Разговор на Светослав Ангелов с Варненския и Великопреславски митрополит Кирил за отношението към инославните християни, антисектантската пропаганда и църковната мисия.
- Ваше Високопреосвещенство, ще пожелаете ли нещо на екипа и на многобройните читатели на информационния портал „Двери на православието” по случай светлия християнски празник Възкресение Христово?С удоволствие ще им честитя Христовото възкресение с победоносния поздрав "Христос воскресе!", като им пожелая да имат собствена позиция като християнски личности, водени единствено от истината, която е Христос, Който ще им помогне да вървят по Неговия път, за да бъдат свободни в Негово име.- Причината да Ви потърся за това интервю е издание на предаването "Отечествен фронт" на Мартин Карбовски, на тема "Как една евангелистка църква прави по 150 бона месечно, без да им плаща данъци?". В него се говори за личностни и финансови злоупотреби в протестантските общества, по свидетелството на една жена, преминала през множество такива във Варна. Обобщенията се прехвърлят върху цялата протестантска общност. Редно ли е така да се третират религиозните чувства на немалка група българи и то в национална медия?Много рядко имам възможност да следя някои негови предавания. По принцип Карбовски е интересен журналист, вярвам, че с добри намерения засяга горещи въпроси. Разбира се, всичко трябва да е пределно изяснено с факти и доказателства. Смятам, че може да се изнасят злоупотреби в което и вероизповедание да е, но при представяне на достатъчно красноречиви факти и свидетели, а не едностранно, с непълна информация, поради което се получава манипулация на общественото мнение.
- Считате ли, че Православието може да бъде проповядвано като алтернатива на инославието и да преподава своите православни ценности на другите, ако в същото време използва лъжа и манипулация?
Абсолютно не съм съгласен с такива маниери, особено пък с цел да се пропагандира дадена вяра. Ако трябва да бичуваме недостатъците в нашето общество, трябва да го правим единствено с цел изкореняване на такива случаи, а не да използваме такава ситуация, за да покажем, че ние сме най-добрите, а еди кои не са добри, меко казано. Не ни е работа да се занимаваме с другите, да ги съдим и обсъждаме. Нали сам Спасителят казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.” (Мат. 7:1-2; Лука 6:37; 1 Кор. 4:5; Рим. 2:1)
Най-важно е да показваме добри примери от обкръжението, в което живеем. По-добре е да се занимаваме със себе си, с положителните неща, които стават в Православната църква, има какво да се покаже в това отношение – ремонт и възстановяване на стари, строеж на нови храмове и манастири, на просветни и социални центрове, безплатни трапезарии и пр.
- Мои приятели с протестантски убеждения са, меко казано, огорчени. След излъчването на предаването са им се обаждали техни познати, които са ги питали: "Ти нали не си от точно тези секти?". Има ли полза българското общество от създаването на подобни линии на противопоставяне на различните групи в него?
Определено обществото ни няма нужда от противопоставяне на различни общности, на каквато и да е основа – на расова, полова, особено пък на верова. Не е необходимо да изразходваме усилията си в неконструктивни действия, достатъчно задължения имаме и жътвата е голяма, трябва да насочваме усилията си в тази насока.
- В беседата в Презвитерианска реформирана църква в Бургас аз засегнах тези въпроси и си позволих да уверя протестантските си приятели, че това не са методите, които Църквата разпознава като свои, че тя не вижда в протестантите свои и на обществото врагове. Но те трудно възприеха това, а, един от тях дори заяви, че смята Вас лично като основен подбудител на такава антипротестантска пропаганда. Какъв е вашият коментар като архиерей на БПЦ?
Наистина, както аз, така и всички духовници, богослови, нямат собствено мнение по въпросите на учението на вярата. Ние се стараем да говорим въз основа на Христовото учение, изложено в Свещеното Писание, изтълкувано и разяснено от св. Отци, които не са малочислени. Св. Игнатий Брянчанинов например пише: „Църковните правила изискват Писанието да не бъде разбирано произволно, а така, както го обясняват светите отци.” За съжаление, протестанти, евангелисти и прочее изобщо не зачитат преданието и светите отци. Ние пък черпим от техния опит, защото е безценен и необходим. Ето какво пише прп. Симеон Нови Богослов: ”Християнин, който не вярва в Христа, какъв християнин е той? Който пък вярва в Христа, той изпълнява Неговите заповеди, а който не изпълнява Неговите заповеди, той и не вярва. А тези, които се именуват християни, но не живеят по Неговите закон и заповеди, да знаят, че те още не са повярвали в Христа, макар и да Го изповядват като Бог. Защото, който истински вярва в Христа, той не бива да живее беззаконно и да нарушава Божиите заповеди, както и този, който вижда пред себе си пропаст, няма да се хвърли в нея, освен ако си е загубил ума.”
