Както вече посочих в статията си за историята на Синодната палата (тук), след Освобождението заседанията на Св. Синод са били провеждани в сградата на Софийската митрополия. Самата митрополия не е разполагала по това време със собствена сграда, а се е помещавала под наем в църковна къща, собственост на столичния катедрален храм „Св. Неделя“ (или „Св. Крал“, както са го наричали тогава).
Известно е, че през седемнадесетото столетие Софийска митрополия е останала без свещоливница, без митрополитски дом, без много движими и недвижими църковни имоти, с разорен и изпаднал в нищета клир, с огромен дълг към кредиторите… През 1662 г. тогавашният гръцки митрополит Даниил заради многобройните си дългове е бил принуден да продаде митрополитския дом на хаджи Мустафа паша за 60 000 акчета. Този митрополитски дом се намирал на днешната ул. „Калоян“ (погрешно наричана „Цар Калоян“, а трябва да се именува „Севастократор Калоян“).
Много по-късно, през първата половина на деветнадесетото столетие, гръцкият митрополит Мелетий (1837-1847), който е обичал лукса и е живеел нашироко като садразамин (велик везир), построява нова сграда на митрополията. Тя е била „модерна европейска сграда“, с високи и светли прозорци, имала е овощна и цветна градина, фонтан и зоологически кът с клетки за мечки, елени, зайци и всякакъв вид домашни птици и гълъби. През 80-те години на онова столетие тази митрополитска сграда пропада, става негодна за живеене и е съборена. Оттогава самата митрополия се е помещавала в църковната къща на близкия катедрален храм. Св. Синод на БПЦ след освобождението е използвал само няколко помещения – за канцелария и за провеждане на заседания. Нуждите от собствено синодно здание обаче непрекъснато назрявали.
По време на кметуването на Димитър Петков започва масово разчистване на централната градска част на София и изправяне на кривите сокаци (улици). От Св. Синод решават да поискат свободен парцел за построяване на Синодна палата. Затова през лятото на 1890 г. търсят съдействието на екзарх Йосиф I, чието седалище е в османската столица. На свой ред той се отнася до Министерството на външните работи и изповеданията (МВРИ) и иска съдействие. Въпросното министерство, със съдействието на Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (МОСПС) и столичното кметство, закупува с държавни средства близката къща на братя Давичан Леви на ул. „Калоян“. Тя е била стара двуетажна паянтова сграда, с магазини на долния етаж. Имало е отделно помещение за кухня и малък двор. От МОСПС правят основен ремонт и от есента на 1890 г. въпросната еврейска къща става Синодна палата. На долния етаж е уредена синодната канцелария и стая за заседания, а на горния етаж – стаи за пренощуване на четиримата синодни архиереи. На тази Синодна палата обаче е трябвало постоянно да се правят ремонти. Освен това наоколо е имало стари еврейски къщи, които са били пред самосъбаряне. Нямало е канализация, а са ползвали септична яма и през горещите месеци наоколо се разнасяла „зловонна миризма“. Едва през 1899 г. е прокарана канализация по ул. „Калоян“, в която включват и Софийска митрополия, и Синодната палата.
От 4 ноември 1898 г. синодните архиереи започват да искат от МВРИ да се разшири дворът на Синодната палата чрез закупуване на околните еврейски къщи и премахване на изоставената близка арменска църква, за да може там да се построи новата Синодна палата. С това искане на Св. Синод се занимават няколко държавни институции – двете посочени министерства, самият Министерски съвет, Народното събрание и столичното кметство. Неимоверни трудности са били срещани при отчуждаването на еврейските имоти – собствениците им са искали големи обезщетения, водели са дела и всячески са пречели. Бюрократичните трудности налагат дори да бъдат отменени няколко постановления на Министерския съвет. В крайна сметка са страдали Св. Синод и Софийска митрополия, които са продължавали да обитават неудобните къщи.
Както е известно, след дълги перипетии от 20 юни 1904 г. започва направата на нова Синодна палата – на площада при строящия се храм-паметник „Св. Александър Невски“. Преместването в тази нова палата приключва в края на октомври 1909 г. Тогава освободената сграда на старата Синодна палата е предадена за стопанисване от Софийска митрополия, която все още е нямала собствено здание. След дребни ремонти на помещенията най-сетне Софийска митрополия се нанася в свое собствено здание. Така от началото на 1910 г. „новата“ митрополитска канцелария функционира цели двадесет години.
