Днес Грузия е една трудно забележима на географската карта страна, разположена на границата между Европа и Азия, с население малко повече от три и половина милиона души. Впрочем, териториално Грузия никога не е била много по-голяма, но за сметка на това малко държави могат да се сравнят с величието на църковното ѝ минало. Малцина навярно знаят, че Армения и Грузия са двете държави, които първи приемат официално християнството в самото начало на четвъртото столетие, но то има и доста дълга предистория тук. Към християнската вяра грузинският народ е започнал да се приобщава още от първите дни на апостолската проповед. В апостолските времена на територията на Грузия са съществували две грузински царства: източното Картли (Сакартвело), познато от гръцките извори като Иверия, и западното Егриси, познато ни също от гръцките извори като Колхида.
Според преданието, когато апостолите хвърляли жребий, кой къде да се отправи на проповед, Грузия се паднала в дела на Пресвета Богородица. И до ден днешен Грузия се смята за избраница на Божията майка, която е и покровителка на страната.
По волята на Спасителя, св. Богородица е останала в Йерусалим, а пръв вместо нея се е отправил за Грузия св. апостол Андрей Първозвани, който е носел със себе си неръкотворния образ на св. Богородица. Ап. Андрей се е отправил към страната, която е съхранявала една от големите старозаветни светини – мантията на св. пророк Илия. Тази мантия е била принесена тук от евреи, бягащи от армията на Навуходоносор (605-562 г. пр. Хр.), основателя на Нововавилонското царство. В Грузия се съхранява още и една от най-големите новозаветни светини – пречистият хитон на нашия Господ Иисус Христос, който след разпятието Му е бил донесен тук от свидетеля на кръстната смърт на Христос, равина Елиоз, живеещ в столицата на Картли – Мцхета. Той го е откупил от римския войник (срв. Мат 27:35) и го е подарил на сестра си Сидония. В мига, в който е взела хитона в ръцете си, Сидония е починала. Всички опити да бъде изтеглен той от ръцете ѝ са били неуспешни и тя е била погребана заедно с него. На гроба на Сидония е изникнало огромно дърво. По-късно св. Нино е помолила цар Мириан (Мерой), дървото да бъде отрязано и от него да бъдат направени четири кръста, които да бъдат поставени на четирите краища на грузинското царство. От пъна на отрязаното дърво е започнало да изтича целебно благоуханно миро, което е текло непрекъснато до нашествието на шах Аббас (17 в.). Този чудотворен пън, това благодатно дърво е получило названието Светицховели (Свят, Животворящ стълб). Над него е била изградена първата църква „Светицховели“, посветена на дванадесетте апостоли.
Ако днес поклонник влезе в Грузия през граничния пункт с Турция – Сарпи, и след няколко километра се отклони от главния път Батуми – Поти – Тбилиси, след едно уморително няколкочасово пътуване по тесния и твърде разбит път (дори за българските представи) ще достигне до голямото високопланинско аджарско село Хуло (Аджара е автономна област в Грузия, на границата с Турция с доскоро преобладаващо мюсюлманско население). Тук, съвсем наблизо, все още личат останките на храма „Св. Архангели“. Според преданието, това е първата християнска църква, основана от апостолите на грузинска, иверийска земя. Съгласно древния грузински летопис Картлис Цховреба именно от тук за първи път св. Андрей Първозвани влиза в Грузия, за да проповядва Благата вест. В селището Ацквери или Ацкури (в Картли) след своята проповед ап. Андрей оставя на вярващите и иконата с образа на Пресвета Богородица, съхранявана дълги години в местния катедрален събор.
В западна Грузия към просветителското дело на ап. Андрей Първозвани се присъединява и св. апостол Симон Зилот (Кананит), който намира там смъртта си и е погребан в с. Коман(а), днешна Абхазия. Между впрочем в това село умира по време на заточението си и св. Йоан Златоуст, чиито мощи известно време са съхранявани тук, преди тържествено да бъдат пренесени в храма „Св. Апостоли“ в Константинопол. Древните грузински източници съобщават и за проповед на апостолите Вартоломий и Тадей в източна Грузия.
Аджара пази спомена и за още едно свято апостолско име, това на св. апостол Матия. Само три-четири километра от границата с Турция, на главния път Сарпи – Батуми се издига почти до морето величествената крепост „Гонио“. Тук, вътре в крепостта, един малък мраморен кръст свидетелства за мъченическата смърт на ап. Матия (според други източници, загинал мъченически в Йерусалим).
Проповедта на св. апостоли в Грузия се потвърждава не само от местните хроники. За нея свидетелстват също Ориген, Доротей Тирски, Епифаний Кипърски, Никита Пафлагонски. Св. Ириней Лионски (2 в.), като изброява християнските народи, поставя в редицата на изброените и Иверия. Както вече споменахме, официалното приемане на християнството в Грузия става в самото начало на 4 в., според последните иследвания през 324 г. (доскоро официално беше приета годината 326-а). Това знаменателно събитие се свързва с името на св. равноапостолна Нино, просветителката на Грузия и грузинския народ, при съдействието и участието на св. цар Мириан и св. царица Нина.
Св. Нино е родена в Кападокия. Родственица е на св. Григорий Богослов. По внушение свише, тя заминава за Картли, в изпълнение на волята и дела на Пресвета Богородица. Тя още веднъж затвърждава апостолската проповед и със силата на благодатта убеждава цар Мириан и царица Нана да се кръстят. По молба на царското семейство византийският император Константин Първи Велики изпраща голяма група духовници под водителството на еп. Йоан. В древната столица на Картли, Мцхета (отстояща на 20 км. от съвременната столица Тбилиси) същевременно е започнало строителството на внушителен храм на св. апостоли, точно на мястото, където се е намирал хитонът Господен – Свитицховели (Светият стълб). И днес този храм внушително се извисява в центъра на Мцхета и свидетелства за онова славно минало. Днешният храм е резултат от преустройството и разширението, което древната църква получава през единадесетото столетие (1010-1029 г.), плюс реконструкциите от 15-17 в. Само на няколкостотин метра от този величествен храм се намира Саптаврийския девически манастир, на св. Нино, в който се погребани св. цар Мириан и св. царица Нина. Тук се намира и гробът на неотдавна преставилия се в Господа голям чудотворец и харизматичен старец Гавриил (1929-1995), в света Ургебадзе Годердзи. Заради това славно минало и заради хитона Господен (вложен в основите на църквата и намиращ се там и до днес – според много свидетелства руснаците по време на СССР са го отнесли, т. е. откраднали в Москва), Мцхета е наричана втори Йерусалим. След официалното приемане на християнството имп. Константин Велики и неговата майка св. имп. Елена изпращат в Грузия и частица от св. Кръст – за благословение и укрепване на вярващите.
