В една студена утрин на 1943 г. тревожна мълва обикаля столицата. Слухът, че Комисарството по еврейските въпроси е изпратило на общинските власти в Кюстендил списък с евреи, които следва да бъдат депортирани извън пределите на България, хвърля в паника и безпокойство обществото. Но подобни слухове се ширят още от януари 1941 г., когато е приет Законът за защита на нацията, а нищо до този момент не е застрашило техния живот. Наистина евреите са подложени на някои репресивни мерки и ограничения, но продължават да живеят свободно, задължени са да носят давидова жълта звезда, в средата на която някои от тях поставят значки с образа на Царя или Престолонаследника. Така българските граждани от еврейски произход манифестират своята привързаност към българската царска династия.
Обръщането на съветската интелигенция към Бога през 60-70-те години
Като възможен епиграф – характеристика на границите на моята тема, могат да послужат стиховете на Пастернак от поемата „Высокая болезнь”:
„Я говорю за всю среду,
С которой я имел в виду
Сойти со сценой, и сойду”.
В този смисъл ще съсредоточа вниманието си към „моето” време, т. е. предимно 60-те и особено 70-те години, и към „моята” среда – московските и петербургските интелигентски кръгове – всичко онова, за което мога да свидетелствам като очевидец.
Много интересно би било да поговорим и за това, което се отнасяше към религиозния живот на други обществени кръгове и преди всичко на бавно умиращото руско село, за дълбокото въздействие на впечатленията от войната като възвръщане от идеологическата хипноза към простите реалности на живота и смъртта.
„Я говорю за всю среду,
С которой я имел в виду
Сойти со сценой, и сойду”.
Много интересно би било да поговорим и за това, което се отнасяше към религиозния живот на други обществени кръгове и преди всичко на бавно умиращото руско село, за дълбокото въздействие на впечатленията от войната като възвръщане от идеологическата хипноза към простите реалности на живота и смъртта.
Слово-отговор на Знеполския епископ Николай при провъзгласяването на митрополитското звание
Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,
В този свещен миг с трепетно вълнение стоя пред Светейшия Първойерарх на светата ни Църква и освещения Архиерейски сонм, когато чрез Вас узнах спасителния Божий промисъл, в какво поприще да служа на Бога и светата ни Църква през бъдните дни на живота си.
Днешният ден за мен е знаменателен, радостен и щастлив, ден, в който Ваше Светейшество и високопреосвещените членове на Светия Синод под благодатното осенение на Светия Дух избрахте нов архипастир на Пловдивската епархия. Смирено се прекланям пред начертанията на всеблагия Божий промисъл, който чрез действието на Светия Дух сложи жребия на мен, най-малкия от епископите (вж. 1 Кор. 15:9). Със смирено сърце молитвено въздавам хвала и благодарение на Бога за това велико благоволение към мен недостойния. Бог ми оказа велика милост и аз цял съм в недоумение “Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене” (Пс. 115:3).
Представяне на достоизбираемите епископи
До избора на Пловдивски митрополит остават още няколко дни. "Двери" представя накратко за своите читатели "достоизбираемите епископи", кандидати за митрополитския престол.
Редът на представяне е по старшинство, т. е. според датата на епископската хиротония.
Левкийски епископ Павел (със светско име Павлин Иванов Петров)
Редът на представяне е по старшинство, т. е. според датата на епископската хиротония.
Левкийски епископ Павел (със светско име Павлин Иванов Петров)
Роден е на 12.7.1957 г. в гр. Левски. Учи в Софийската духовна семинария до втори клас, когато е изключен. По-късно завършва Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. Приема монашество на 22.2.1986 г. Ръкоположен е за йеродякон на 11.3.1986 г., а за йеромонах на 21.5.1986 г. В архимандритско достойнство е възведен на 11.3.1989 г.
Епископ Саратовски и Волски Лонгин (Корчагин)
Епископ Лонгин е роден на 31 юли 1961 г. в гр. Сухуми, Абхазска АССР. След като завършва средното си образование, през 1977 г. постъпва във филологическия факултет на Абхазкия държавен университет, който завършва през 1982 г.
След военната си служба през 1985 г. постъпва в Московската духовна семинария.
След военната си служба през 1985 г. постъпва в Московската духовна семинария.
И рече старецът...
Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.
Св. Тихон от Воронеж