На 20 юни 1918 г. се упокоява Софийският митрополит Партений и дълго време епархията остава вдовстваща. На 20 март 1921 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ в епископски сан с титлата Маркианополски е хиротонисан протосингелът на Св. Синод архим. Стефан (Шоков). Година по-късно, на 26 март 1922 г. той е избран в епархията, а на 2 април с. г. и утвърден от Св. Синод за канонически Софийски митрополит.
Митр. Стефан се показва като добър пастир и администратор на поизоставената Софийска епархия, която в продължение на три години и половина е била без свой архиерей. По негово време е извършен кървавият терористичен акт в храм „Св. Неделя“, в който загиват 160 души, а други петстотин са ранени. Възобновяването на този храм среща съпротива от най-различни фактори и се проточва във времето. Изразходени са много нерви, сили и средства, докато на 7 април 1933 г. възобновеният из основи катедрален храм е осветен.
Както вече се посочи, цели двадесет години Софийска митрополия се помещава в стара и нехигиенична сграда. От 1929 г. обаче митр. Стефан предприема поетапна мащабна строителна дейност, за да снабди Софийска митрополия с нови и подходящи сгради. Първо е построена голямата сграда на ул. „Съборна“ с просторна обща канцелария (днес салон на митрополията, който вече носи името „Екзарх Стефан I“), а от западната ѝ страна е залепено ъгловото доходно здание с магазини на партера и три етажа. Тържественото освещаване на тази голяма придобивка става на 4 ноември 1930 г. След това до него е изграден митрополитският дом, чиято фасада е към ул. „Калоян“. Тази постройка е осветена на 29 декември 1931 г.
Във вътрешния двор на митрополията се е намирала стара арменска църква, която е била отчуждена от държавата, с царски указ № 39 от 25 март 1910 г., за нуждите на Софийска митрополия. В продължение на цели двадесет и три години обаче арменците отказват да опразнят прогнилия и изоставен храм и пречат на бъдещото църковно строителство. След големи перипетии тя е съборена чак през лятото на 1933 г. На 14 септември с. г. тържествено е положен основният камък на нова митрополийска сграда и епархийска свещоливница с доходно здание. Новата сграда е била четириетажна постройка със салон за събрания, помещение за митрополийската библиотека и помещения, в които настаняват под наем Върховната сметна палата. Тук е била временно настанена и работилницата на епархийската свещоливница. Новата постройка е имала топла връзка със съседното здание на Богословския факултет.
Тържественото освещаване на тази митрополийска сграда става на 26 ноември 1936 г. при произнасяне на пламенна реч от митр. Стефан. В нея той сърдечно благодари на настоятелството на свещоливницата с председател прот. Захарий Гешаков и членовете му Стефан Цървулков, Александър Н. Жеков и Марин П. Петров. Те „… с една примерна ревност възприеха идеята да се построи модерна свещоливница и удобен салон за духовен живот, не отстъпиха от дълга си до завършването на тоя дом. Благодаря и на г. г. архитектите-ръководители Стоян Босолов и Мара Захариева, Цветков, Карастойчев и на добрите съвети на архитекта г. Момев, на инженерите К. Гочиев, Б. К. Стоилов и Ас. Попстоилов. Дължа в тоя тържествен момент да изкажа благодарност на предприемачите Строително акционерно дружество „Н. Релео-Нефе“, Държавен кооператив „Родопи“, Ж. Димов, Пиперков, Йордан Златанов, Ж. Текерджийски, Б. Ненов и особено пък на г. Асен Аврамов, който с една примерна честност, почтеност и точност навременно изпълняваше своите задължения“.
В речта си митр. Стефан изтъква, че за строителството и обзавеждането на тези постройки са похарчени около осем милиона лева. „Някои ще помислят, че ние правим търговска сделка, като долните етажи са направени за магазини, а някои крила – за обществени учреждения, за даване под наем. Това се прави с единствената цел да подкрепим нашия епархийски бюджет в неговата специална функция – „Софийска епархийска обществена благотворителност“, която от редица години насам развива своята милосърдна дейност в по-широк мащаб…“. След което владиката изтъква, че годишно митрополията харчи сто и четиридесет хиляди лева да подпомага „даровити деца“, които желаят да учат в Семинарията и Богословския факултет, а също и в други учебни заведения. Освен това Софийска митрополия е издържала и няколко детски летовища, два приюта за старци и недъгави хора, строяла е образцово старопиталище в Курилския манастир и др.
