Колко са 10 000 души, изведени в една толкова мащабна, според претенциите си, инициатива? За някои страшно много. Във фантазиите им. Толкова много, че даже нарекоха това събитие „мощна проява на православния български дух”. Но аз ще направя една бърза сметка. Позволява ми да постъпя тъй фактът, че не присъствах на литията и не можах да се опияня от съучастието в тази все пак „немалка тълпа”.
5 000 бяха докарани от Пловдивска епархия. С безплатни автобуси. Следователно от „останалата България” са присъствали другите 5 000 души. Традиционно православни в страната се афишират 87% от населението. Ако, да речем, от самата столица ентусиастите бяха 100 000 души, това би било едва една двадесета от двумилионната столица. Но там нямаше 100 000 души. Нито 90 000. Нито поне 20 000 общо. Имаше 10 000 души, а 5 000 от тях бяха от Пловдивска епрахия. Това е смехотворно малко, за да изискваш на негова основа да се въвежда официално православието като национална доктрина и идеология. Не мислите ли така?
Макар и да не
одобрявах литията, реших преди няколко дни да „посъветвам” някои членове на
Работната група по въвеждане на религиозно образование. Писах им писмо. Писах:
„Защо не закупите десет минутки програмно време по националните ефирни
телевизии, а те не са много, само три са горе-долу. Негово Светейшество да
призове, да покани гражданството да участва?” Не получих никакъв отговор. Един
от адресатите (д-р Панайотова) явно смяташе, че целокупния български народ ежедневно
посещава Официалния електронен сайт и само чака, тръпнещ в нетърпение, да чуе
какво тя или митрополит Николай ще го призоват да направи, та тутакси да се
втурне щастлив, че може да ги последва, по софийските улици.
На желаещите да се опиват от съучастието си в един поток, заедно с 10 000 души, ще представя една дребна аритметика. С такъв ресурс от автобуси и бензин, и натиск върху свещениците и църковните активисти да се участва, Адвентистите от седмия ден например (сравнително малка протестантска група) щяха също да изведат по улиците 10 000 души. А петдесятниците – поне 100 000 души. Но да оставим аритметиката.
За да се промени Законът в държавата, така че да е възможно влизането на Религия с профил Православие като задължителен предмет в програмата, БПЦ трябва да акумулира и консолидира обществена воля. Да убеди тези 87% православни да излязат наистина на светло, да се ангажират, да разпознаят инициативата като своя. Защото Великото народно събрание (т. е. тази институция, която би имала право да ремонтира Конституцията) не се свиква, когато някой си (колкото и нависоко да е в църковната йерархия) рече: „Искам”, а когато обществото осъзнае необходимостта и изрази воля за това. Последното няма да стане по начина, по който се опитахме да съберем и поведем хората за национална лития. Не става и със звън на камбани. Става с читава стратегия.
Снимка: Двери
На желаещите да се опиват от съучастието си в един поток, заедно с 10 000 души, ще представя една дребна аритметика. С такъв ресурс от автобуси и бензин, и натиск върху свещениците и църковните активисти да се участва, Адвентистите от седмия ден например (сравнително малка протестантска група) щяха също да изведат по улиците 10 000 души. А петдесятниците – поне 100 000 души. Но да оставим аритметиката.
За да се промени Законът в държавата, така че да е възможно влизането на Религия с профил Православие като задължителен предмет в програмата, БПЦ трябва да акумулира и консолидира обществена воля. Да убеди тези 87% православни да излязат наистина на светло, да се ангажират, да разпознаят инициативата като своя. Защото Великото народно събрание (т. е. тази институция, която би имала право да ремонтира Конституцията) не се свиква, когато някой си (колкото и нависоко да е в църковната йерархия) рече: „Искам”, а когато обществото осъзнае необходимостта и изрази воля за това. Последното няма да стане по начина, по който се опитахме да съберем и поведем хората за национална лития. Не става и със звън на камбани. Става с читава стратегия.
Снимка: Двери