Отец Георги Фотакиев: Хората от енорията работеха за създаването на Дневния център за наркозависими

Първият модул е общността, с която работим 24 часа. Тези хора живеят в специални помещения в двора на храм „Св. Княз Борис”, тримата свещеници духовно ги обгрижваме, освен това им се осигурява физическа заетост, спортни занимания под контрола на отговорник (консултант по трудова терапия), психологическа работа, провеждана от специалист, арт-терапия... След като завършат успешно програмата в първия модул, идват във втория, ако проявят желание, ако някой не се чувства достатъчно сигурен и укрепнал, за да започне самостоятелен живот. Забелязали сме, че при лечението на момчета от Варна резултатите не винаги са задоволителни (макар че, има и такива, които са постигнали пълен успех) – познават се с дилърите, средата ги връща назад и това постоянно ги провокира. В Дневния център именно такъв човек ще може да получава всекидневна помощ и подкрепа – да споделя проблемите си, да присъства на различни лекции. Тук се надяваме да работим също и с наркозависими момичета, защото в първия модул нямаме място и възможност да го правим. В Дневния център освен това се помещават административните ни помещения, както и Защитено жилище за самите бивши зависими.

- Значи, може да се каже, че целта на модула е ресоциализация, след рехабилитацията в първия модул на ПЦДОН?

- Да. Те тук са и под наше наблюдение. Освен всичко останало, получават съвсем реална материална помощ. Тези момчета определено нямат „равен старт” с нас от чисто материална гледна точка. Тук, в Дневния център те си делят сметките за консумативи и режийни, така им е по-лесно да се справят с разходите. Всекидневните задължения не се стоварват с такава сила върху тях, а те предизвикват не малък стрес. Да, целта на тази програма е да ги върне в обществото по-укрепнали.

- Почти е излишен този въпрос, но трудно ли ви беше да създадете всичко това?

- Преди 3-4 години получихме сградата от местното кметство, за което безкрайна благодарност изказваме на Областната управа – тя е предоставена за ползване пряко на Варненска и Великопреславска митрополия. За тези години с много (и общи) усилия стигнахме до това сградата да изглежда в този вид, след множество ремонтни дейности.

- Имате ли добра стратегия как да я поддържате?

- Г-н Бозов от Община Варна например пое ангажимент по обзавеждането и подмяната на врати, дограма и прочие... Итересното е, че нашият основен дарител (Георги) е физическо лице, не представлява фирма или институция. Той даде много пари, сам участва с доста труд и материали... Той не е от нашата енория – запознахме се с него при едно общоенорийско посещение в манастир, където беше там с нас. Всеки един от дарителите е записан в специална книга.

- Оказва се всъщност, че хората от енорията продължават самоотвержено да помагат през всичките тези години?

- Да. Никоя фондация не е помагала в ремонта и благоустрояването на тази сграда... Фирми на хора от енорията и самите енориаши работиха за Дневния център, а и християни от други енории.