Мобилно меню

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (36 Votes)
_josifsokolski.jpgВъпросът за сключването на уния с Католическата църква през 1861 г., както и личността и съдбата на един от духовните водачи на униатското движение в България, архиепископ Йосиф Соколски, са били и продължават да бъдат обект на многобройни изследвания в българската историография. Изследванията в периода преди 9.9.1944 г. са видимо групирани на про- и антиуниатски, в зависимост от мирогледа на авторите. Унията по правило се разглежда от прокатолическите автори в позитивна светлина[1] и съответно негативните оценки са приоритет на православните автори[2]. Почти в същите две тенденциозни рамки се разглеждат животът и личността на Йосиф Соколски. Трудовете по тази тема, появили се през атеистичния период от историческото развитие на България (1944-1989), въпреки сериозността и религиозната неангажираност на много от изследователите често вървят по вече прокарани пътеки и преповтарят интересни, но спорни констатации. Нещо повече, безкритичното възпроизвеждане на хипотези е превърнало някои от тях в неподлежащи на съмнение истини въпреки липсата на обективни изворови доказателства. Не са рядкост и случаите, когато съществуващите извори влизат в директно противоречие с тези мнения, утвърдили се като безспорни. В настоящата статия ще се опитаме с няколко исторически щриха да въведем читателя в епохата, сключването на унията и да хвърлим малко повече светлина върху съдбата на Йосиф Соколски след заминаването му в Русия. В статията ще използваме и няколко малко познати или въобще неизвестни на родната историография документи от централните държавни архиви на Русия и Украйна.

4.8260869565217 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (23 Votes)
1_89.gifДълго време в руската традиция съществуваха два контекста, свързани с участието на вярващите в тайнствата на Покаянието и Причастието. Първият е свързан с календарния цикъл. Имам предвид ежегодните, редовни изповед и причастие, и преди всичко тези, осъществявани (като минимум) през Великия пост. Вторият контекст е свързан с преживяването на кризисни ситуации. Става дума за т.нар. предсмъртно напътствие, тоест за последователното извършване на тайнствата Покаяние и Причастие в ситуации, когато се предполага, че смъртта е близка.

Повечето изследователи, били те историци или етнографи, по правило се спират в изследванията си само на един от двата възможни контекста. Тоест, досега не разполагаме с изчерпателно изследване на особеностите на изповедта и причастието в цялото им контекстуално разнообразие. (...) По инерция волно или неволно бе прието да се счита, че изповедта и причастието въобще не са играли толкова голяма роля в религиозния живот на дореволюционна Русия. Докато в същото време, дори бегъл поглед на ролята на напътствията в предсмъртната подготовка навежда на мисълта, че такива обобщения са прибързани. (...) Струва ми се, че разглеждането на редовното и на предсмъртното пръстъпване към тайнствата като две едновременно съществуващи практики сред руското простолюдие, ще ни помогне да разберем, защо едни и същи тайнства са имали толкова различна ценност – какво е привличало хората към тях в един случай, а ги е отблъсквало в друг, какъв смисъл е влагало простолюдието в изповедта и причастието, и в крайна сметка, какво е било значението на Тайнството като цяло.

4.9230769230769 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (26 Votes)
St_Alexander_Nevski_Paris.jpg
Вярна ли е Архиепископията на Вселенската патриаршия в Европа на своето призвание? За да отговорим на този въпрос, трябва отначало да си изясним, в какво именно се е състояло призванието на тази архиепископия. Съдейки по казаното и написаното от нейни членове в предишни времена, може да констатираме, че тези хора са си поставили няколко задачи. Първата от тях и най-очевидната се е заключавала в необходимостта да се даде възможност на десетките хиляди руски бежанци, оказали се вън от пределите на страната си, да продължат да имат своя църковен живот. В този църковен живот е трябвало да бъдат въплътени заветите на Московския събор от 1917/18 г., тъй като този събор увенчава славния период на възраждането на Руската църква през ХІХ век. Почти веднага руските емигранти осъзнават призванието да свидетелстват за православието на Запад. Когато пък окончателно става ясно, че завръщането им в родината няма да е възможно в близко време, възниква необходимостта вече не само от вкореняване на Православието на Запад, но и от запазване на руската църковна традиция. Подобни разсъждения са били съвсем оправдани предвид случващите се тогава в СССР събития. Емигрантите са имали достатъчно основания за безпокойство предвид опасението, че съветската власт може окончателно да унищожи всички следи от християнството в Русия.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
1_69.jpgДва дни горял пожарът в храма в Йерусалим. Високите температури причинили срутване на колоните в Ротондата, дървеният купол паднал, като преди това се бил превърнал на горящ въглен, а обковата му се стопила и се изляла във вътрешността на храма. Целият олтар на храма бил разрушен, а дърворезбованият иконостас от 17 век изгорял до основи. Огромни били разрушенията и в притвора, в кувуклия и в църквата на Голгота. Датата била 30 септември 1808 г., но тъжната новина стигнала в Константинопол една седмица по-късно, колкото траело пътуването по суша от Йерусалим до там. Въпросът за възстановяването на храма бил поставен веднага и за отговорник бил определен архитектът на Високата порта калфа Челепис Комнин. Причините за пожара останали неизяснени, като историците дават различни предположения и повечето смятат, че първопричина е бил религиозният спор между православните гърци и арменците.

4.7837837837838 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (37 Votes)
Катедрален храм “Свети първоапостоли Петър и Павел”Св. Синод на БПЦ в пълен състав на заседанието си от 16 ноември изготви списъка с достоизбираемите епископи за престола на Доростолска епрахия. По тяхна молба в листата не са включени Стобийски епископ Наум, главен секретар на Св. Синод, Драговитийски епископ Данииил, викарий на Неврокопска епархия, и Траянополски епископ Киприян, викарий на Врачанска епрахия. Предполага се, че техните духовни старци-митрополити са им препоръчали да продължават да изпълняват послушанията си както досега. Това е право на всеки духовен наставник, както и право на духовния син, вече епископ, да се съобрази или не.

Верен на традциите си, сайтът “Двери БГ” представя накратко архиереите, от които ще бъде избран Доростолският митрополит.

Редът на представяне на кандидатите е по старшинство, т. е. според датата на епископската им хиротония.

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.