Днес Грузия е една трудно забележима на географската карта страна, разположена на границата между Европа и Азия с население малко повече от 3.5 милиона души. Впрочем, териториално, Грузия никога не е била много по-голяма, но за сметка на това малко държави могат да се сравнят с величието на църковното й минало. Малцина навярно знаят, че Армения и Грузия са двете държави, които първи приемат официално християнството в самото начало на 4 в., но то има и доста дълга предистория тук. Към християнската вяра грузинският народ започнал да се приобщава още от първите дни на апостолската проповед. В апостолските времена на територията на Грузия съществували две грузински царства – източното Картли (Сакартвело), познато от гръцките извори като Иверия и западното Егриси, познато ни също от гръцките извори като Колхида.
Според преданието, когато апостолите хвърляли жребий, кой къде да се отправи на проповед, Грузия се паднала в дела на Пресвета Богородица. И до ден днешен Грузия се смята за избраница на Божията майка, която е и покровителка на страната.
По волята на Спасителя св. Богородица останала в Иерусалим, а пръв вместо нея се отправил за Грузия св. ап. Андрей Първозвани, който носел със себе си неръкотворния образ на Богородица. Св. ап. Андрей се отправил към страната, която съхранявала една от големите старозаветни светини – мантията на св. пророк Илия. Тази мантия била принесена тук от евреи, бягащи от армията на Навуходоносор (605-562 г. пр.н.е), основателя на Нововавилонското царство. В Грузия се съхранява още и една от най-големите новозаветни светини – пречистият хитон на нашия Господ Иисус Христос, който след разпятието бил донесен тук от свидетеля на кръстната смърт на Христос, равина Елиоз, живеещ в столицата на Картли – Мцхета. Той го откупил от римския войник (виж: Мат 27:35) и го подарил на сестра си Сидония. Сидония в мига, в който взела
хитона в ръцете си, починала. Всички опити да бъде изтеглен той от ръцете й били неуспешни и тя била погребана заедно с него. На гроба на Сидония изникнало огромно дърво. По-късно св. Нино помолила цар Мириан (Мерой), дървото да бъде отрязано и от него да бъдат направени четири кръста, които да бъдат поставени на четирите краища на грузинското царство. От пъна на отрязаното дърво започнало да изтича целебно благоуханно миро, което течало непрекъснато до нашествието на шах Аббас (17 в.). Този чудотворен пън, това благодатно дърво получило названието Светицховели (Свят, Животворящ стълб). Над него била изградена първата църква Светицховели, посветена на дванадесетте апостоли.
хитона в ръцете си, починала. Всички опити да бъде изтеглен той от ръцете й били неуспешни и тя била погребана заедно с него. На гроба на Сидония изникнало огромно дърво. По-късно св. Нино помолила цар Мириан (Мерой), дървото да бъде отрязано и от него да бъдат направени четири кръста, които да бъдат поставени на четирите краища на грузинското царство. От пъна на отрязаното дърво започнало да изтича целебно благоуханно миро, което течало непрекъснато до нашествието на шах Аббас (17 в.). Този чудотворен пън, това благодатно дърво получило названието Светицховели (Свят, Животворящ стълб). Над него била изградена първата църква Светицховели, посветена на дванадесетте апостоли.Ако днес поклонник влезе в Грузия през граничния пункт с Турция – Сарпи и след няколко километра се отклони от главния път Батуми – Поти – Тбилиси, след едно уморително няколкочасово пътуване по тесния и твърде разбит път (дори за българските представи) ще достигне до голямото високопланинско аджарско село Хуло (Аджара е автономна област в Грузия, на границата с Турция с доскоро преобладаващо мюсюлманско население). Там, съвсем наблизо, все още личат останките на храма св. Архангели. Според преданието, това е първата християнска църква, основана от апостолите на грузинска, иверийска земя. Съгласно древния грузински летопис „Картлис Цховреба” именно от тук за първи път св. ап. Андрей Първозвани влиза в Грузия, за да проповядва благата вест. В селището Ацквери/Ацкури (в Картли) след своята проповед ап. Андрей оставил на вярващите и иконата с образа на Пресвета Богородица, съхранявана дълги години в местния катедрален събор.
В западна Грузия към просветителското дело на ап. Андрей Първозвани се присъединил и св. ап. Симон Зилот (Кананит), който намерил там смъртта си и бил погребан в с. Коман(а), днешна Абхазия. Между впрочем в това село умира по време на заточението си и св. Йоан Златоуст, чиито мощи известно време са били съхранявани тук, преди тържествено да бъдат пренесени в храма св. Апостоли в Константинопол. Древните грузински източници съобщават и за проповед на апостолите Вартоломий и Тадей в източна Грузия.Аджара пази спомена и за още едно свято апостолско име, това на ап. Матия. Само 3-4 километра от границата с Турция, на главния път Сарпи – Батуми се издига почти до морето величествената крепост Гонио. Тук, вътре в крепостта, един малък мраморен кръст свидетелства за мъченическата смърт на ап. Матия (според някои източници, загинал мъченически в Иерусалим).
Проповедта на светите апостоли в Грузия се потвърждава не само от местните хроники, за нея свидетелстват също Ориген, Доротей Тирски, Епифаний Кипърски, Никита Пафлагонски. Св. Ириней Лионски (2 в.) като изброява християнските народи, поставя в редицата на изброените и Иверия. Както вече споменахме, официалното приемане на християнството в Грузия става в самото начало на 4 в., според последните иследвания през 324 г. (доскоро официално беше приета годината 326). Това знаменателно събитие се свързва с името на светата равноапостолна Нино, просветителката на Грузия и грузинския народ, при съдействието и участието на св. цар Мириан и св. царица Нана. Св. Нино била родена
в Кападокия, родственица на св. Григорий Богослов. По внушение свише тя заминава за Картли в изпълнение волята и дела на Пресвета Богородица. Тя още веднъж затвърждава апостолската проповед и със силата на благодатта убеждава цар Мириан и царица Нана да се покръстят. По молба на царското семейство византийският император Константин Велики изпраща голяма група духовници под водителството на епископ Йоан. В древната столица на Картли, Мцхета (отстояща на 20 километра от днешната столица Тбилиси) същевременно започнало строителството на внушителен храм на св. апостоли, точно на мястото, където се намирал хитонът Господен – Свитицховели (Светият стълб). И днес този храм внушително се извисява в центъра на Мцхета и свидетелства за онова славно минало. Днешният храм е резултат от преустройството и разширението, което древната църква получава през 11 в. (1010-1029), плюс реконструкциите от 15-17 в. Само на няколкостотин метра от този величествен храм се намира Саптаврийския женски манастир, на св. Нино, в който се погребани св. цар Мириан и св. царица Нина. Тук също се намира гробът и на неотдавна представилия се в Господа голям чудотворец и харизматичен старец Гавриил (1929 – 1995), в света Ургебадзе Годердзи. Заради това славно минало и заради хитона Господен (вложен в основите на църквата и намиращ се там и до днес – според много свидетелства руснаците по време на СССР са го отнесли/откраднали в Москва), Мцхета е наричана втори Иерусалим. След официалното приемане на християнството, император Константин Велики и неговата майка св. импер. Елена изпратили в Грузия и частица от Светия Кръст за благословение и укрепление на вярващите.