Трябва да уточним, че никъде и никога не се говори за омраза, а за разясняване на несъстоятелността на различните от православието учения. Както и бичуването на греховните навици не е насочено към самия човек, а към конкретния грях. Затова с категоричност казвам, че ние православните не гледаме на инославните като на врагове. Аз съм напълно убеден, че ако един инославен, даже ще отида по-далеч, дори иноверен, подходи абсолютно обективно, непредубедено и разкрепостено към Свещеното Писание и творенията на св. Отци, поговори откровено с един православен, особено ако е подготвен духовник, ще признае превъзходството на православието. Такива примери има много от историята. Ще приведа случаи с мнозина мюсюлмани, за които няма необходимост да говорим конкретно, освен за Ахмед, новомъченик Цариградски, изповядал православието на 4 март 1682 г. За да е ясен случая, ще добавя, че той си взел за жена християнка, на която позволявал да ходи в храма. След като се връщала, той чувствал, че всеки път от нея се излъчвала някаква силна доброта и благоухание. Полюбопитствал какво прави там и тя му отговорила, че взема нафора и светена вода. Това не било достатъчно и веднъж той я проследил в храма. Бог му открил в същност какво става в храма и той видял, как от архиерея излизали лъчи и докосвали всеки християнин, но него не. Това си преживяване той криел в себе си, но веднъж, когато със своите едноверци спорили коя е най-истинската вяра, той не се стърпял и изповядал: „Най-велика е вярата на християните!” Естествено, че става дума за православната вяра.
Няма защо да ходим и толкова далеч. Днес в съвременния свят има достатъчно случаи. Неотдавна – миналата година във Варна и България ни гостува известният Клаус Кенет, който сподели своя опит, придобит на собствен гръб, преминал през най-различни учения, за да достигне до истината.
Българите, които бяха за Великден тази година в Германия, макар и не много запознати с православната вяра, изразиха своето мнение много правилно: „Хубаво беше, но католически Великден”. Ето колко е важно в каква общност си израсъл, особено ако е в правословна, сам усещаш че нещо не е така и че нещо липсва, когато си в друга среда. С една дума, в православието е пълнотата на вярата. Ако искаме да живеем здравословно, нали избягваме всякакви сурогати. Най-малкото така можем да определим всякакви религиозни течения. Не напразно и Оскар Уайлд, не някой друг, е казал: „Измислиха религията, за да заменят вярата”. Истинската вяра с нищо не може да бъде заменена, нека не се крием зад пръста си.
За съжаление, жената, за която става дума в предаването на Карбовски, не е единствена. Аз не говоря конкретно за случаите, които той третира. В България има достатъчно възрастни и младежи, които са изпитали на собствен гръб и са осъзнали същността на инославните вероизповедания. Интересно е, че преди всичко това са медицински сестри и работници, които по принцип са милосърдни и податливи на жертвоготовност в името на Бога и ближния.
За съжаление, жената, за която става дума в предаването на Карбовски, не е единствена. Аз не говоря конкретно за случаите, които той третира. В България има достатъчно възрастни и младежи, които са изпитали на собствен гръб и са осъзнали същността на инославните вероизповедания. Интересно е, че преди всичко това са медицински сестри и работници, които по принцип са милосърдни и податливи на жертвоготовност в името на Бога и ближния.
За инославните, иноверните, суеверните и пр. св. ап. Павел говори, че те сами се заблуждават поради което несъзнателно заблуждават и други: „Лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани. (Тим. 3:13) В народното творчество в една песен има такъв текст: „Сам се лъжи, сам се мами”. Нека се обърнем отново към св. отци. Св. Игнатий Брянчанинов говори: „За очи, поразени от слепота – напразно сияе слънцето от чистото небе.” Преп. Симеон Нови Богослов пък пише: „Който вярва, той върви по правите пътеки на Божиите заповеди, не се отклонява нито надясно, нито наляво”.
За съжаление, мнозина непросветени не знаят какво правят, може би и не искат да признаят дори пред себе си, че сами се заблуждават и така заблуждават и другите. В това отношение св. ап. Павел съветва: Но ти пребъдвай в това, на което си научен” (2 Тим. 3:13-14)
Самият Спасител говори: „Мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина. (Мат. 24:5; Марк. 13:6)
Не напразно апостолът напомня думите Божии: „Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми”. (Евр. 3:10; Числа 14:23)
Премъдрият Соломон ни съветва да бъдем снизходителни към тези, които не са намерили истината, като казва: Те впрочем по-малко заслужават укор, защото се заблуждават, може би, търсейки Бога и желаейки да Го намерят;(Прем. 13:6)
За съжаление има и такива, които не намират сили в себе си да се изтръгнат от обкръжението, в което са попаднали, не намират кой да им помогне, особено ако не са достатъчно волеви хора.
Ние гледаме на всички други – атеисти, инославни и иноверни като на хора, които не са прави, като наши братя, които грешат. Ние вярваме, че по отношение на вярата не може да има плурализъм, особено по отношение на основните истини на вярата. Възможно е да има различни традиции, както това е на практика в отделните народи. Нали във всеки отделен район, даже във всяко отделно населено място има специфични народни обичаи и традиции. Една традиция има в славянските църкви, друга в гръцките. Българската църква е посредник между тях. Това показва, че различията във второстепенните неща показват колко богатство и красота на традиции може да има всеки един народ, важното е в главните постулати на вярата да сме единни.
