Вси светии…

Застъпничеството на св. архиеп. Лука Симферополски († 1961 г.; памет на 25 май), принадлежността му към събранието на Божиите приятели, са засвидетелствани далеч зад границите на неговата страна, сред хора, които не подозират за съществуването му.

Роден Валентин Войно-Ясенецки в Керч през 1877 г., той завършва художествено училище. Като награда получава Нов Завет и в него попада на думите: „Жътвата е голяма, а работниците малко. Затова, молете Господаря на жътвата да прати работници на нивата Си“ (Мат. 9:37-38). Тези изречения са познати на мнозина, но младежът ги приема съвсем сериозно и с това стъпва на пътя на светостта. По-късно, архиеп. Лука многократно изказва убедеността си, че Бог го е ръководил през целия му живот, но тъкмо тогава той започва да приема Неговото ръководство. Като прочита този пасаж от Евангелието, Валентин решава, че няма право да се занимава с това, което му харесва, докато наоколо има толкова страдащи. През 1903 г. завършва медицински факултет. Колегите му се присмиват, че бърза да се дипломира, за да лекува, а не да се занимава с наука. От 1910 до 1917 г. работи като хирург в различни болници. Има четири деца, съпругата му умира рано – през 1919 г. Никога не се опитва да възпитава религиозно децата си, но те всички стават вярващи, и лекари. Преглежда ежедневно огромен брой пациенти и неуморно посещава тежко болни. Според дневника на Переславло-Залеската болница само за 1911 г. е направил хиляда петдесет и шест операции. На фона на тази заетост се занимава, главно нощем, с изследвания по гнойна хирургия, анестезиология и черепно мозъчна неврология. От 1920 г. е професор в Ташкентския университет. През 1921 г. приема свещенство по настояване на архиеп. Инокентий, който е чул негово изказване. Следват години на енорийско служение, клинична практика и научна дейност. Проф. Войно-Ясенецки чете лекциите си в расо, с кръст на гърдите, а в операционната закачва икони и не започва операция без молитва. Говори се, че научните и ненаучните атеисти, ангажирани с обществена работа в неговата енория, не са обичали срещите с неговото остроумие и образованост. Запазен е разговор с агент на ЧК. Ето откъс:

- Как можете да вярвате в Бога? Нима сте Го виждали?

- Правил съм много мозъчни операции, господине. Когато отворя черепната кутия не виждам къде е умът, нито съвестта. Значи ли това, че не съществуват?

През 1923 г. става епископ. В архиерийското седалище на неговата епархия, Енисейск, всички храмове се оказват в ръцете на разколници (живоцърковници и обновленци) и еп. Лука, заедно с трима свещеници, служи в дома си. Десет години по-рано, докато е още хирург в провинциална болница, един непознат, възрастен монах сънува, че неизвестен нему епископ го ръкополага за йеромонах. Сега, на едно от тези импровизирани домашни богослужения, при хиротонията си, същият монах го разпознава в еп. Лука. Като се изключи последното, дотук няма нищо необичайно, нито за талантлив учен, нито за съвестен архиерей.

После предстоят единадесет години заточение и затвори – също нищо необичайно за времето. След началото на Втората световна война св. Лука получава разрешение да работи в болница. От 1943 до 1945 г. завежда военната болница в Красноярск и същевременно е епископ на местната епархия. Военните години добавят към научните му трудове два особено значими: Гнойна хирургия (второ издание), и друг, посветен на огнестрелните рани. За тях той получава Сталинска държавна премия първа степен, а за цялостната си дейност по време на войната – медал „За доблестен труд по време на Великата отечествена война“. През същия период (1945-1947 г.) завършва и апологетичния си трактат Дух, душа и тяло. Може би тук е мястото да се спомене, че за тридесет и осем години свещенство св. Лука произнася хиляда двеста и петдесет проповеди. Почетен доктор е на Московската духовна академия (1954 г.). До края на живота си е въдворен в Симферополската и Кримска епархия. Като епархийски архиерей е кротък, справедлив, всеотдаен и загрижен за паството си. Облича се скромно, на границата на това, което позволява санът му. Организира социална дейност в епархията и според силите си продължава да преглежда безплатно болни. Служи всекидневно литургия, ослепяващ, с диабет и подагра – бинтова стегнато краката си. През 1956 г., вече в разгара на хрушчовската антирелигиозна кампания, губи окончателно зрението си. Година по-късно, по повод осемдесетгодишнината си, казва: „Зная, че мнозина недоумяват как известен учен и хирург е могъл да стане проповедник на Евангелието Христово, … но и сред сегашните професори има много вярващи, които ме молят за благословение…“.

Последното значително публично дело на св. Лука е писменият му отказ да признае архиейския събор от 1961 г., свикан, за да узакони замислената в ЦК енорийска реформа. От осем архиереи, които се противопоставят, шестима биват впоследствие уговорени да оттеглят становището си. Един от останали двама е архиеп. Лука Симферополски.

Св. Лука умира съвършено изтощен от вниманието и изобретателността на идеологическите работници. Според свидетелствата умира тихо, кротко, без да се оплаква и без да дава наставления – през 1961 г., в деня на Вси светии. Погребението му се превръща в тревожен за местния Обком събор, на който се стичат вярващи от далечни краища на страната.

Това са най-известните дела на един от всите светии: хирурга архиеп. Лука Симферополски, бившия абсолвент на Киевската художествена гимназия Валентин. Освен тях със сигурност има и други, засега неизвестни. Като делата на библейския цар Аса, чието „сърце бе предадено Господу през всичките му дни“ и за когото в Трета книга Царства (15:11-24) се казва: „… всички негови подвизи, що извърши, … са описани в летописите на юдейските царе, освен това, че на старини го боляха краката“.