Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (19 Votes)
9_l.jpgНа 8 август в Русия отбелязаха седемдесет години от началото на сталинските репресии в Бутовския полигон. На това място, което сега е просто един от кварталите на Москва, всеки сантиметър земя е напоен с кръв. Само за година, в периода от август 1937 г. до февруари 1938 г. тук са убити и погребани 20 765 души. Между тях близо хиляда свещеници, монаси и обикновени християни, попаднали тук заради религиозните си убеждения. Това е според документите, запазени и обнародвани за този период досега. Общо за времето на социда („изтребване по социален признак”)  до 50-е години на 20 в., когато „месомелачката Бутово” е закрита, жертвите са повече от 100 хиляди. Първоначално на местните жители било съобщено, че на полигона ще се изпробва ново оръжие. След това обаче започнали да пристигат осъдените и стрелбата не стихвала - по 40-50 водели в камион, общо 400 на ден... Понякога при по-добра организация и повече. Погребвали ги в ровове, дълги петстотин метра. 

4.3333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.33 (9 Votes)
Публикуваме пълния текст на Акта за каноническо общение между Руската православна църква и Руската православна задгранична църква, подписан на 17 май 2007 г., Възнесение Господне,  в Москва.


Ние, смиреният Алексий II по Божия милост патриарх Московски и на цяла Русия, заедно с преосвещените членове на Свещения Синод на Руската православна църква  - Московска патриаршия, събрани на заседание на Свещения Синод в Богоспасяемия град Москва (на 3-8 октомври 2004 г.), и смиреният Лавр, митрополит Източно-Американски и Ню-Йоркски, първойерарх на Руската православна задгранична църква, заедно с преосвещените архиереи – членове на Архиерейския синод  на Руската православна задгранична църква, събрани на заседание (в Сан Франциско на 15-19 май 2006 г.), ръководени от стремежа за възстановяването на благословения мир, богозаповяданата любов и братско единение в общото дело на нивата Божия на цялата Пълнота на Руската православна църква и верните й в Родината и извън нея, взимайки пред вид исторически наложилото се устройство на църковния живот на руската емиграция извън пределите на каноничните територии на Московската патриаршия, отчитайки, че Руската задгранична православна църква осъществява своето служение на територията на много държави с настоящия акт утвърждаваме:

4.5333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (150 Votes)
Цар Борис ІІІВ една студена утрин на 1943 г. тревожна мълва обикаля столицата. Слухът, че Комисарството по еврейските въпроси е изпратило на общинските власти в Кюстендил списък с евреи, които следва да бъдат депортирани извън пределите на България, хвърля в паника и безпокойство обществото. Но подобни слухове се ширят още от януари 1941 г., когато е приет Законът за защита на нацията, а нищо до този момент не е застрашило техния живот. Наистина евреите са подложени на някои репресивни мерки и ограничения, но продължават да живеят свободно, задължени са да носят давидова жълта звезда, в средата на която някои от тях поставят значки с образа на Царя или Престолонаследника. Така българските граждани от еврейски произход манифестират своята привързаност към българската царска династия.

4.8571428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (21 Votes)
Сергей АверинцевКато възможен епиграф – характеристика на границите на моята тема, могат да послужат стиховете на Пастернак от поемата „Высокая болезнь”:

„Я говорю за всю среду,
С которой я имел в виду
Сойти со сценой, и сойду”.
 
В този смисъл ще съсредоточа вниманието си към „моето” време, т. е. предимно 60-те и особено 70-те години, и към „моята” среда – московските и петербургските интелигентски кръгове – всичко онова, за което мога да свидетелствам като очевидец.

Много интересно би било да поговорим и за това, което се отнасяше към религиозния живот на други обществени кръгове и преди всичко на бавно умиращото руско село, за дълбокото въздействие на впечатленията от войната като възвръщане от идеологическата хипноза към простите реалности на живота и смъртта.

3 1 1 1 1 1 Rating 3.00 (10 Votes)
Знеполски епископ НиколайВа­ше Све­тей­шес­т­во, Ва­ши Ви­со­коп­ре­ос­ве­щен­с­т­ва и Пре­ос­ве­щен­с­т­ва, бо­го­лю­би­ви от­ци, обич­ни в Гос­по­да бра­тя и сес­т­ри,

В то­зи све­щен миг с тре­пет­но въл­не­ние стоя пред Све­тей­шия Пър­во­йе­рарх на све­та­та ни Цър­к­ва и ос­ве­ще­ния Ар­хи­е­рейс­ки сонм, ко­га­то чрез Вас уз­нах спа­си­тел­ния Бо­жий про­ми­съл, в как­во поп­ри­ще да слу­жа на Бо­га и све­та­та ни Цър­к­ва през бъд­ни­те дни на жи­во­та си.

Днеш­ни­ят ден за мен е зна­ме­на­те­лен, ра­дос­тен и щас­т­лив, ден, в кой­то Ва­ше Све­тей­шес­т­во и ви­со­коп­ре­ос­ве­ще­ни­те чле­но­ве на Све­тия Си­нод под бла­го­дат­но­то осе­не­ние на Све­тия Дух из­б­рах­те нов ар­хи­пас­тир на Плов­див­с­ка­та епар­хия. Сми­ре­но се прек­ла­ням пред на­чер­та­ни­я­та на всеб­ла­гия Бо­жий про­ми­съл, кой­то чрез дейс­т­ви­е­то на Све­тия Дух сло­жи жре­бия на мен, най-мал­кия от епис­ко­пи­те (вж. 1 Кор. 15:9). Със сми­ре­но сър­це мо­лит­ве­но въз­да­вам хва­ла и бла­го­да­ре­ние на Бо­га за то­ва ве­ли­ко бла­го­во­ле­ние към мен не­дос­той­ния. Бог ми ока­за ве­ли­ка ми­лост и аз цял съм в не­до­у­ме­ние “Как­во да въз­дам Гос­по­ду за всич­ки­те Му бла­го­де­я­ния към ме­не” (Пс. 115:3).

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.