Мобилно меню

1.9574468085106 1 1 1 1 1 Rating 1.96 (47 Votes)
1_33.jpgРазговор с отец Василий Шаган, член на Работната група към Св. Синод за въвеждане на религиозно образование в училищата, за това докъде стигна диалогът на Работната група с държавната власт и защо министърът на образованието посъветва Църквата да обърне внимание на неделните училища.

- Напоследък отново се заговори за въвеждането на религиозно обучение в училищата. Доста хора се ангажираха с този въпрос. Горан Благоев например скоро в предаването си по БНТ интервюира писателката Теодора Димова - и двамата изразиха една ясна позиция, че то е нужно. Но ти, като член на Работната група към Светия Синод, на която е възложено да комуникира с държавните институции по тези въпроси, по-добре би ни информирал накъде вървят нещата... Имам усещането, че пак се очертават някакви проблеми в диалога...

- Не, просто се смени правителството. А старото правителство беше изработило един проекто-закон за училищното образование, в който липсваха необходимите нормативни точки, за да се обсъжда въвеждането на религиозно образование във формата, в който ние го желаем като задължителен предмет, а и въобще за присъствието на такова в общообразователното училище. Сегашното правителство също обсъжда закон за училищното образование и той е предложен на обществена дискусия, но ние констатираме, че и в него този въпрос не е подобаващо засегнат, така че този предмет действително да може да бъде въведен като общозадължителен.

- Аз лично забелязвам едни много интересни процеси, наблюдавайки отстрани. Преди година, когато мин. Вълчев се афишира като убеден секуларист и противник на религиозно присъствие в държавното училище, май Работната група пак беше започнала някакви разговори... Използвайки нетвърде добросъвестно събития в Родопите (с. Рибново) по мнение на мнозина
представи  присъствието на религиозен светоглед в българското училище като опасност, фундаментализъм, ретроградност и пр. А пък в момента Михаил Екимджиев коментира инициатива на Пловдивския митрополит, осъществена съвместно с кмета на Пловдив, по горе-долу същия начин - побитите православни кръстове в града като субспендиране на Конституцията, според която България е светска държава... Въобще ме мъчи едно параноично чувство, че в момента, в който се стигне до сериозна дискусия, някои съвсем планирано започват да рушат диалога, използвайки всякакви поводи, за да задържат статуквото в настоящия секуларен модел...

- Ако приемем, че се предизвикват тенденциозно от страна на Държавата ситуации, които биха осуетили здравомислието на нашите държавни мъже и изобщо на цялата общественост (не мога да бъда сигурен, че е така) то можем да кажем, че подобни действия предприемат хора, които или не са наясно с това, което искат да се случи и с целта и смисъла на въвеждането на този предмет и тази липса на добра воля е всъщност безпомощност или взимат съвсем тенденциозни и осмислени решения срещу въвеждането на предмета. В обществото има и тенденциозност, разбира се, но и има чисто случайни неща, обусловени от моментни настроения. Но всяко едно общество, в крайна сметка, трябва да намери своя "генерален принцип" за възраждане. Според мен религиозното образование трябва да залегне като един такъв вързраждащ обществото ни принцип и като говорим в частност за българското училище - възраждане на една истинска култура, която бихме могли да предложим на младите хора в образованието и възпитанието им.

- Позволявам си да ви посъветвам да не "лежите на това ухо" - че нещата са случайни. Чел съм препоръките на ПАССЕ по въпросите на религиозното образование. Има един сериозен конфликт между Държава и Църква относно философската му рамка, според която да се преподава в училището. Идеолозите искат неконфесионално (неиндоктриниращо) религиозно образование, а Църквата настоява за конфесионално...

- Да, това, за съжаление, е точно така...

- Ако се тръгне към интелигентен натиск върху институциите, не мислите ли, че е добре да потърсите съдействието на богословските факултети?

- Ние го имаме това като един от принципите  си. Отворени сме да консултираме действията си и да приемаме, на отделни етапи от работата си, различни хора. В изработването на нашата концепция беха поканени специалисти, при това тесни специалисти.