Аз не мога да разбера защо нашите братя се дразнят, че ние имаме различно мнение от тяхното, даже ни обвиняват, че сме враждебно настроени към тях? Искат от нас да ги признаем като църкви, след като не са такива, защото нямат апостолска приемственост, изобщо не признават свещенството, не признават възможността на човека да се освещава и богоуподобява, след като не почитат Божиите угодници, даже света Богородица. Това е най-пагубното в тяхното учение. Значи те могат да имат свое мнение, а ние да нямаме, така ли? Какво показва това? Кой тогава е толерантен, търпелив и проявява повече християнско търпение и любов? Затова, ако искат да се обединим, трябва да се върнат към св. Православие, от което са се отделили самоволно.
- Знаем че, някои от протестантските общности, вкарани "в кюпа", са сред основателите на прословутия Робърт колеж в Цариград от по-миналия век, който са завършили мнозина от дейците на Българското национално възраждане. Някои от протестантските мисионери инициират превод на Библията на новобългарски език, върху който се е трудил един от патриарсите на българската литература П. Р. Славейков, съвместно с православни свещеници. Днес Българското библейско дружество (основано и ръководено от протестанти) издава т. нар. Православни Библии, благословени от Светия Синод. Св. Никодим Светогорец в Гърция през 17-ти век е учил в протестантско теологично училище... Списъкът от факти можем да го продължим още доста и всички те свидетелстват срещу евтиния популизъм. Виждате ли понастоящем поле за сътрудничество между Светата Църква и представителите на традиционните протестантски изповедания? Включително даже и в превенцията срещу тоталитарните култове?
Първо, ние трябва да вършим своето служение, което доброволно сме приели в духа на Свещеното Писание, Свещеното предание и традициите на св. Православна църква. Само тогава вярващите ще имат полза за душата си. Освен това, поради изложените по-горе причини не виждам да е полезно едно наше сътрудничество по отношение на вярата, с каквато и да било общност, както и да се нарича тя. Подчертаваме изрично – по отношение на вярата. Когато основните постулати на вярата са различни, нищо не може да се получи. „Какво общо има мекина с чисто зърно? Казва Господ” /Иер. 23:28/ Нека повторя, ще го потретя, ако е необходимо. Ние не мразим никого, никого не искаме да обиждаме, но да казваме на черното бяло или на бялото – черно, никога! Спасителят достатъчно е казал: „Думата ви да бъде да, да; и не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия. (Мат. 5:37) Мил ми е Платон, но истината ми е по-мила.
Ние не може да не говорим за тези разлики, защото иначе ще изглежда, че ги приемаме и не ги смятаме за пагубни. Св. ап. Павел пише: „Поздрави ония, които ни обичат по вяра.” Тит. 3:15
От това и мислите на други св. отци, за което нямаме време и място следва, че трябва да общуваме само с тези, с които имаме една и съща вяра.
Що се отнася до св. Никодим Светогорец и други православни, обучавали се в неправославни училища по липса на други, за този случай и за всички православни говори св. Василий Велики. Той ни учи, че трябва да внимаваме какви книги четем, тъй като „Този, който чете една книга, оставя кормилото на своя живот в ръцете на автора й”. Посочва примера на пчеличките, които вземат нектар само от подходящи за изработването на мед цветя.
Всеизвестно е, че всеки подхожда към нещата според своя мироглед. Ние не можем да се съгласим с методите нито на католици, нито на протестанти, евангелисти и пр. Особено по отношение на наркозависими. Много са причините, най-важната обаче е тази, че протестантите нямат апостолската приемственост – благодатта на св. Дух, тъй като нямат свещенство, от там нямат тайнства, като по този начин не признават св. Причастие, най-силното духовно оръжие на християнина и най-вече на тия, които си поставят за задача да се борят със своите греховни привички, пристрастия и зависимости! Хиляди извинения на всички тези милиони вярващи, в това число и на католици, не можем да се съгласим с техните вярвания, постулати, методи. Те са израснали в своята традиция и макар, че мнозина схващат, разбират, че нещо не им достига, те остават верни на своето верую. Никой няма нищо против това. Аз лично работя в социалната сфера с няколко католически фондации, но не засягаме въпроси на вярата.
Защото не искам да напомням на такива думите на пророка, но когато се налага го правя: „От самото си рождение са отстъпили; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.” (Пс.57:4)
Не е за препоръчване сътрудничество с иноверните, защото това може да съблазни някои неукрепнали във вярата. Спасителят казва: „Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда”. (Мат.18:7) Те са по-опасни от иноверците, тъй като имат близки вярвания с православните. За инославните е ясно, те са съвсем различни от християните и това си е тяхно право. Но за непросветените във вярата, които не могат да правят разлика между отделните християнски църковни и нецърковни деноминации, общуването с техни представители е опасно. Св. ап. Павел пише: „Щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си. (1 Кор. 1:2)
- Благодаря за времето, което ни отделихте.
