Сред всички монументални архитектурни шедьоври, построени от Ирод Велики в течение на неговото тридесетгодишно управление в Израил, никой не внушава толкова страхопочитание, както величественият дворец-крепост, издигнат на границата на Юдейската пустиня и назован в негова чест „Иродион“.
Крепостта „Иродион“ се намира най-отгоре на хълм, чийто връх е с височина 759 м. над морското равнище. Оттук се е разкривал панорамен изглед към всички владения на царя, включително и към Йеруалим, намиращ се на петнадесет километра на север. Безжалостният управник, сдобил се с властта след политически измами и брачни връзки със семейството на Хасмонеите, е бил главният строител на царството, макар и доста „проблемен“ монарх.
Яростта и параноята на Ирод са нямали граници, което го довежда дори до убийството на собствените му деца и на любимата му съпруга. Така че е било сложно да бъде обуздано прекаленото му увлечение по огромни и скъпоструващи строителни начинания.
Най-известният проект на Ирод е било неимоверното разширяване на Йерусалимския храм на Храмовия хълм. Впоследствие, освен пристанището в Кесария и Масада, Ирод строи множество крепости. „Иродион“ обаче е заемал особено място в сърцето му. Крепостта не само се е отличавала със своя удивителен дизайн, но се е явявала и най-големият дворцов комплекс в римския свят по онова време. В дизайна на този дворец е присъствал всевъзможен разкош, какъвто въображението може да пожелае, включително басейни, бани, градини и театър със седемстотин места.
Ирод е желаел да бъде погребан тук. Неотдавна археолозите разкриха в детайли проектирания мавзолей с формата на двуетажно здание с купол на върха, който е служил като място за завършващите земния си път покойници. Намирал се е на север, на половината разстояние от фасадната страна на „Иродион“. Сред разкритите артефакти археолозите откриха богато украсен саркофаг, в който по всяка вероятност някога са били положени тленните останки на царя.
Недалеч от „Иродион“ се е намирало малкото еврейско селце Бет-Лехем (Витлеем, в превод от еврейски означаващо „Домът на хляба“). Независимо, че Витлеем е отстоял само на пет километра северозападно от „Иродион“, тях ги е разделяла истинска имуществена пропаст. От едната страна – богатството и помпозността на Ирод, от друга – простотата и бедността на Витлеем. В това прекрасно място са живеели представители на най-маргинализираните слоеве на тогавашното общество, сред които пастири и ония, които са живеели от плодовете на земята. В онази епоха населението на Витлеем е наброявало не повече от двеста-триста души.
Ирод умира и е погребан в „Иродион“ през 4 г. пр. Хр. Около две години по-рано, по есенно време, когато пастирите са оставали да нощуват по полето, за да пазят оягнилите се овце, при благочестивите еврейски родители се ражда удивителен и необикновен Младенец. Те намират подслон в пещера, служеща за обор. Родителите полагат Новороденото в яслите, в които са се хранели животните. Макар Детето да е било наистина потомък на царски род, първи са дошли да го приветстват домашните добичета и пастирите. Помещението не е благоухаело на ароматен тимиан, а на оборски тор.
Само да погледнат на юго-изток, родителите на Иисус са виждали отдалеч огромния „Иродион“, извисяващ се високо над земята. Какъв контраст! От една страна – възвеличаващия човека монумент, а от друга – свидетелство за снизхождането на любящия Бог, Който е изпратил Сина Си, за да излекува намиращите се в плачевно състояние, поразени от болест човеци, наследили греховното си положение от Адам.
Макар Иисус да е бил „сияние на славата и образ на Неговата ипостас“ (Евр. 1:3), Той не възвеличил Себе Си до положението на Бог, но се е смирил и е станал раб, слуга (Фил. 2:7-8) – най-напред за евреите, „… за да утвърди обещанията, дадени на отците“ (Рим. 15:8), но също и за езичниците, които „… да прославят Бога, заради милосърдието Му“ (Рим. 15:9).
Ирод се бил самообявил за „велик“… Иисус провъзгласил: „… и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29). Царството на Ирод е било построено върху могъществото и силата и той си бил въздигнал паметник. Иисус пък е провъзгласил Божието царство и е прекарал живота Си, повеждайки по пътя на ученичеството множество други.
Детето от Витлеем напълно е олицетворило характера на Бога на Авраам – великия и високо превъзнесен Бог, но „виждащ смирения“ (Пс. 137:6). Духът на Живия Бог като вода, намираща низините, потича по него. Той е „снизходилият“ Бог, живият Бог, Който ревностно търси людете, за да понесат Неговото име и да се трудят заедно с Него, изпълнявайки изкупителния план за цялата земя.
И ето, когато този Бог изпраща Своя Помазаник с добра вест за смирените (Ис. 61:1), Той отива не при Ирод, а във Витлеем. Контрастът се усилва в реченото от Матей: „А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод…“ (Мат. 2:1).
Превод: йерод. Петър (Граматиков)