- Аз останах с впечатление обаче, че Работната група по-късно сякаш се позатвори малко в себе си...

- Не. По-скоро тя стана някак по-пасивна, след като бяха изработени основните документи и прие една изчаквателна спрямо Държавата позиция. Но в никакъв случай не бих казал, че сме се изолирали.

- Само че, не виждаме да излиза информация за работата й... За нас, като заинтересовани под една или друга форма, остава само да гадаем какво се случва. Новото правителство беше посрещнато на страниците на Официалния сайт с нескрити аплодисменти (това че, са извикани свещеници да осветят офисите и учрежденията и пр.). А сега и премиерът, и министърът на образованието отново ни пращат да се занимаваме с неделните си училища, вместо с държавното училище, макар да го правят с по-голяма снизходителност и не така арогантно като ексминистър Даниел Вълчев. Резултатът е същият обаче, като при предходното правителство... Защо не инициирате един по-широк вътрешноцърковен дебат? Да се обсъди по-сериозна стратегия за диалог с институциите?

- Безспорно това е нужно. В най-скоро време ще проведем Кръгла маса по темата, където ще има и по-широко, обществено, обсъждане. Но не мисля, че в обсъждането е проблема. Той проблемът е ясен, ясни са и намеренията. Но как всичко това да се случи - религиозното образование да бъде въведено във форма, която би била най-добре приложима към съвремената действителност на общообразователното училище. Да отговаря на нуждите и търсенията на младите хора и същевременно да въвежда наистина в основите на нашата православна (или друга, според конфесионалната принадлежност на различните ученици) религиозна култура...

- Да разбирам ли, че вървите към компромис с концепцията на проф. Георги Бакалов или поне с някои философски моменти от нея?

- Не, в никакъв случай! Не знам откъде имаш такива сведения.

- Просто предполагам...

- Споменавайки другите религиозни традиции, имам предвид основен момент в Концепцията на Светия Синод - това, че всяко друго традиционно изповедание би могло да предложи предмет, съобразен с неговата религиозна култура.

Ще ми се да вярвам, че когато министъра ни "отпрати към неделните ни училища", той нямаше предвид, че само с тях трябва да се занимаваме (макар че, точно така прозвуча).. Може би е имал предвид, че паралелно трябва и на това да наблегнем. Смятам че, това е добър съвет. В нашата енория например усетихме една криза в работата на неделното училище, работещо вече повече от 13 години и се наложи да се съберем и да обсъдим някои промени, целящи оптимализацията на работата. Това го казвам, за да подчертая, че е наистина добре нещата да се случват паралелно.

- Много си дипломатичен...

- А що се касае до това, дали да се обсъжда с богословите стратегията, аз не мисля, че проблемът е богословски.

- Богословите са ресурсът на Църквата.

- Това е ресурс от тази гледна точка, че тези са хората, които днес се занимават с богословие на научно ниво, изследват проблемите, преподават... Не смятам, че големият проблем ще се реши с въвеждането на по-широко богословско представителство в работата на Работната група. Големият проблем, според мен, е пропастта между Църквата и богословите, сякаш това са две отделни тела...

- Позволявам си да вметна, че пропастта е и между Църквата и света. Ако на тази граница стояха богословите, а не различни активисти, апологетиката щеше да е на друго ниво (а апологетиката е част от богословската наука). И ако някой може да представи грамотно Вярата на Църквата пред света и алтернативите, които християнството предлага, това са именно нейните богослови, а не активистите, на които подобава повече ролята на организатори и администратори.

- Въпросът с въвеждането на религиозното образование нищо богословско не съдържа в себе си...

- Напротив, съдържа. Именно тези релации църква-общество. Този конфликт на философии, за който в началото говорихме. И богословите са тези, от които можем да очакваме да съумеят да "обяснят на света".

- Да, в този смисъл е така.

- Радвам се, че постигнахме съгласие... Благодаря за отделеното време...

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/98f 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий