Мобилно меню

4.9268292682927 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (41 Votes)
Стенопис от Св. ГораСветостта не е възвишена...
Жорж Бернанос

Вси светии... Живели някога и живеещи някъде; прочути и неизвестни; почитани и неподозирани; светии, на чиито молитви се надяват и по чиито молитви се появяват надежди; царе и юродиви; отшелници и патриарси на родове; безсребреници и данъчни инспектори, като митаря евангелист Матей. Какво обединява тази разнолика армия? Какво ги свързва във вечността и под слънцето?

Знаем за Божия дух, който живее в тях; знаем, че са Божие присъствие между нас и, че сами присъстват на Вечния събор. Знаем, че Божиите лица надничат през човешките им очи със същата всеотдайност, с която споделят взаимно всичко свое. Онова, което съединява светците с Бога, ги свързва и помежду им - също така неразделно и неслято. Това, което ги различава един от друг, придава нови лица на светостта. Божието присъствие дава лице, което не достига на многообразието. Него разпознаваме в лицата и го наричаме дух - дори, когато не искаме да признаем, че става дума за Божия дух, от Въплъщението и Петдесетница - богочовешки. Светиите са човешки лица, станали изцяло личности; някои от нас, успели да бъдат напълно себе си - това, което са били винаги в Божиите очи. Осиновени лица на Св. Троица. Новородени по съгласие и приемане богове.

Между тях има обикновени неудачници, приели заради другите участта си, мястото си, и най-трудното - себе си. Има и избраници на съдбата, средоточия на таланти и възможности, които не са позволили на славата да стане господарка на съдбата и талантите им. Да се съгласиш на нормалност е подвиг, не по-лек от решимостта на нещо необичайно. Дори е същото. Бог е направил тези неща. Решил се е заради нас на нещо необичайно за Бог – станал е един от нас. Съгласил се е на обикновеност и се е приел такъв, поемайки риска да остане незабелязан. Сега приемащият себе си заради Бога, приема себе си от Божиите ръце и става Божи, както и да изглежда. Богатите и бедните светии са успели да направят от живота, съдбата и мястото си владение на Любовта, с която Бог нарича Себе Си. „Тук е търпението на светиите...” (Откр. 14:12), които се радват с тиха и бездънна радост, така различна от насладите, неоставящи в миг нищо от нас. Свидетелстват и ни уверяват, че Божието царство е у нас, че всичко наоколо може да стане предверие на Царството; че светостта може да започне с всеки безкористен и дискретен като Сътворението и Въплъщението жест, и има едно единствено условие - съгласието да предоставиш всички подробности на живота си за съвместно владение с останалите неродени и осиновени лица на Бога, да допуснеш Духа, който царува между тях, до проектите и опасенията си. Кой би могъл да възпрепятства изпълнението на това условие? Какви притежания или лишения могат да попречат на отдаването и споделянето? Светостта е може би най-достъпното - намира се в нещата, които имаме и които нямаме, които можем и които не можем; може да се започне толкова лесно, че е най-трудно да се допусне, и неизвестните светци вероятно са най-многобройни. Безкористното жертване е най-трудно да се предположи зад привичния ход на нещата, зад обичайното и е най-лесно да се практикува незабележимо - колко ли светци има сред посредствените? Колко ли от тях се радват от убежището си – нормалността, на неща, които отчайват други или изобщо не биват забелязани?

Нататък следва историята на една обикновена и почти съвременна святост. Тя показва, че светостта, с познатите й черти, може да бъде укрита не само в пустини и в юродство, а и в Сталинска премия.

***

1_71.jpgЗастъпничеството на св. архиеп. Лука Симферополски (+1961), честв. 25 май, принадлежността му към събранието на Божиите приятели, са засвидетелствани далеч зад границите на неговата страна, сред хора, които не подозират за съществуването му.

