- Ваше Високопреосвещенство, какъв празник е Великден, какво трябва да знаят за него християните?
- Възкресение Христово е най-светлият, най-великият християнски празник, затова и се нарича Празник на празниците. В празнуването на Христовото Възкресение се забелязва голяма тържественост, един вътрешен светъл изблик на чувствата на вярата, надеждата, любовта, защото чрез Христовото Възкресение идва радостта за целия свят, като освобождаване от греха и като знак за съществуването на вечния живот след смъртта. Възкресението на Христос свидетелства, че смъртта не е краят, че след земния живот настъпва небесният, вечният, в който всички повярвали и с обич последвали Христа имат надеждата и са убедени, че веднъж възкръснал от мъртвите Иисус Христос вече не умира, а става начатък на живот за всеки един от нас. Че по този път, по който Той е вървял – от смърт към живот - ще върви и всеки един, повярвал в Него. И не само повярвал, но и със своите добродетели, с достойния си живот е заслужил блажената вечност.
- След толкова години социализъм в България, времена, в които Църквата беше притеснявана, като че ли доста от последните поколения българи не вярват толкова в Бога! Според Вас, започнаха ли да се връщат нещата на мястото си, повярваха ли отново миряните?
- Вярно е, че един атеистически период у нас нанесе своите поражения, но всеки християнин по свой начин съхрани своята вяра. С настъпването на демократичните свободи в България интересът към въпросите на вярата свободно се изявява. Възстанови се Пловдивската духовна семинария, Богословският факултет при СУ “Св. Климент Охридски”, създадоха се и други богословски факултети, въвежда се изучаването на предмета “Религия”. Макар и да е труден този процес, все пак в храма се забелязват много интелигентни и млади хора със своите семейства, които търсят общение с Бога, стремят се да постигнат в своя живот нещо духовно и ценно, нещо по-различно от това, което обикновеното ежедневие предлага и ангажира вниманието ни. Издава се и богословска литература, която жадно се чете. Напоследък и българският Зографски манастир на Света Гора има подчертана активност в книгоиздаването и мнозина от младите хора се насочват към тази литература и черпят много полезни неща за духовното си развитие. Голямо е старанието ни за въвеждане на редовен предмет „Религия” в българското училище, което изисква доста усилия, а и правилно разбиране на управляващите по този въпрос, за да се постигне успех и добри възпитателни резултати. Целта е от по-ранна възраст да се предложи това познание на децата, защото, както е казал народът - „ дръвчето се изправя, докато е младо” - и това ще бъде добра житейска основа за бъдещето на младото поколение.
- Значи можем да кажем, че българинът лека-полека се завръща към духовните си корени, които бе позагърбил за определен период от време?
- Това е така, защото тези корени са съществували в историята на нашия народ и е доказано, че те са били ценно достояние в живота на българина. Убеден съм, че възвръщайки се към тях, той се връща към нещо скъпо, свидно, родно и полезно за него, за семейството му и за обществото, в което живее.
- Дали обаче българското общество не занемари напоследък християнските ценности, семейството и възпитанието? Чалгата като че ли взема надмощие?
- Светата Църква се старае да утвърждава християнските ценности. Нашият народ живее в християнска среда и винаги се е стараел да има в живота си Христовия идеал и да възпитава в този дух своето семейство, децата си. В по-ново време като че ли по-малко внимание се отделя на този възпитателен процес. Църквата призовава младите родители, колкото е възможно, да намират повече време за възпитаването на своите деца в посока на християнски дух, което е здрава основа на техния живот и развитие. Временни явления и шоупрограми със съмнителна стойност, увлечения в пороци и опасни зависимости не са възпитателната среда, в която да растат и се развиват ученици и младежи. Пред тях стоят главните въпроси на живота и нравствеността и те трябва да придобият ясен мироглед и вътрешни сили, за да възрастват и се оформят като достойни и завършени личности.
- Моралните ценности и родолюбието на българския народ като че ли също останаха напоследък на по-заден план?
- В голямото си мнозинство хората се увличат от временни придобивки, стремят се повече към материални стойности в техния живот. За съжаление, понякога това става и с непозволени средства, което още повече смущава живота в нашето общество. Затова Господ Иисус Христос призовава към търсене на царството Божие, а всичко останало трябва да се поставя на второ място. То ще се получи в нашия живот, когато предварително сме се насочили към ценностите. Желателно е именно Божието царство да е царство и на нашия живот и общество, за да са мирни и преуспяващи, да растат предани чеда на Църквата и пламенни родолюбци.
- Русе беше един от първите градове, в които православни и католици празнуваха заедно Великден, когато са на една и съща дата?
- В Русе имаме едно добро съседство между два храма – “Св. Николай” /православен/ и “Св. Павел от Кръста” /католически/. Дели ги една улица. На Великден, когато датата е обща, християните от двете църкви се поздравяват на открито с “Христос воскресе!” И от едната, и от другата страна има стремеж към разбирателство, живот в мир и взаимно уважение. Официалните догматически различия между Православната и Римокатолическата църкви, както и произтичащите от тях ограничения са предмет на по-подробни обсъждания и богословски диалози. Сближението между двете църкви е сложен, труден и продължителен процес.
- Все пак Русе си остана един от пионерите в сближаването на двете църкви по Великден?
- Това е по-скоро поради близостта на двата храма и добрите отношения между духовниците и миряните от тези енории.
- Българската църква преодоля ли вече разединението, което я разкъсваше през годините?
- Благодарим Богу, след проведения в София Всеправославен надюрисдикционен събор /1998 г./ се постигна преодоляване на породения разкол и в живота на Българската православна църква все по-рядко се споменава за този болезнен период. Всяко разделение води до разтройване на църковния живот, трудно се работи в такава атмосфера на противопоставяне. Светият Синод на Българската православна църква винаги е проявявал старание за преодоляване на това явление и в последно време единството е налице с незначителни изключения.
- Как стои въпросът с издръжката на Българската православна църква, използва ли пълноценно ресурсите си, например – манастири и храмове, които биха могли да привличат повече туристи?
- БПЦ всъщност е на самоиздръжка. Тя има много и ценни манастири, има и старинни енорийски храмове, но организирането на тези обекти като туристически не е най-главното в техния живот. Важното е организирането им като места на вярата и поддържането им в добро състояние. Те са преди всичко домове за молитва и не трябва да ги превръщаме в концертни зали или шумни туристически обекти. Необходимо е постигането на доброто съчетание между двете страни – духовната и материалната.
- А какво ще пожелаете на миряните в навечерието на Великден?
- Наближава великият християнски празник Възкресение Христово. Както природата възкръсва за нов живот през тези дни, така и в нашия живот да се почувства възкресението на доброто, истината и правдата, на честността, красотата и чистотата. Да бъдем в светлината на Христовото Възкресение и неговите безценни плодове за живота тук и във вечността! (Форум - Седмичник на Северна България).