Владиката благодари и на Св. Синод, който не е позволил на Епархийския съвет да тегли заеми от банки, а ги е спонсорирал с четиристотин и петдесет хиляди лева, „които се надявам, че ще внесем преди срока“. „Тогава ще мислим за един нов строеж, който ни се налага, за да довършим цялостта на плана, който има да осигури живота и дейността на фонда „Софийска епархийска обществена благотворителност“ за славата на Бога и доброто на Епархията и Родината“.
И митр. Стефан удържа на обещанието си. След като е върнат заемът на Св. Синод, строителната дейност продължава. Доходното здание на ъгъла на пл. „Св. Неделя“ е надстроено с още три етажа и е разширена „модерната свещоливница“. Върху нейната сграда е поставена вертикална метална бронзова плоча с размери 177 х 89 см., върху която е стоял следният надпис: „През царуването на Негово Величество цар Борис III и при светителствуването на Негово Високопреосвещенство Софийския митрополит Стефан се построи от лето 1933 до лето 1939 тази сграда на Софийската епархийска свещоливница от настоятелство с председатели протойереите Захария Гешаков и Борис П. Атанасов и членове Христо Ангелов, Александър Н. Жеков, Стефан Цървулков и Марин П. Петров при секретар-счетоводител Илия Х. Бонев, касиер Згурославов, свещолеяр Лефтер П. Иванов по план на архитект Стоян Босолов“.
Кошмарни за Българската православна църква ще останат датите 10 януари и 30 март 1944 г., когато разрушителни и запалителни бомби на англо-американската бойна авиация превръщат в руини сграден фонд и ценно имущество в него. При първата бомбардировка е разрушена четириетажната сградата в двора на Софийската митрополия, в която се е помещавала епархийската свещоливница и ценна библиотечна сбирка. До основи е срината и съседната църква „Св. Николай Мирликийски“, ползвана през последните 10 г. от руската белогвардейска общност у нас (а самата руска църква е ползвана на разменни начала от българската енория на храма на ул. "Калоян", б. р.). От ударната вълна сериозно пострадва и съседното здание „Паметник на Българската екзархия“ (Богословският факултет), в него се е помещавал и Църковният историко-археологически музей при Св. Синод, но за щастие неговите ценности са били евакуирани навреме в Рилския манастир.
За жалост след политическата промяна, настъпила на 9 септември 1944 г., не е разрешено възстановяването на сринатите при бомбардировките митрополийски сгради и така архитектурният комплекс на Софийска митрополия остава във вида, в който го познаваме днес - разбира се, без построения допълнително, по инициатива на Светейшия Български патриарх Максим, храм „Св. Марина“.
Независимо от всичко обаче ролята на Софийския митрополит, а след 1945 г. – и Български екзарх Стефан, за изграждането и благоукрасяването на сградния фонд на Софийска митрополия е огромна и безспорна. Така че наричането на неговото име на официалния салон на митрополията е отдаване на едно съвсем заслужено признание и увенчаване паметта на този изключителен духовник и архиерей на Православната ни църква.
Илюстрации:
1. Старата Софийска митрополия (ок. 1880 г.);
2. Софийската митрополия и срещу нея църквата „Св. Никола“ с камбанарията ѝ (ок. 1910 г.);
3. На преден план е сградата на Софийската митрополия, а зад нея е още недовършената сграда на бъдещия Богословски факултет (ок. 1915 г.);
4. Първата сграда на новата Софийска митрополия, в която се е намирала общата канцелария (сега е салон на митрополията);
5. Първото доходно здание на Софийска митрополия (ок. 1931 г.);
6. Вляво от Богословския факултет се виждат две от новите сгради на Софийската митрополия – предната е Доходното здание, а зад него е второто доходно здание със салона и новата свещоливница (вижда се и топлата връзка между втората сграда и Богословския факултет);
7. Сегашен вид на първото доходно здание на Софийска митрополия;
8. На мястото на тези дървета и оградата е била сградата на второто доходно здание, салона и свещоливницата. Тя е унищожена при бомбардировките;
9. Металната плоча с надписа, която е била поставена на новата епархийска свещоливница.
