези поломени тръсти са някои майки, които престанаха да водят децата си на причастие.
- Аз искам да напомним на отец игумена финала на Символа на вярата – „вярвам в една свята, съборна и апостолска църква”. Той нарушава съборността на църквата.
- Това е много сериозен въпрос. Ще кажа даже нещо повече. Преводът от гръцки на този член от символа на вярата на български е с традиционната за нас дума съборна. На гръцки е кат олос. Оттук идва названието „католична” църква. Това означава всецяла. Църквата е всецяла, на всяко място. Църквата не се образува от сбора на различни енории, храмове, епархии и диоцези. Ние пристъпваме от своя си храм към една и съща трапеза заедно с други хора, които пристъпват от друг храм към същата трапеза. Ние пристъпваме към един и същи престол заедно с онези, които са пристъпвали в своето време, в миналото и се срещаме в евхаристията, и с всички сега живеещи в своя си храм, и с всички, някога живели, и което е най-необичайното – с всички, които ще живеят до края на времената.
- Съборната църква е тук на земята, и там, на небето.
- Аз много обичам една такава метафора - Руската църква, „Св. Седмочисленици”, „Св. Александър Невски”, „Св. Сава” в Белград и пр. са отделни входове към едно единствено трансгранично небесно място, на което ние се угощаваме, защото там, в небесата, са положени тялото и кръвта на Исуса Христа, и те ни дават живот, и ние се причастяваме не тук, не в българска, не в руска, не в гръцка църква, а във всецялата църква. А тук, на земята това са отделните входове към това едно единствено място. Да превърнеш входовете в заместител на небето, означава да извършиш тежък грях в евхаристийното съзнание на православната църква, да изкривиш, да изкълчиш православното съзнание – ето, това ни дели от католиците, които имат монархичен строеж на църквата и казват, единственото място, където църквите се събират, това е Рим. А ние казваме всяко едно място Е.
- Нещо повече. Един от тези входове е затворен. „Горко вам, които отнехте ключа към знанието, сами вие не влезнахте, и на влизащите попречихте”, казва Христос. Това е, което се случва – да попречиш на влизащите, да ги прогониш.
- Всяко отстъпление от православието, всяко отклонение, като верига води всички останали. Ти препречваш на влизането на евхаристийното единство, като тръгваш от брънката на етнофилетизма, за да нанесеш удар върху мира и върху евхаристийната трапеза. Тръгва се от етнофилетизма и се стига до затварянето на вратата.
- Ако някой си мисли, че всичко това се случва просто в един храм, че е едва ли не капсулирано, дълбоко греши. Едни конкретни действия на един самозабравил се човек затварят вратата.
- Разбира се, има отделни детайли в богослужението, но те не са съществени. Но ако кажеш – това, което става в руската, или в българската, или в гръцката църква, това е православието, другото тогава трябва да изчезне, да го няма, и ти вече си затворил вратата.
Православието е вселенска вяра, то не бива да се провинциализира. Казва се католицизмът е вселенска църква. Православието също е вселенска църква, но ние някак сме го забравили. Време е да си припомним, че православието е вселенска вяра, която съществува в различни страни и в една всецяла църква. Ако църквата не е всецяла, тя се превръща в музей, в етнографски детайл.
- Всичко това се случва два месеца преди идване на патриарх Кирил. Защо се инспирира такъв скандал, такава провокация в навечерието на неговото посещение? Защото игумен Филип злепоставя самата руска патриаршия, руския патриарх лично, и предизвиква проблеми в отношенията както между двете църкви, така и между двете държави.
- Ако отговоря „да, това е провокация”, ще влезна в конспиративни теории. Смятам, че по-скоро става дума за нелепи, самозабравили се действия на настоятеля, за неумерено властолюбие, за духовна прелест, за еретически етнофилетически настроения на един човек, който не знае какво прави, който със своите действие ще оскандали идването на руския патриарх. Той безспорно ще дойде в руската църква. Въпросът е как ще бъде осведомен. Но вече повече от месец цялата църковна общественост в София е запозната с това, което се случва в църквата, ние имаме подкрепата на вярващи от други енории, от други храмове. Постепенно започва да се създава нещо като духовна съпротива срещу действията на този човек в цялата православна общност в столицата. Това би трябвало да бъде невероятно предупреждение за този човек. Руският патриарх може да дойде в атмосфера на скандал. Това е абсолютно недопустимо. Това ще има лоши последици за междуцърковните отношения между БПЦ и РПЦ. Аз апелирам и към руските дипломатически представители в България и най-вече към църковните власти на РПЦ – отзовете този човек. Уверявам, даже казвам – кълна се, всичко ще се върне на круги своя. Никаква друга причина за раздора не съществува, всички инсинуации, политически мотиви за русофобия са абсолютно несъстоятелни.