Роден Валентин Войно-Ясенецки в Керч през 1877, той завършва художествено училище. Като награда получава Нов завет и в него попада на думите: “Жътвата е голяма, а работниците малко. Затова, молете Господаря на жътвата на прати работници на нивата Си.” (Мат. 9:37-38). Тези изречения са познати на мнозина, но младежът ги приема съвсем сериозно и с това стъпва на пътя на светостта. По-късно, архиеп. Лука многократно изказва убедеността си, че Бог го е ръководил през целия му живот, но именно тогава той започва да приема Неговото ръководство. Като прочита този пасаж от Евангелието, Валентин решава, че няма право да се занимава с това, което му харесва, докато наоколо има толкова страдащи. През 1903 г. завършва медицински факултет. Колегите му се присмиват, че бърза да се дипломира, за да лекува, а не да се занимава с наука. От 1910 до 1917 г. работи като хирург в различни болници. Има четири деца, съпругата му умира рано – през 1919 год. Никога не се опитва да възпитава религиозно децата си, но те всички стават вярващи, и лекари. Преглежда ежедневно огромен брой пациенти и неуморно посещава тежко болни. Според дневника на Переславло-Залеската болница само за 1911 г е направил 1056 операции. На фона на тази заетост се занимава, главно нощем, с изследвания по гнойна хирургия, анестезиология и черепно мозъчна неврология. От 1920 год. е професор в Ташкентския университет. През 1921 г приема свещенство по настояване на архиеп. Инокентий, който е чул негово изказване. Следват години на енорийско служение, клинична практика и научна дейност. Проф. Войно-Ясенецки чете лекциите си в расо, с кръст на гърдите, а в операционната закачва икони и не започва операция без молитва. Говори се, че научните и ненаучните атеисти, ангажирани с обществена работа в неговата енория, не са обичали срещите с неговото остроумие и образованост. Запазен е разговор с агент на ЧК. Ето откъс:

- Как можете да вярвате в Бога? Нима сте Го виждали?

- Правил съм много мозъчни операции, господине. Когато отворя черепната кутия не виждам къде е умът, нито съвестта. Значи ли това, че не съществуват?

През 1923 г става епископ. В архиерийското седалище на неговата епархия, Енисейск, всички храмове се оказват в ръцете на разколници (живоцерковници и обновленци) и еп. Лука заедно с трима свещеници служи в дома си. Десет години по-рано, докато е още хирург в провинциална болница, един непознат, възрастен монах сънува, че неизвестен нему епископ го ръкополага за иеромонах. Сега, на едно от тези импровизирани домашни богослужения, при хиротонията си, същият монах го разпознава в еп. Лука. Като се изключи последното, дотук няма нищо необичайно, нито за талантлив учен, нито за съвестен архиерей.

1_72.jpgПосле предстоят 11 години заточение и затвори - също нищо необичайно за времето. След началото на Втората световна война св. Лука получава разрешение да работи в болница. От 1943 до 1945 год. завежда военната болница в Красноярск и същевременно е епископ на местната епархия. Военните години добавят към научните му трудове два особено значими: “Гнойна хирургия” (2-ро изд.), и друг, посветен на огнестрелните рани. За тях той получава Сталинска държавна премия 1-ва ст., а за цялостната си дейност по време на войната - медал “За доблестен труд по време на Великата отечествена война.” През същия период 1945-1947 г. завършва и апологетичния си трактат “Дух, душа и тяло”. Може би тук е мястото да се спомене, че за 38 години свещенство св. Лука произнася 1250 проповеди. Почетен доктор е на Московската духовна академия (1954). До края на живота си е въдворен в Симферополската и Кримска епархия. Като епархийски архиерей е кротък, справедлив, всеотдаен и загрижен за паството си. Облича се скромно, на границата на това, което позволява санът му. Организира социална дейност в епархията и според силите си продължава да преглежда безплатно болни. Служи всекидневно литургия, ослепяващ, с диабет и подагра – бинтова стегнато краката си. През 1956 г, вече в разгара на хрушчовската антирелигиозна кампания, губи окончателно зрението си. Година по-късно, по повод на 80-годишнината си казва: “Зная, че мнозина недоумяват, как известен учен и хирург е могъл да стане проповедник на евангелието Христово... но и сред сегашните професори има много вярващи, които ме молят за благословение....”

Последното значително публично дело на св. Лука е писменият му отказ да признае архиейския събор от 1961 г., свикан, за да узакони замислената в ЦК енорийска реформа. От 8 архиереи, които се противопоставят, шестима биват впоследствие уговорени да оттеглят становището си. Един от останали двама е архиеп. Лука Симферополски.

Св. Лука умира съвършено изтощен от вниманието и изобретателността на идеологическите работници. Според свидетелствата умира тихо, кротко, без да се оплаква и без да дава наставления - през 1961 г., в деня на Вси светии. Погребението му се превръща в тревожен за местния Обком събор, на който се стичат вярващи от далечни краища на страната.

Това са най-известните дела на един от вси светии - хирурга архиепископ Лука Симферополски, бившият абсолвент на Киевската художествена гимназия Валентин. Освен тях със сигурност има и други, засега неизвестни. Като делата на библейския цар Аса, чието “сърце бе предадено Господу през всичките му дни” и за когото в 3 Царств. (15:11-24) се казва: “всички негови подвизи що извърши... са описани в летописите на юдейските царе, освен това, че на старини го боляха краката.”

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/h36 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.